О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 38
София, 13.01.2010 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети ноември, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 1023/2009г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. К. И., гр.с. Църква, област Добрич, срещу въззивно решение №316/22.05.2009г. по гр. дело № 749/2008г. на Добричкия окръжен съд. Изложени са твърдения за постановяване на решението в противоречие с практиката на ВКС като основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Твърди се, че постановеното решение противоречи на решения на ВКС като се сочат конкретни решения. То е неправилно, необосновано и е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Ответниците по касация Д. Е. В., И. Е. Д., А. И. Д. и И. И. оспорват касационната жалба и считат, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е оставено в сила решение от 18.06.2008г. по гр.д. № 122/2002г. на Каварненския районен съд в частта, с която е отхвърлен иск за делба на нива от 39,997 дка, имот № 0* в местността „С” в землището на с. К., и нива от 36,699 дка,имот № 0* находяща се в м.”Д” , в землището на с. С., община Ш..
Въззивният съд е приел от фактическа страна, че страните по делото са наследници на И. К. Н. , поч. 1967г. С решение №1820/1994г. на ПК –Шабла на наследниците на Е. И. / съпруг на починалата дъщеря на общия наследодател –/, ответниците Д, К. Е. и М. И. /наследници на Е. Е. / и на И. Д. , е възстановено правото на собственост върху нива от 39,997 дка. С нотариален акт № 30/1999г. те са продали на Р. Г. на наследствата л. , имота, а той след разделяне на имота на части, го е отчуждил в полза на пет лица. С решение № 1982/1994г. на ПК-Шабла на наследниците на А. и И. Д. /наследници на общия наследодател/ е възстановена собствеността върху общо 227,014 дка земеделска земя, която е поделена впоследствие между тях като имот с № 0* с площ 36,699 дка е предоставен на Й. К. След успешно проведен иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ с влязло в сила решение №64/2000г. е признато за установено, че земята, възстановена с решение № 1820/94г. и част от земята по решение № 1982/94г. на ПК-Шабла е собственост към момента на ТКЗС на общия наследодател на страните И правото на възстановяване принадлежи на неговите наследници. За признатите по този иск земи административният орган е отказал да издаде решение по чл.27 ППЗСПЗЗ като отказът е потвърден по предвидения ред с решения на Добрички окръжен съд и на Върховния административен съд. При това положение само въз основа на съдебното решение по иска по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ и при изричен отказ за издаване на решение по чл.27 ППЗСПЗЗ, ищците не могат да се легитимират като съсобственици по отношение на имота с № 0* с площ 36,699 дка и в тяхна полза няма титул за собственост. По отношение на другия имот е прието, че той не съществува такъв, какъвто е заявен по плана на възстановената собственост, той е променил конфигурацията си като от него са обособени нови имоти и не е заявен по този начин в делбеното производство.
Касаторите се позовават на разпоредбата на чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението, но не са развили релевантни доводи в тази насока. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК не са формулирани правни въпроси по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, а само са посочени съдебни решения, на които противоречи настоящото. Не се излагат съображения за общо посочената хипотеза на чл.280,ал.1,т.1 ГПК, не се сочи в какво се изразява противоречието с цитираните съдебни актове. Сочат се основанията на чл.281,т.3 ГПК, които обаче са основания за касиране на едно допуснато в процедурата по предварителна селекция на жалбите по реда на чл.288 ГПК до касационно обжалване въззивно решение. При липса на ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за конкретното дело, който да е включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на въззивния съд, без посочване на неговата значимост за изхода на делото, не може да се допусне касационно обжалване на решението. Касаторът трябва да изложи ясна формулировка на правния въпрос, който е разрешен в обжалваното решение и има значение за изхода на делото. Касационната инстанция няма правомощие да изведе въпросите от касационната жалба, от изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК или от самото обжалвано решение.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са нал. предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №316/22.05.2009г. по гр. дело № 749/2008г. на Добричкия окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.