Определение №38 от 7.2.2011 по ч.пр. дело №13/13 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 38

С., 07.02.2011 година

Върховният касационен съд на Р. Б., второ гражданско отделение, в закрито заседание на 28.01.2011 две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №13/2011 година
Производството е по член 274 ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба,подадена от К. Г. К. от[населено място] против определение №1947 на С. градски съд,ГО,ІVа въззивен състав,постановено по ч.гр.д.№1030/2010г. по описа на същия съд.
В частната жалба се правят оплаквания,че постановеното определение е неправилно и се иска неговата отмяна.
При извършената проверка касационният съд установи следното:
Частната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима.
Подадената частна жалба е основателна.
С определението,предмет на настоящата частна жалба е оставена без разглеждане частната жалба на К. Г. К. срещу определение от 06.08.2009г. по гр.д.№37015/2008г. по описа на СРС,50 състав,с което са му дадени указания за заплащане на държавна такса.
Настоящия жалбоподател К. К. е предявил иск с правно основание член 124 ал.1 от ГПК,като е депозирал искова молба с вх.№37015/08 от 18.11.2008г. пред С. районен съд и е било образувано гр.д.№37015/2008г. по описа на С. районен съд,50 състав.
С определение от 08.07.2009г. на С. районен съд по горното дело,в изпъление на процедурата по член140 от ГПК,исковата молба е била оставена без движение,като съдът е констатирал по възражение на ответниците,че представеното удостоверение за данъчната оценка на процесния имот,необходимо за определяне цената на иска и държавната такса,е без описание по градоустройствен статут на имота и посочване на площта на имота ,а се сочи само административен адрес и е дал срок на ищеца К., в който да представи удостоверения за данъчни оценки да УПИ-626 с площ 3162 кв.м и УПИ ХІІІ-626,с площ от 2043 кв.м кв.37 по плана на[населено място],м.бул.”Ц. Б. ІІІ”.
В изпълнение на тези указания, с молба от 04.08.2009г.,депозирана по делото/лист 145 от делото/,ищецът е приложил писмо от С. Община,Дирекция”П. и администриране на местни данъци и такси”,отдел МДТ”В.”с изх.№[ЕГН]/03.08.2009г. до СРС,50 състав по горното дело,с което се уведомява съда за данъчната оценка на описаните в същото имоти.
С определение от 06.08.2009г. на СРС по делото, е определена цената на исковете,съответно на 44 408,53 лева и 28 692,80 лева,като при тази цена е констарирано от съда,че исковете са подсъдни на С. районен съд,а държавната такса е съответно 444,08 лева и 286,92 лева.С оглед на това съдът е указал на ищеца в седмодневен срок да довнесе по сметка на СРС държавна такса от 547 лева и представи вносна бележка.
С частна жалба вх.№1041841 от 02.11.2009г. подадена чрез С. районен съд до С. градски съд,ищецът К. К. е обжалвал определението на СРС от 06.08.2009г. ,като е посочил в същата,че счита за неправилно определението му в частта относно увеличението от страна на съда на цената на всяка едно от обективно съединените искови претенции,с която са изчислени дължимите от ищеца държавни такси и съответно на това му е оказано за довнесе държавна такса в посочения размер.
С определението,предмет на настоящата частна жалба,съдът е приел че частната жалба на ищеца е процесуално недопустима като депозирана против съдебен акт от категорията на необжалваемите.Наведени са доводи,че разпореждането ,с което се дава указание за отстраняване на нередовност на исковата молба чрез внасяне на дължима държавна такса не подлежи на инстанционен контрол относно своята правилност,тъй като нито прегражда пътя на по-нататъшно развитие на делото,нито попада в случаите предвидени изрично в закона,поради което е била оставена от въззивния съд без разглеждане.
В настоящата частна жалба,касаторът навежда доводи,че с определението си първоинстанционният съд,освен за определяне на дължимата държавна такса, се е произнесъл и по цената на иска,като е увеличил същата,поради което въззивният съд като е оставил жалбата му срещу това определение без разглеждане, е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила-разпоредбите на член 274 ал.1 т.2 във вр. член 70 ал.2 от ГПК.
Видно от постановеното от първоинстанционния съд с горепосоченото определение,последният е определил цената на иска,която е увеличена,с оглед посочената с исковата молба от ищеца- в размер на 18 463,60 лева.Съгласно предвиденото в член 70 ал.1 от ГПК цената на иска се посочва от ищеца,като въпросът за цената на иска може да се повдигне от ответника или служебно от съда най-късно в първото заседание за разглеждане на делото и в случай на несъответствие на указаната цена с действителната съдът определя цената на иска.
В депозирания от ответницата Л. А. Ш.-Т. отговор по исковата молба/лист 92 от делото/ и този на ответника А. Г. Д. /лист 97 от делото/ е направено възражение,че представената данъчна оценка не е за процесния имот,поради което липсва такава за същия,респ. не е внесена дължима държавна такса.
С оглед и на тези възражение,първоинстанционният съд, с определението си от 08.07.2009г. по делото, е оставил исковата молба без движение и е поискал от ищеца да представи данъчна оценка на процесните имоти,съгласно посочената им индивидуализация,след представянето на които е постановено определението ,с което се съдът определя цената на иска,като се увеличава цената на същия,съобразно първоначално заявената от ищеца с исковата молба.
Очевидно в настоящия случай,след като е налице увеличение на цената на иска,което е направено от съда с горепосоченото определение,съгласно разпоредбата на член 70 ал.2 от ГПК определението на съда,с което се увеличава цената на иска,подлежи на обжалване с частна жалба.Ето защо, изводите на въззивния съд,че обжалваното определение не подлежи на инстанционен контрол са неправилни и незаконосъобразни.Така постановеното определение подлежи на такъв контрол, с оглед предвиденото в член 274 ал.1 т.2 от ГПК във връзка с член 70 ал.2 от ГПК,поради което следва да бъде отменено въззивното определение и делото се върне на въззивния съд за произнасяне по същество на частната жалба.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ определение №1947 на С. градски съд,ІV-а въззивен състав,постановено по гр.д.№1030/2010г. по описа на съда и ВРЪЩА делото на същия съда за извършване на следващите се процесуални действия.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top