О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 38
С., 31.01.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. ч.гр.д.№ 5538 по описа за 2016 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.3 т.1 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена частна касационна жалба от С. К. М. и Д. И. Г. – двамата от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат М. против въззивно определение № 510 от 9.02.2016г. по в.ч.гр.д. № 105 по описа за 2016г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане № 24307 от 4.12.2015г. по гр.д. № 7151/2014г. на Софийски градски съд за прекратяване на производството по делото и връщане на подадената от тях искова молба с вх.№ 60708/2014г. Считат същото за неправилно, постановено в нарушение на закона, поради което искат да бъде отменено, а делото върнато с указания за разглеждане.
По делото са налични две изложения на касационни основания. В първото – като основание за допустимост се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по въпрос : „По какъв начин следва да бъде осигурена защитата срещу незаконосъобразно принудително изпълнение, за да не бъде позволено на неизправната страна /привиден кридитор/ да черпи права от неправомерното си поведение – при обективни данни за опорочаване волята на т.нар. „длъжник” за недобросъвестност на т.нар.”взискател” по образуване на изпълнително производство и за преустановяване на заплахите за живота и здравето на т.нар.”длъжник”, много след изтичане на преклузивния срок за подаване на възражение по чл.414 ГПК срещу издадена заповед за незабавно изпълнение, респ.за подаване на възражение пред въззивния съд, съобразно чл.423 ГПК?” Прилага две определения на Специализирания и Апелативния специализиран наказателен съд /за отмяна на определение от 18.02.2016г. на Специализираната прокуратура за прекратяване на наказателното производство по ДП № 145/2013г. на Г., пр.пр.№ 289/2012г. срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.214 ал.2 т.2 , вр.с чл.213а ал.3 т.2 НК и е върнато делото на СП със задължителни указания/, които обаче не могат да бъдат съобразени, тъй като не съставляват задължителна практика за настоящия съд и не разрешават окончателно спор, от значение за процесния/.
Във второто – като се сочат основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК, се поставят следните въпроси:
1. Допустимо ли е ищецът – с уточняваща молба да допълни и поясни фактическите обстоятелства по спора, пред вид отделянето на претенцията му в отделно производство?,
2.Допустимо ли е ищецът да предприеме действия по изменение на иска – преди връчване на препис от исковата молба на ответника или за тези поправки важат ограниченията на чл.214 ГПК/само в изпълнение на указания на съда, дадени при оставяне на производството без движение/ ? ,
3. Допустимо ли е ищецът – преди връчване на препис от исковата молба на ответника- да промени основанието и петитума на първоначално предявения иск, включително като потърси допълнителна защита, предявявайки допълнително нов иск, за който доводи вече е посочил в обстоятелствената част, но не е формулирал петитум?,
4. Разполага ли т.нар. „длъжник” с право на иск за установяване недължимостта на вземане за сума, за която не е издадена заповед за незабавно изпълнение или следва същото да бъде определено като „безспорно”?,
5. Следва ли привидният кредитор да черпи права от неправомерното си поведение, когато на т.нар. „длъжник” е било препятствано и осуетено от трети лица чрез насилие и продължаващи заплахи за живота и здравето му, възползването от възможността по чл.414 ГПК /т.е. да възрази в преклузивния срок срещу вземане, за което е издадена Заповед за незабавно изпълнение/ и за това съществуват достоверни доказателства? И
6. Обвързан ли е гражданския съд от безспорно установеното и прието от наказателния такъв – наличие на упражнено насилие /психическа и физическа принуда/ чрез използване на специални разузнавателни средства или съдържането на изготвените В. на СРС винаги дословно следва да бъде възпроизведено в исковата молба, съпътствано и с представяне на съответните доказателства в подкрепа на твърденията, независимо че представляват ксласифицирана информация, за снабдяването с която е необходимо издаването на съдебно удостоверение? Според касатора – въпроси с № от 1 до 3 са разрешени от въззивния съд в противоречие с постановено по реда на чл.274 ал.3 ГПК определение № 178 от 12.03.2012г. по ч.гр.д.№ 105/2012г. на ІІІ г.о. и решение № 116 от 28.11.2012г. по гр.д.№ 102/2011г. на ІІ т.о. на ВКС, а за останалите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Срещу така подадената частна касационна жалба е постъпил отговор от противната страна, с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Оспорва посочените основания от касатора,като твърди че в случая ищецът е поискал изменение едновременно и на основанието, и на петитума на иска, което е недопустимо, тъй като има за последица предявяване на нов иск, а не изменение на вече предявен такъв. Основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК счита, че не е налице, защото практиката е единна, че длъжникът спрямо когото е издадена заповед за изпълнение, не разполага с установителен иск по чл.124 ГПК, а само с иск по чл.424 ГПК за оспорване на вземането, а въпросът за задължителната сила на наказателните актове, е изрично регламентиран в чл.300 ГПК.
Върховният касационен съд, като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото, намира следното :
За да може да разглежда по същество подадената частна касационна жалба, съгласно препращането на чл.274 ал.3 ГПК, настоящият съдебен състав следва да прецени допустимостта й съобразно наличието на поставен материално или процесуално– правен въпрос, за който да е налице някое от трите изчерпателно предвидени в чл.280 ал.1 ГПК специални основания.
В случая – касационно обжалване не следва да се допуска, защото нито един от поставените от касатора въпроси не отговаря на изискванията за общо основание за допустимост, разяснени в т.1 от ТР №1 /19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно същите- материално-правният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросът определя рамките, в които касационният съд е длъжен да селектира жалбите.
