6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 380
С., 14.06.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на тридесет и първи май през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 630 по описа за 2017 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ответника [фирма] против Решение № 2492 от 29.12.2016г. по в.гр.д.№ 3748/2016г. на Софийски апелативен съд, ГК 8 състав, с което е потвърдено решението по т.д.№ 5056/2015г. на СГС, VІ отд., 5 състав в частта за осъждането на касатора да заплати на основание чл.55,ал.1, предложение трето ЗЗД на [фирма] сумата 81 404.24лв. – заплатено възнаграждение по договор от 26.06.2012г. за достъп до електрическата разпределителна мрежа при отпаднало с обратна сила правно основание /отмяна с влязло в сила съдебно решение на Решение Ц-33 от 14.09.2012г. на ДКЕВР/, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба 20.07.2015г., както и сумата 13 571.60лв.- законна мораторна лихва за периода 24.11.2014г. до 19.07.2015г.
В касационната жалба се поддържа, че предявеният иск по чл.55,ал.1 ЗЗД е недопустим поради наличие на валидно облигационно правоотношение между страните – договор № [ЕГН] от 26.06.2012г. за използване на разпределителната мрежа от производителя, сключен на основание чл.104 Закона за енергетиката. Посочва се, че въпреки, че е приел наличието на валиден договор между страните, САС е уважил недопустим иск, при който договорната отговорност винаги изключва отговорността за неоснователно обогатяване. Изложени са и съображения за неправилност на решението на основанията по чл.281,т.3 ГПК. Искането е за обезсилване, евентуално отмяна на въззивното решение и отхвърляне на исковете със законните последици.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите: 1/ Договорната отговорност по чл.79 ЗЗД изключва ли отговорността за неоснователно обогатяване по чл.55,ал.1,т.3 ЗЗД при наличието на действителен валиден договор за спорното задължение и допустим ли е искът за неоснователно обогатяване в тази хипотеза; 2/Кое е основанието за разместване на имуществени блага – отмененият административен акт или предвиденият в закона юридически факт по чл.84,ал.2 ЗЕ – договор за достъп, въз основа на който разпределителното дружество е предоставило на производителя достъп до електроразпределителната мрежа /измерване, отчитане, диспечериране, студент резерв и допълнителни услуги/; 3/ Отпаднало ли е основанието по смисъла на чл.55,ал.1,предл. трето ЗЗД по действащ договор за услуга и при наличие на точно изпълнение и от двете страни – доброволно плащане и оказване на услугата. Допустимо ли е приравняването на основанието за сключване на договор с решение на регулаторен орган.;4/Възможно ли е задължение за заплащане по договор за достъп до ел.разпределителната мрежа да има и друг недоговорен източник – „смесен фактически състав” – договорите между страните и административен акт – решение на ДКЕВР; 5/ Допустимо ли и съдът, сезиран с търговски спор да се произнесе с решение, в което да се намеси пряко с компенсаторни мерки по административно правоотношение и да се произнесе вместо административен орган; 6/ Допустимо ли е съдебно решение по граждански спор да бъде взето по решаващи мотиви, основани на невлязъл в сила административен акт, за който са представени доказателства, че е оспорен; 7/ Представлява ли допуснато по силата на закона предварително изпълнение юридически факт, който може да бъде заличен с обратна сила по отношение на сключените при неговото действие действителни възмездни сделки за заплатените парични задължения до датата на отпадане на основанието; 8/Допуска ли действащото законодателство договаряне на размер на цената на услугата достъп до разпределителната мрежа на производители, различна от определени от ДКЕВР. Императивни ли са нормите на чл.30,ал.1;чл.31т.2 и 8; чл.32,ал.1 и ал.2 ЗЕ. Пределни или фиксирани са цените за достъп според чл.36а ЗЕ; 9/ Има ли пряко и непосредствено действие върху правата и задълженията на страните по договора за достъп, отмяната на решението на ДКЕВР за определянето на размера на цените и достатъчна ли е тя като основание за реституция на даденото по него. Има ли значение фактът на предоставянето на услугата и нейното заплащане от страните; 10/ След като услугата достъп е предоставена и по икономическата си същност има себестойност по-голяма от нула, чия е доказателствената тежест да докаже с колко точно се е обогатил ответникът, в случай, че ищецът иска връщане на платеното; 11/ Допустимо ли е съдът да обоснове своите правни изводи с недоказани с допустими процесуални способи факти. Следва ли ищецът да докаже, че отмяната на административния акт от съда поражда и права и по отношение на него. По първия въпрос допълнителната предпоставка е т.1 на чл.280 ГПК; по втория е посочена т.1, но позоваването е на влезли в сила актове на окръжни съдилища и на СГС; формално, без аргументи е посочена и т.3; по третия – т.2 на чл.280,ал.1 ГПК с цитиране на въззивни решения; по четвъртия – т.3 на чл.280; по петия – противоречие с решението по в.гр.д.№ 363/2015г. на ОС Варна, по шестия и седмия – т.3 на чл.280 ГПК; по осмия и деветия – т.2 и т.3 на чл.280 ГПК; по десетия т.3 на чл.280 ГПК и по последния –т.1 на чл.280 ГПК.
В писмен отговор насрещната страна оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на касационната жалба.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Сезиран с въззивна жалба на ответника, съставът на САС е констатирал, че претенцията на ищеца е основана на твърдения за заплащане на цена за достъп до електроразпределителната мрежа на В., определена с Решение на ДКЕВР Ц-33/14.09.2012г., въз основа на девет фактури, издадени за месеците септември 2012г. – май 2013г. включително. Приел за безспорно, че процесният енергиен обект – Ф. „Р.”, [община] е присъединен към разпределителната мрежа на ответното лицензирано разпределително дружество с договор за използване до разпределителната мрежа на производител от 26.06.2016г., в клаузата на чл.24 от който, производителят се е задължил да заплаща възнаграждение за достъп до електроразпределителната мрежа на разпределителното дружество, което се определя по цена, утвърдена от ДКЕВР. Мотивирал е, че размерът на възнаграждението е предмет на изключителната регулационна дейност на държавата извън договорната свобода на страните. Посочил е, че с издаване на Решение № Ц-33/14.09.2012г., с което ДКЕВР е определила, считано от 18.09.2012г., временни цени за достъп до преносните и разпределителните мрежи за производителите на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници, ползващи преференциални цени, е бил завършен смесеният фактически състав с гражданско правни последици, пораждащ задължението на производителите на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници да заплащат на електропреносните или на електроразпределителните дружества възнаграждение за осигурения достъп до поддържаните от тях мрежи; че при допуснатото по нормативен ред предварително изпълнение на този ИАА с неговото издаване настъпва и изискуемостта на правното задължение за заплащане на временните цени за достъп до електропреносната, респ. до електроразпределителната мрежа. Обосновано е, че с отмяната на административния акт за определянето на тези временни цени, правоунищожителното действие на съдебното решение действа по отношение на всички и съдът, разглеждащ гражданскоправните последици от настъпването на конститутивното действие на съдебното решение на административния съд, е обвързан от установяването на незаконосъобразността на административния акт – чл. 302 ГПК, както по отношение на неговия предмет, с оглед обективните предели на силата на пресъдено нещо, така и по отношение на всички заинтересовани лица – адресати на отменения ИАА. Отчетено е, че с последващ административен акт – Решение № Ц-6/13.03.2014г. компетентният регулаторен административен орган – ДКЕВР, е довършил административната процедура по първоначалното искане за определяне на окончателни цени на услугата, доставяна на производителите, което е било отменено с решение по адм.дело № 12287/2015г. на 4 отд. на ВАС. Мотивирано е, че дори впоследствие да бъдат определени конкретни възнаграждения за достъп през исковия период, това обстоятелство е ирелевантно за решаването на настоящия спор, тъй като в този случай ще се породи ново основание за заплащане на възнаграждение за достъп, чиято изискуемост ще възникне от постановяването на ново решение на КВЕР, като вече заплатените възнаграждения за достъп – при отмененото решение на регулаторния орган, подлежат на връщане при отпаднало с обратна сила правно основание – чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Изложени са съображения, че макар да не води до начална недействителност на задължението за заплащане на цена, а до последващо отпадане с обратна сила на незаконосъобразно определен размер на тази цена, отмяната на ценообразуващия акт следва да се зачете от гражданския съд без по този начин да се отрича възмездният характер на предоставяната обща мрежова услуга, чиято цена в цялост следва да се е изплаща от всеки съконтрагент на оператора – включително и от производителите, но не въз основа на подадената, а на потребената от мрежата енергия; че при отчитане на този способ на формиране на регулираните цени не може да се възприеме доводът на ответника за нарушение на принципа на еквивалентност във възмездните двустранни отношения, като основа на търговския оборот. С позоваване на практика на ВКС по чл.290 ГПК е изведена основателността на кондикционния иск с правно основание чл.55,ал.1,предложение трето ЗЗД.
Отсъства основание за преценка въззивното решение да е недопустимо като постановено по недопустим иск, поради което не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване в хипотезата на т.1 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС за проверка дали актът страда от такъв порок. При извода си, че с отмяната на административния акт, с който са били определени временни цени за достъп, платените до момента се явяват лишени от основание, съставът на САС се е позовал на цитираната задължителна за него практика на ВКС. Съгласно нея, отмяната по реда на АПК на индивидуален административен акт, каквото е решение на ДКЕВР, определящо временни цени за достъп до електроразпределителната мрежа, предпоставя задължение за връщане на формираните въз основа на същото това решение и заплатени от производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници на операторите на електроразпределителни мрежи временни цени за достъп, като заплатени на отпаднало основание, по смисъла на чл.55 ал.1 пр. трето ЗЗД. По въпроса за правните последици от отмяната на административния акт, който определя временни цени за достъп до електроразпределителната мрежа – отпада ли с обратна сила основанието на задължението за плащане на цената за достъп и поражда ли задължение за връщане на платената цена на отпаднало основание, има създадена съдебна практика по чл.290 ГПК, обективирана в решения №28 от 28.04.2016г. по т.д. № 353/2015г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 104/27.06.2016г. по т.дело № 1610/2015г. на ІІ т.о., решение № 126/16.08.2016г. по т.дело №1592/2015г. на І т.о., решение № 12/31.01.2017г. по т.д.№ 2297/2015г. на ІІ т.о, решение № 220 от 23.01.2017г. по т.д. 3486/2015г. на І т.о., решение № 224/21.02.2017г. по т.д.2654/2015г. на ІІ т.о.. В тях по въпроса за темпоралното действие на постановеното от ВАС решение, с което е отменено Решение № Ц-33 от 14.09.2012г. на ДКЕВР, е прието, че конститувното действие на съдебното решение настъпва с обратна сила; действа от момента на издаването на административния акт; с обратна сила отпада основанието за дължимост на паричната престация, което обосновава основателност на иска по чл.55, ал.1, пр.трето ЗЗД. Въззивното решение е съобразено със задължителната съдебна практика.
По същите съображения е неоснователно и искането за допускане на обжалването по въпроси № №1-3, както и по седми и девети от изложението.
В цитираните решения по чл.290 ГПК е даден ясен отговор на въпроса дали размерът на цената за услугата достъп до разпределителната мрежа за производители, различен от определяният от ДКЕВР, подлежи на договаряне между страните по договора за достъп, поради което е неоснователно искането за допускане на касационното обжалване по първата част на осмия въпрос /изр.първо/, а останалата част от въпроса не е била въведена в предмета на спора и по нея въззивната инстанция не се е произнасяла. Хипотетичен като стоящ извън очертания предмет на делото е и десетият въпрос, което изключва възможността за допускане на касационното обжалване. Правен проблем, с който съдът не е сезиран не може да послужи като обща предпоставка за факултативния касационен контрол.
Отговор на четвъртия въпрос е даден в Решение № 164 от 04.10.2016г. по т.д.№ 160/2016г. на І т.о., с който изводите на САС не са в противоречие.
Петият въпрос не съответства на произнасянето на състава на въззивната инстанция и е изцяло основан на тезата на касатора, че съдът, сезиран с търговски спор се е намесил пряко с компенсаторни мерки по административно правоотношение и е дал разрешение вместо административния орган.
Шестият въпрос е твърдение за допуснато процесуално нарушение, а не правен въпрос, а и решаващите мотиви на САС не са основани на „невлязъл в сила административен акт, за който са представени доказателства, че е оспорен”. Изрично в обжалваното решение е съобразено, че с решение № 7287 от 16.06.2016г. на ВАС, ІV отд. по адм.д. № 12287/15г. е отменено решение Ц-6/14г. и аргументи от отменения административен акт за разрешаването на спора, не са черпени.
Първата част на единадесетия въпрос няма правна характеристика, а е твърдение за допуснати процесуални нарушения, което е основание за касиране на решението, а не обща предпоставка за допускане на факултативния касационен контрол. Втората част на деветия въпрос съдържа ясен отговор в решението по т.д.№ 2956/2014г. на 1 т.о. на ВКС – конститутивното действие на влязлото в сила решение на ВАС, с което решение № Ц-33 от 14.09.2012г. на ДЕКЕВР за определяне на временни цени за достъп до електропреносните и електроразпределителните мрежи е било отменено, настъпва с обратна сила; отпадането с обратна сила на разпоредените с административния акт правни последици се разпростира по отношение на всички.
При наличие на задължителна практика по въпросите, предмет на произнасяне от въззивната инстанция, по които се иска допускане на обжалването, изключено е приложното поле на допълнителната предпоставка по т.2 и т.3 на чл.280,ал.1 ГПК, на които касаторът се позовава.
Касаторът следва да заплати на насрещната страна поисканите и доказани разноски за адвокатска защита за настоящото производство – сумата 4 338лв. по представени договор за правна защита и съдействие от 06.03.2017г..
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 2492 от 29.12.2016г. по в.гр.д.№ 3748/2016г. на Софийски апелативен съд, ГК 8 състав.
Осъжда [фирма] да заплати на [фирма], [населено място] сумата 4 438лв. разноски за настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: