О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 380
гр.С., 13.04.2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б., Второ гражданско отделение в закрито заседание на трети февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 1240/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на С. С. Д. от[населено място] и Д. С. Д. от[населено място] против решение № 136/26.05.2010 год. по гр.дело № 111/2010 год. на Л. окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 360/23.10.2009 год. по гр.дело № 524/2008 год. на Л. районен съд и искът им по чл.108 ЗС е отхвърлен. Въпреки задължението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите не са представили изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, но от съдържанието на касационната жалба се извежда един правен въпрос за приложението на процесуалната норма на чл.154 ГПК и разместване на доказателствената тежест за установяване на предоставеното право на ползване, което било в противоречие със съдебната практика, затова защото ответниците „не са представили, като доказателство по делото решение № 108/26.10.1984 год., с което твърдят, че им е предоставено право на ползване върху процесния имот, по реда на постановленията, отразени в пар.4 ЗСПЗЗ”.
Ответниците по касационната жалба С. Я. М. и Г. М. М. от[населено място] не изразяват становище по доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Касационният съд обсъди доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и констатира следното: за да остави в сила първоинстанционното решение, с което ревандикационният иск на касаторите, касаещ процесния недвижим имот, възстановен им по ЗСПЗЗ, въззивният съд е изложил съображения, за реализирана процедура по отношение на прекратеното право на ползване на ответниците, трансформирало се в право на собственост върху същия имот. Съдът е приел за доказани фактите, представляващи предпоставка за трансформиране правото на ползване в право на собственост, по реда на пар.4а ПЗР ЗСПЗЗ, обсъждайки, че към датата на влизане в сила на реституционния закон ответниците са били ползватели на процесния имот, по силата на постановление на МС и са го застроили по начин, ограничаващ реституирането му – издадено е разрешение за строеж № 39/24.02.1989 год., съгласно одобрени арх.проекти за сграда, с площ от 38 кв.м. и съществуваща в завършен вид към 01.03.1991 год. Касационният довод, направен за първи път в производството по чл.288 ГПК и изразяващ се в твърдението, че отразеното в удостоверението под № 3/10.11.1984 год., легитимиращо ответниците, като ползватели на процесния имот решение № 108/26.10.1984 год. не представлява акт на П. на НС, на МС и на ДС е недопустим за обсъждане, като основание за допускане на касационно обжалване, защото не третира правен въпрос от значение за изхода на делото. Нещо повече, в издаденото удостоверение № 3/10.11.1984 год., подписано от председателя на ИК на ОНС Л. е отразен актът на държавния орган – ПМС, въз основа на който е издадено решение № 108/26.10.1984 год. на ИК на ОНС. В този смисъл въззивният съд правилно е разпределил доказателствената тежест след наведените от касаторите доводи досежно липсата на предпоставки за придобиване на собствеността по пар.4а ПЗР ЗСПЗЗ, но е обосновал изводи, че ответниците са доказали наличието на предпоставките за трансформиране на правото на ползване в право на собственост, след изпълнение на процедурата по пар.4а ПЗР ЗСПЗЗ.
Поддържаният в касационната жалба довод, за отсъствие на законен строеж в процесния имот, въпреки обсъдените от въззивния съд писмени доказателства и техническите заключения в обратния смисъл е ирелевантен към изискванията на материалноправната норма, приложима за спорното правоотношение, а и така поставен не представлява основание за допускане на касационно обжалване, относимо към някоя от трите хипотези на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК, затова ВКС на РБ, ІІ-ро г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 136 от 26.05.2010 год. по гр.дело № 111/2010 год. на Л. окръжен съд, по касационната жалба на С. С. Д. от[населено място] и Д. С. Д. от[населено място], с вх.№ 6261 от 05.07.2010 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: