– 2 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 380
гр. София 12.09.2019 година.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 15.05.2019 (петнадесети май две хиляди и деветнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, частно гражданско дело № 1759 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК и е образувано по повод на частна касационна жалба с вх. № 2297/11.03.2019 година, подадена от П. С. П., срещу определение № 60/25.02.2019 година на Апелативен съд Велико Търново, постановено по ч. гр. д. № 70/2019 година.
С обжалваното определение съставът на Апелативен съд Велико Търново е потвърдил определение № 919/19.12.2018 година на Окръжен съд Ловеч, постановено по гр. д. № 567/2018 година, с което е върната подадената от П. С. П. искова молба с вх. № 8626/26.09.2018 година, поради недопустимост на предявените с нея искове, като е прекратено образуваното въз основа на нея гр. д. № 567/2018 година, като на основание чл. 24, т. 2 от ЗПрП е оставено без уважение искането на П. за предоставяне на правна помощ по чл. 21, т. 2 и т 3 от ЗПрП.
В частната си касационна жалба П. С. П. излага твърдения, че обжалваното определение е поставено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело и до необоснованост на същото. Твърди се, че предявените от него с искова молба с вх. № 8626/26.09.2018 година искове са допустими и подлежат на разглеждане, както и че неправилно му е отказано предоставянето на правна помощ. Поискано е обжалваното определение и потвърденото с него определение № 919/19.12.2018 година на Окръжен съд Ловеч, постановено по гр. д. № 567/2018 година да бъдат отмени и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за разглеждането на спора по същество, като му бъде предоставена и поисканата правна помощ. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК частният жалбоподател твърди, че са налице хипотезите на чл. 280, ал. 1 и ал. 2, пр. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на определението на Апелативен съд Велико Търново.
П. С. П. е уведомен за обжалваното определение на 05.03.2019 година, а частната му жалба срещу него е вх. № 2297/11.03.2019 година. Поради това е спазен предвидения от чл. чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване като жалбата на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
Както първоинстанционният съд-Окръжен съд Ловеч, така и въззивният такъв-Апелативен съд Велико Търново са приели, че са сезирани с предявени от П. С. П. против ВСС и Република България, представлявана от Министъра на финансите искове за солидарно осъждане да му заплатят сумата от 129 000.00 лева, представляващи претърпени от него неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и сумата от 15 000.00 лева лихва за забава върху главницата за периода от 11.12.2017 година до датата на подаване на исковата молба. Тези вреди били причинени от незаконосъобразни действия а съдията-докладчик по гр. д. № 616/2017 година по описа на Окръжен съд Велико Търново. Въз основа на това и двата съда са приели, че исковете са предявени срещу ненадлежни ответници, поради което са недопустими и по отношение на тях е приложимо правилото на чл. 130 от ГПК, поради което производството по тях трябвало да бъде прекратено. С оглед на тези изводи съдилищата са се произнесли и по искането на П. С. П. за предоставянето на правна помощ, като са приели, че е налице хипотезата на чл. 24, т. 2 от ЗПрП.
С оглед на горното обжалваното определение № 60/25.02.2019 година на Апелативен съд Велико Търново, постановено по ч. гр. д. № 70/2019 година е въззивно такова, от категорията на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, поради което съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК. В изложението на П. С. П. по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК обаче не е формулиран конкретен правен въпрос, а П. С. П. не е формулиран конкретен правен въпрос, който да послужи като общо основание за допускането на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Както направените с частната касационна жалба оплаквания, така и с посочените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК твърдения се оспорват конкретните фактически и правни изводи на съдилищата по същество, каквито оспорвания обаче не могат да бъдат разглеждани на настоящия етап от производството, в какъвто смисъл са указанията на т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК на ВКС. С оглед на тези указания настоящия съдебен състав не разполага с възможността сам да формулира конкретен правен въпрос, с оглед посоченото в частната касационна жалба и в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, а може само да уточни и конкретизира вече поставен правен въпрос. Липсата на поставен от жалбоподателя въпрос, който да послужи като общо основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК е достатъчно основание такова обжалване да не бъде допускано.
Освен това в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК П. С. П. е поискал обжалваното определение на Апелативен съд Велико Търново да бъде допуснато до касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 2, пр. 2 от ГПК, т. е. поради очевидна неправилност. Поначало неправилността на съдебното определение представлява основание за касационно обжалване на въззивното определение. Както е посочено и в ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГК на ВКС наличието на такава се преценява от съда не във фазата на допускане на касационното обжалване, а след това, в производството по чл. 290 и следващите от ГПК, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства както поотделно така и в тяхната взаимовръзка. Поради това предвидената като основание за допускане на касационното обжалване очевидна неправилност не се припокрива изцяло с неправилността на съдебното определение, като основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК. Невъзможността за извършване на проверка на решаващите изводи на въззивния съд в производството по чл. 288 от ГПК налага проверката за наличието или не на очевидна неправилност на определението, като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, да се извършва, без да се прави проверка на действително съществуващите пороци на съдебния акт, само въз основа на мотивите на същия и наличната в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК обосновка в тази насока. В случая твърденията за очевидна неправилност на обжалваното определение се припокриват с твърденията в касационната жалба за допуснати от съда нарушения при установяване на фактите и неправилно приложение на материалния закон, които от своя страна са довели до неправилен извод по съществото на спора. Тези твърдения обаче са такива обосноваващи основания за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т. 3 от ГПК и не могат да бъдат проверени, без да се извърши проверка на решаващата дейност на въззивния съд. Затова те не могат да обосноват предвиденото в чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване.
С оглед на горното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1 и ал. 2, пр. 3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на определение № 60/25.02.2019 година на Апелативен съд Велико Търново, постановено по ч. гр. д. № 70/2019 година. по подадената срещу него от П. С. П., частна касационна жалба с вх. № 2297/11.03.2019 година и такова не трябва да се допуска.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 60/25.02.2019 година на Апелативен съд Велико Търново, постановено по ч. гр. д. № 70/2019 година.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.