О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 38
гр. София, 12.01. 2012 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети януари през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 694 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационни жалби на М. Г. П. и П. Т. Х., подадени срещу тези части на решение № 611/10.01.2011 г. по въззивно гр. дело № 974/2010 г. на Русенския окръжен съд, с които частично е отменено решение № 1325/19.07.2010 г. по гр. дело № 8003/2009 г. на Русенския районен съд и вместо това е постановено отхвърляне на предявения от жалбоподателите срещу [фирма], частичен иск за сумата 16 200 лв., при общ размер на претенцията за 57 055 лв.
Касационните жалби са подадени в срок от процесуално легитимирани за това лица срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и са процесуално допустими. В жалбите се поддържат оплаквания и подробни съображения и доводи за неправилност на обжалваните части от въззивното решение.
Ответното [фирма] в отговора на касационните жалби поддържа становище и съображения, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване; претендира присъждане на разноските за производството пред настоящата инстанция по делото.
В писменото изложение на жалбоподателите по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК не е формулиран правен въпрос, по който да се е произнесъл въззивният съд с обжалваното решение и който да е обусловил изхода на спора по делото. Посочено е от касаторите, че въззивният съд се е произнесъл по иск, предявен на основание чл. 79 от ЗЗД, и в нарушение на правилата на чл. 20 от ЗЗД и на чл. 41, ал. 1 от ЗС достигнал до извода, че претенцията е неоснователна, както и че това формулирало материалноправен въпрос, който в цялост бил разрешен в противоречие с практиката на ВКС – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Формулировка и посочване на такъв материалноправен въпрос, обаче липсва в изложението на жалбоподателите. Вместо това, там се излагат, преповтарят и доразвиват, и други оплаквания и доводи за неправилност на обжалваната част от въззивното решение, някои от които поддържани и в касационните жалби.
Предвид задължителните указания по прилагането и тълкуването на процесуалния закон, дадени с тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, това изложение на жалбоподателите не представлява изложение на общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване. Поддържаното в случая представлява касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК – за неправилност на въззивното решение, които касационни основания, обаче не са и не могат да бъдат предмет на обсъждане в настоящото производство по чл. 288 от ГПК. Те биха подлежали на разглеждане от касационната съдебна инстанция, едва и само ако се допусне касационното обжалване на въззивното решение – при наличие на основание за това по чл. 280, ал. 1 от ГПК. Съгласно т. 1 от същото тълкувателно решение и мотивите към нея, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното решение, като ВКС не е задължен, и е недопустимо да го изведе от изложението към касационната жалба, а може само да го уточни и конкретизира. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
От горното следва, че в случая не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Предвид изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, жалбоподателите-ищци дължат и следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника, направените и претендирани от него разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за производството пред настоящата съдебна инстанция, а именно – сумата 500 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на отменителната и отхвърлителната части на решение № 611/10.01.2011 г. по въззивно гр. дело № 974/2010 г. на Русенския окръжен съд, постановени по предявения по делото частичен иск за сумата 16 200 лв., при общ размер на претенцията за 57 055 лв.;
ОСЪЖДА М. Г. П. и П. Т. Х. да заплатят на [фирма] сумата 500 лв. (петстотин лева) – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.