Поставеният в първото изложение въпрос, касаещ начина, по който следва да бъде осигурена защитата срещу незаконосъобразно принудително изпълнение – не е от значение за изхода на спора, не само не е свързан с решаващите мотиви на съда, но и въобще не е бил обсъждан.
На същото основание не отговарят на изискванията за общо основание за допустимост и поставените въпроси във второто изложение.
Първите четири въпроса /касаещи процесуалната възможност на ищеца да изменя иска/ са поставени общо, по принцип, без да са съобразени с конкретиката на настоящия спор, която е следната:
Издадена е заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 10367/2012г. на СГС за сумата 100 000лв. – част от дължима главница от 200 000лв. по сключен договор за заем, обезпечен с ипотека и договор за цесия срещу настоящите жалбоподатели. Последните – в образуваното изпълнително производство, в срока по чл.414 ал.2 ГПК, в качеството си на длъжници – не са направили възражение срещу нея. Едва по-късно – по друго висящо гр.д.№ 3102/2013г. на СГС, което е с правно основание по чл.27,във вр.с чл.30 ЗЗД, са направили искане за приемане за съвместно разглеждане на инцидентен установителен иск, предявен на основание по чл.424 ГПК, който съдът е отделил да се докладва за образуване на самостоятелно производство. По него е образувано гр.д. № 7151/2014г. на СГС. С разпореждане от 8.10.2014г. молбата е оставена без движение с множество указания /за уточняване на адреса на ищците, за уточняване на ответниците и адресите им, за конкретизиране на изпълнителното производство, по което са издадени заповеди за изпълнение, както и вземанията – предмет на заповедите и кредиторите по тях, датата на връчване на заповедите и доказателства за това/. В разпореждането изрично е посочено – да се конкретизиран кои са новооткритите обстоятелства, респ. новите писмени доказателства, от съществено значение по делото, въз основа на които ищците оспорват вземането и да се конкретизира петитума, като „се съобрази обстоятелството, че предмет на защитата по чл.424 ГПК може да е само вземането, за което е издадена влязлата в сила заповед за изпълнение”.
В изпълнение на тези указания ищците са подали две молби – от 7.11.2014г. и от 0.11.2014г., с които са предявили различни искове. С първата молба: по чл.124 ГПК частичен отрицателен установителен иск за недължимост на сумата от 100 000лв. , като част от цялото вземане от 200 000лв.- поради несъществуване на вземането и евентуално поради погасяването му чрез прихващане, по чл.439 ГПК за оспорване на същото вземане, по чл.179 ЗЗД за заличаване на вписаната ипотека. С втората молба е формулиран допълнително и иск по чл.124 ал.1 ГПК, във вр.с чл.26 ал.2 ЗЗД за нищожност на договор за прехвърляне на вземане /цесия/ от 13.09.2011г.
След тези молби, с разпореждане № 24307 от 4.12.2015г. по гр.д. № 7151/2014г., СГС е прекратил производството по делото с мотив за недопустимост на заявените претенции. След като е установил, че настоящето оспорване на вземането, за което е налице издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 10367/2012г. на СГС при липса на направено възражение от длъжника, се прави въз основа на твърдения, които са били известни на ищците и които са могли да посочат в срока по чл.414 ГПК и които са съществували към момента на произнасяне от заповедния съд, е приел, че не се навеждат нови обстоятелства или доказателства по смисъла на чл.424 ГПК. В. съд е потвърдил обжалвания пред него прекратителен акт с идентични мотиви за недопустимост на търсената от ищците защита.
Имайки пред вид гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че за да са относими поставените от касатора въпроси с №№ 1-4 включително, следва да са свързани с конкретното правно основание по чл.424 ГПК, по което е образувано производството. Принципно поставените от касатора въпроси – за общите процесуални възможности на ищеца в исковото производство, не могат да се считат за общо основание за допустимост по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Отделно – въззивният акт е съобразен с трайно установената съдебна практика с т.16 от ТР № 4 от 18.06.2014г. по т.д.№ 4/2013г.на ОСГТК на ВКС, съгласно което преценката дали в исковата молба по чл.424 ГПК се твърдят новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства, които дават основание за преразглеждане на въпроса за дължимостта на вземането, е от обуславящо значение за допустимостта на иска, а не за неговата основателност. Не са основание за преодоляване на преклудиращия ефект на влязлата в сила заповед за изпълнение, факти които са били известни на длъжника преди изтичане на срока за отговор.
Противоречие на въззивния акт с цитираните от частните касатори определения, постановени по реда на чл.274 ал.3 ГПК, няма, защото същите са постановени по въпроси, които не са идентични със сега поставените /вж.т.2 от ТР №1 /19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
Въпроси с №№ 5 и 6 – също не отговарят на изискванията за общо основание за допустимост, защото съдържат в съдържанието си условие което не е установено по делото – наличие на неправомерно поведение от страна кредитора, изразяващо се в упражнено насилие и продължаващи заплахи за живота и здравето на длъжника. Извършването на подобни действия се установява с влязла в сила, а такава по делото не е представена.
Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение , като счита, че не е налице основание за допустимост по чл.280 ал.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до разглеждане по същество на частната жалба, подадена от С. К. М. и Д. И. Г. – двамата от [населено място], [улица] ет.3 ап.11, съдебен адрес: [населено място] [улица] ет.1 ап.7 адвокат М. против въззивно определение № 510 от 9.02.2016г. по в.ч.гр.д. № 105 по описа за 2016г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане № 24307 от 4.12.2015г. по гр.д. № 7151/2014г. на Софийски градски съд за прекратяване на производството по делото и връщане на подадената от тях искова молба с вх.№ 60708/2014г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.