Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 38
СОФИЯ,28.01. 2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 7104 /2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Й. И. срещу въззивно решение от 29.05.2013 г. по възз. гр.д. № 3181 /2013 г. на софийски градски съд, а.о., ІІІ „б” с-в., действащ като въззивен, с което е потвърдено решение от 02.01.2013 г. по гр.д. № 25884 /2011 г. по описа на Софийски районен съд, 29 с-в., с което е уважен иск на Т. Г. Романска срещу С. Й. И. с правно основание чл.124,ал.1 ГПК за установяване на правото на собственост на ищцата на основание изтекла придобивна давност върху урегулиран поземлен имот – дворно място с площ 620 кв.м. в [населено място], индивидуализирано в решението, ведно с построената в него едноетажна постройка с площ 58 кв.м. и ведно с гараж на 20 кв.м..
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.
М. Г. Романски – трето лице – помагач на страната на С. Й. И., твърди, че касационната жалба е основателна.
Насрещната страна Т. Г. Романска в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Жалбата за допустима, тъй като е обжалвано въззивно решени и не е налице изключението по чл.280,ал.2 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел по доводи за неправилност на първоинстанционното решение, че 1) ответникът не е собственик на 1 /2 ид.ч. от процесния имот, т.к. праводателят му М. Романски не е бил собственик : ответникът е провел иск с правно основание чл.19,ал.3 ЗЗД срещу третото лице помагач М. Романски, но не е придобил собствеността на 1 /2 ид.ч. от имота, защото праводателят му М. Романски не е бил собственик, т.к. с влязло в сила решение е отхвърлен искът на М. Романски срещу Т. Романска (ищец в настоящото производство) с правно основание чл.108 ЗС за процесния имот, а на основание чл.226,ал.3 ГПК С. И. е обвързан от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила съдебно решение, т.к. е сключил предварителния договор, след вписване на исковата молба по иска на М. Романски срещу Т. Романска с правно основание чл.108 ЗС, след това е завел делото по иска по чл.19,ал.3 ЗЗД, по което предварителният договор е обявен за окончателен; следователно С. И. не би могъл в настоящото производство да иска установяването на същите факти, които са обхванати от силата на пресъдено нещо и следователно С. И. не е собственик на процесния имот – не е могъл да придобие права от М. Романски по отношение на процесния имот, т.к. такива права са отречени с влязлото в сила съдебно решение; 2) Ищцата Т. Романска е доказала по делото основанието си за придобиване на процесния имот – предпоставките на чл.79,ал.1 ЗС; а въззивният жалбоподател С. И. (ответник по иска) въпреки дадената му възможност не е провел оспорването си, т.к. посочените от него свидетели излагат благоприятни за ищцата (Т. Романска) факти.
Жалбоподателят извежда материалноправни въпроси, свързани с придобивната давност :
Дали ищецът не следва да установява, че е отблъснал фактическата власт на ответника и кога е било променено основанието за упражняване на фактическата власт върху имота; Когато съсобственикът е владелец на своята част и държател на частта на другия съсобственик, необходимо ли е той да докаже своето променено отношение, в смисъл, че владее вещта само за себе си; Може ли да се приеме, че е явно и несмущавано владението, когато промяната на субективното отношение на упражняваната фактическа власт не е достигнало до останалите съсобственици; При колизия на няколко вещни права, произтичащи от споразумение по дело за развод, дали споразумението има вещноправен прехвърлителен ефект. Твърди противоречие с посочени решения.
Както твърди и ответника по касационната жалба в отговора си, въпросите не са обуславящи, т.к. ответникът в нито един момент не е упражнявал фактическа власт върху имота и това обстоятелство не е било спорно, материално-правните въпроси не са относими към този правен спор, а към друг – между праводателя на ответника М. Романски (трето лице – помагач на ответника по настоящото дело) и ищеца по настоящото дело Т. Романска, който е приключил с влязло в сила решение, с което искът с правно основание чл.108 ЗС на М. Романски е отхвърлен, а касационният жалбоподател С. И. е обвързан от силата на пресъдено нещо на основание чл.226,ал.3 ГПК и няма право да прави възраженията на праводателя си в настоящото производство, т.к. те са отречени със сила на пресъдено нещо, която се разпростира и върху ответника.
Жалбоподателят е извел процесуално-правния въпрос : Ползва ли се констативният нотариален акт, съставен по обстоятелствена проверка с обвързваща материална доказателствена сила относно констатациите на нотариуса за принадлежността на правото на собственост и не следва ли ищецът по установителен иск (титулярът по констативния акт) да докаже пълно и главно правото си на собственост. Жалбоподателят твърди, че въпросът е разрешен от въззивния съд в противоречие с ТР № 11/ 2012 на ОСГК на ВКС относно това, че при оспорване всяка страна според правилото на чл.154 ГПК следва да докаже своето право
Процесуалният въпрос е обуславящ, но както твърди ответникът в касационното производство въззивният съд (както и първоинстанционният) е приел, че констативният нотариален акт по обстоятелствена проверка не се ползва с обвързваща доказателствена сила, но че ищецът е провела пълно доказване на своето право, а ответникът по иска, чието придобивно основание е непротивопоставимо на ищеца, въпреки дадената му възможност не е провел оспорването си. Разрешението е в съответствие с с ТР № 11/ 2012 на ОСГК на ВКС.
Поради изложеното настоящият състав приема, че не са налице основания по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски, а ответникът не е направил искане за присъждане на направени разноски, нито е представил списък и доказателства за такива, поради което разноски не следва да се присъждат.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 29.05.2013 г. по възз. гр.д. № 3181 /2013 г. на софийски градски съд, а.о., ІІІ „б” с-в..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.