Определение по ч. гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 38
София,07.03. 2019 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 20.02.2019 г. в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
ч.гр.дело N 337 /2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.2 вр.чл.248,ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. И. Х., Н. А. Х. и Н. А. Х. против определение № 202 от 22.10.2018 г. по гр.д. № 116 /2018 г. на Окръжен съд – Търговище, с което е оставена без уважение молбата им по чл.248 ГПК за допълване на решение № 101 от 28.09.2018 г. в частта му за разноските.
Насрещната страна Ф. С. М. не е подала писмен отговор.
Настоящият състав намира следното:
Обжалваното определение е постановено във втора фаза на производство по съдебна делба.
С него въззивният съд е оставил без уважение искането на жалбоподателите да допълни решението си по делото в частта за разноските, като е приел че не е налице непълнота на решението, в което е приел, че в делбеното производство има специални разпоредби, че разноски се заплащат съобразно дяловете – чл.355 ГПК, към което е добавил и че ищците нямат право на разноски, тъй като решението не е в тяхна полза.
Въззивното решение е постановено по въззивна жалба на Ф. С. М., която оспорва способите за извършване на делба на два имота: изнасянето на публична продан на един от делбените имоти – застроено дворно място в [населено място] и разделянето на земеделски имот – полска култура от 13.073 дка в землището на в [населено място] на два дяла по реда на чл.353 ГПК.
Съделителите А. Х., Н. Х. и Н. Х. са подали писмен отговор, с който са оспорили основателността на жалбата, поискали са потвърждаване на решението в обжалваната част и да им бъдат присъдени разноски.
С въззивното решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение в частта, с която първият имот е изнесен на публична продан и е върнал делото на първоинстанционния съд в тази част и е потвърдил решението в частта, с която застроеното дворно място е изнесено на публична продан. В мотивите си е приел, че разноските в това производство са за сметка на страните.
Настоящият състав приема, че в случая приложение намират указанията, дадени в т. 9 на Постановление № 7 /1973 г. на Пленума на ВС за обобщаване на практиката по някои въпроси на съдебната делба: съдебните и деловодните разноски да се разпределят съобразно с признатия дял на съделителите в прекратената общност, когато са направени по необходимост, а когато са направени по повдигнати спорни въпроси съобразно с общите правила на чл.64 и чл.65 ГПК (от 1952 г.( отм.).
На разпоредбата на чл.64 ГПК от 1952 г.( отм.) съответства разпоредбата на чл.78 от ГПК от 2008 г.
Съобразно тези указания е установената практика на ВС и ВКС (например отразена в определение № 13 от 29.01.2015г. по ч.гр.д. № 2755 /2013 г. на ВКС, ІІ г.о.), с което е прието, че разпоредбата на чл.355 ГПК има предвид разноските, направени по повод признаване и ликвидиране на съществуващата съсобственост – за назначаване на експертизи, за извършване на оглед и други. Когато не се оспорват правата на съделителите или способа за извършване на делбата, всеки съделител понася сам направените разноски за процесуално представителство от адвокат. Когато е повдигнат спор относно съществуването на съсобствеността, правата на съделителите или способа, по който следва да бъде извършена делбата, както и по присъединените искове в делбеното производство и при обжалване на постановените от първоинстанционния и въззивния съд решения, приложение намира разпоредбата на чл.78 ГПК, в който смисъл са и указанията в, т. 9 на Постановление № 7 /1973 г. на Пленума на ВС
В случая с въззивната жалба се оспорват способите, по които следва да бъде извършена делбата на два имота, с отговора на въззивната жалба жалбоподателите в настоящото производство са оспорили основателността на жалбата и са поискали присъждането на разноски.
С оглед изхода от спора във въззивното производство – въззивната жалба е приета за основателна в частта относно способа, по който следва да бъде извършена делбата на единия имот и неоснователна в частта относно способа, по който следва да бъде извършена делбата на другия, искането на ответниците във въззивното производство А. Х., Н. Х. и Н. Х. въззивният жалбоподател да им заплати направените от тях разноски е основателно и доказано за сумата 200 лева, която представлява половината от направените от тях разноски в размер на 400 лева, чието уговаряне и заплащане е отразено в договора за процесуално представителство.
От изложеното следва извод, че частната жалба е основателна, че обжалваното определение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде уважено искането на А. Х., Н. Х. и Н. Х. въззивната жалбоподателка Ф. С. М. да бъде осъдена да им заплати сумата 200 лева разноски за въззивното производство.
В настоящата инстанция не са направени искания за присъждане на разноски, поради което такива не следва да бъдат присъждани.
Воден от изложеното настоящият състав
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 202 от 22.10.2018 г. по гр.д. № 116 /2018 г. на Окръжен съд – Търговище, с което е оставена без уважение молбата на А. Х., Н. Х. и Н. Х. по чл.248 ГПК за допълване на решение № 101 от 28.09.2018 г. в частта му за разноските и вместо това постановява:
ДОПЪЛВА решение № 101 от 28.09.2018 г. по гр.д. № 116 /2018 г. на Окръжен съд – Търговище в частта му за разноските, като осъжда Ф. С. М. да заплати на А. И. Х., Н. А. Х. и Н. А. Х. сумата 200 (двеста) лева разноски за въззивното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.