ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 38
София 28.01.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и пети януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 868/ 2009 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ”С” ООД – гр. С. срещу Решение № 605 от 7.І.2009 г. по гр.д. № 694/ 2008 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е отменено Решение № 130 от 21. ХІ.2006 г. по гр.д. № 218/ 2006 г. на С. – горски окръжен съд в частта, с която е уважен насрещният иск за неустойка и е постановено друго, с което е отхвърлен искът, предявен от “С” ООД – гр. С. срещу Е. ”В” – с. П., община А. за 8240 лв. – неустойка за пълно неизпълнение на Договор за производство и изкупуване на тютюн от 15.ІV.2005 г. в частта за тютюн ”Б” реколта 2005 г., количество 20 000 кг., с оплакване за неправилност и необоснованост на решението.
С М. от 29.ІV.2009 г. жалбоподателят сочи, че изводът на съда, свързан с тълкуването на Закона за тютюна и тютюневите изделия, съотнесен с разпоредбите на чл. 95, 97 ал. 1 и 90 ал. 1 ЗЗД, е решен в противоречие с практиката на ВКС, като съгласно чл. 20а ЗЗД сключеният договор има силата на закон за страните и поради предвидената отговорност за пълно неизпълнение, искът за неустойка е основателен. Жалбоподателят излага подробни съображения за неприложимостта към спора на разпоредбата на чл. 11 ал. 6 ЗТТИ, поддържа, че въпросът за отношението между специалните норми на ЗТТИ и общите на ЗЗД, е съществен материалноправен въпрос, който има и важно процесуално значение с оглед тежестта на доказване и разпределението й между страните. Поддържа, че развитата от съда теза при неправилно тълкуване на нормата на специалния закон и свързвайки я с хипотеза от общия – чл. 90 ал.1 ЗЗД, не отговаря на трайната съдебна практика на ВКС за прилагането на специалната и обща правна норма, решаването на който въпрос е от значение за точното прилагане на закона, и за развитие на правото. Като обсъжда клаузите на договора, жалбоподателят обосновава, че предявеният иск за неустойка е основателен, счита, че и вторият материалноправен въпрос: може ли съдът да допълва съдържанието на сключен от страните договор и да променя свободно изявената им воля, е решен от съда в противоречие с практиката на ВКС – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК. Жалбоподателят излага и съображения в подкрепа на оплакването за неправилност и необоснованост на решението. С М. от 17.VІІІ.2009 г. жалбоподателят сочи решения на ВКС в подкрепа на поддържаното основание – противоречие на въззивното решение на практиката на ВКС: Р. №30/12.І.1956 г. по гр.д. № 7980/1955 г., Р. №2608/26. ХІІ.1968 г. по гр.д. № 1664/1968 г., Р. №2349/ 30.ІХ.1971 г. по гр.д. № 1516/1971 г., Р. №3032/15. ХІІ.1973 г. по гр.д. №1437/1973 г., Р. №688/24.VІ.1986 г. по гр.д. № 347/1986 г. и Р. № 259/ 15.ІІ.1955 г. по гр.д. № 285/ 1955 г., както и две решения на арбитражни състави.
Ответникът по касационната жалба В. С. Х. – Е. с фирма “В” – с. П., община А. по съображения, изложени в писмен О. , оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, както и по същество касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е отменено първоинстанционно решение в частта, с която е уважен осъдителен иск, който е отхвърлен, както и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното решение е отменено първоинстанционното решение в частта, с която е уважен насрещен иск за договорна неустойка за пълно неизпълнение за 8240 лв. по чл. 6.4 от Договор за производство и изкупуване на тютюн от 15.ІV.2005 г. в частта за тютюн ”Б”, 20 00 кг и искът е отхвърлен. Изложени са съображения, че е налице пълно неизпълнение на договора в тази част – продавачът не е доставил уговореното количество тютюн “Б”, като при сключване на договора е действала разпоредбата на чл. 11 ал. 6 ЗТТИ, която е публичноправна. Съдът е посочил, че с тази разпоредба е установено задължително за купувача обезпечение, което той трябва да поеме, за да гарантира изпълнението на задълженията, поети с договора: авансово да плати не по-малко от 20% от стойността на тютюна, защото при негово виновно неизпълнение, таза част от цената по силата на закона “се смята задатък”, а при виновно неизпълнение на производителя, изправният купувач може да иска от производителя, разликата между платения аванс и дължимите на производителя премии от Ф. ”Т”. По съображения, че купувачът не е представил доказателства, нито твърди да е изплатил авансово част от цената на тютюна, съдът е приел за основателно възражението на продавача за неизпълнен договор по чл. 90 ал. 1 ЗЗД, съставляващо и изявление за разваляне на договора поради виновно неизпълнение от купувача, поради което е отхвърлил като неоснователен искът на купувача за неустойка за виновно неизпълнение на продавача.
Жалбоподателят сочи съществени материалноправни въпроси, за които поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС: за тълкуването на чл. 11 ал. 6 от специалния ЗТТИ, отнесен към чл. 90 ал. 1 от общия ЗЗД, за силата на закон за страните на сключен договор, съгласно чл. 20а ЗЗД и затова може ли съдът да допълва съдържанието на договора и да променя свободно изявената в него воля, и по процесуалноправен въпрос за тежестта на доказване и разпределението й между страните при тълкуването на нормите на специалния закон и свързването им с нормите на общия закон. С оглед данните по делото, от така посочените въпроси, може да се изведе материалноправният въпрос, релевантен за делото и той е: за допуснато неизпълнение на задълженията, поети с договора, дължи ли продавачът уговорената с чл. 6.2 неустойка и изправна страна ли е купувачът, предявил иска за неустойката, който въпрос следва да се разреши на основание чл. 11 ал. 6 ЗТТИ – специалния закон, както и съобразно разпоредбите на ЗЗД – общия закон – за неизпълнението и развалянето на договора. Останалите посочени от жалбоподателя въпроси може да са важни, но не са релевантни за делото, тъй като от тях не зависи изходът му.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, тъй като посоченият материалноправен въпрос, не е решен от въззивния съд в противоречие със съдебната практика. В съответствие и с посочената от жалбоподателя съдебна практика, въззивният съд е разрешил въпроса за обвързващата сила на договора, като е приложил и нормите на специалния закон – ЗТТИ – въз основа на който закон е сключен договорът, както е посочено в отделните клаузи на договора, включително е уговорено от страните в чл. 5.1 от договора задължението на купувача за авансово плащане на цената по чл. 11 ал. 6 ЗТТИ, с което съдът не е променил волята на страните, изразена в договора, нито го е “дописал”. При създадена специална нормативна уредба за производството, окачествяването, изкупуването, промишлената обработка и търговията с тютюни, и производството и търговията с тютюневи изделия, съдържаща се в ЗТТИ, задължение на съда при разрешаване на спора на страните, е да приложи разпоредбите на специалния закон, като съобрази и общите разпоредби на ЗЗД за сключването, изпълнението и развалянето на договор. Оплакванията на жалбоподателя, развити в жалбата, фактически са оплаквания за неправилност и необоснованост на решението – основание за касационно обжалване по чл. 281 т. 3 ГПК, а не основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК.
Неоснователно е и поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Не е налице въпрос, разрешен от въззивния съд, който да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, тъй като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето от съда е свързано с тълкуване на закона, което ще доведе до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми, когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго, какъвто не е настоящият случай.
С оглед изложеното искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК е неоснователно, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 605 от 7.І.2009 г. по гр.д. № 694/ 2008 г. на Пловдивски апелативен съд в частта, с която е отхвърлен насрещният иск за неустойка 8240 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: