ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
38
София, 25.01.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, ТК, първо
търговско отделение, в закрито заседание на двадесети януари две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ :ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 746/2009 година, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна
жалба на М. на земеделието и храните – гр. С. против решение №235 от 26.03.2009г. по гр.д.2512/08г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила решение от 13.08.2008г. по гр.д. №579/06г. на Софийски градски съд за уважаване на предявения “ Я. „Е. -гр. Ямбол против касатора, иск с правно основание чл.266 ЗЗД и за частично уважаване на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ответникът по касация – “ Я. ; Е. – гр. Я. е на становище, че касаторът не е изложил доводи по чл.280, ал.1 ГПК, поради което обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК.
С представеното, в резултат на проведено производство по чл.285 ГПК, изложение по чл.284, ал. З, т.1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване на атакувания съдебен акт, касаторът лаконично е отбелязал че обжалваното решение е постановено по казус, решаван противоречиво от съдилищата, като е направил извод, че поради това подлежи на касационно обжалване, предвид разпоредбата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. След което, макар и озаглавил изложението си- по чл.284, ал. З, т.1 ГПК, той е възпроизвел буквално части от касационната си жалба, съдържащи оплаквания / квалифицирани и от касатора/ като неправилност на решението, постановено, според него при нарушение на материалния закон и съществено нарушаване на съдопроизводствените правила. В заключение е отбелязано, че следвало да бъде взето предвид, че по същият договор между същите страни имало влезли в сила съдебни решения, които са приложени заедно с определенията на ВКС, с които тяхното касационно обжалване не е допуснато. Други доводи не са развити.
При така депозираното изложение по чл.284, ал. З, т.1 ГПК се налага извод, че касаторът не обосновава основание за приложно поле на касационно обжалване, тъй като не е определил релевантния материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който съдът се е произнесъл с обжалвания съдебен акт при наличието на три алтернативно дадени предпоставки – чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Основанието по цитираната норма, за допускане на касационно обжалване следва винаги да бъде посочено конкретно и съответно да може от изложението да се изведе подвеждането на фактическите данни под една от изброените хипотези на текста. Ето защо буквално възпроизведените от касационната жалба оплаквания за неправилност на решението, които се квалифицират по чл.281 ГПК и като такива са ирелевантни спрямо основанията за допускане на касационно обжалване, не могат да обосноват приложно поле на нормата на чл.280, ал.1, ал.2 ГПК. Не води до различен извод и посоченото, че били постановени и влезли в сила решения на съдилищата, с предмет изпълнение на същия договор, между същите страни. След като тези решения се отнасят до различен период на действие на договора и съответно касаят различни обстоятелства при неговото изпълнение, то не е налице и обективен идентитет между решаваните с тях правни въпроси, а различния правен резултат постановен по тях не обосновава извод за тяхната противоречивост, тъй като е свързан с успешното доказване на различни юридически факти, а не с решаван противоречиво въпрос, какъвто касаторът не е посочил. Следователно, при липса на конкретизиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, не може да бъде извършена преценка за наличие на предпоставките на нормата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като дефинитивно това основание предполага постановено решение- влязло в сила, наред с обжалваното, по което именно такъв определен от касатора- конкретен релевантен за атакувания съдебен акт въпрос- е решен по различен начин. В случая липсва изрично формулиране на такъв въпрос, а и представените решения както бе обосновано вече, съдържат правни изводи направени въз основа на различна фактическа обстановка, и доказаност на претенциите.
По изложените съображения, следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради което подадената жалба не следва да бъде допусната до разглеждане по същество. На основание чл.78, ал. З ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените в настоящето производство разноски в размер на 600лв.
търговско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕДСЕДАТЕ