О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 380
гр. София, 15.07.2019 год.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВE: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 890 по описа за 2019 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 и сл., вр. с чл. 251, ал. 5 ГПК, образувано по подадената от Г. Г. П. от [населено място], чрез пълномощниците й адв. Н. К. от ПАК и адв. Пр. И.-Г. от САК, касационна жалба против решение № 4621 от 12.10.2018 год. по гр. д. № 1127/2011 год. на Благоевградския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата й за тълкуване на решение № 231 от 24.07.2012 год. по същото дело на въззивния съд.
В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон по изложените съображения за наличие на неясно решение относно действителната воля на съда в диспозитива му за отмяна на нотариалния акт на ответницата Д. Н. П.. Касаторката иска отмяната на обжалваното решение и връщане на делото на окръжния съд за тълкуване на постановеното предходно решение на същия съд в посочената част, с произтичащите от това правни последици.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК за редовност, включително и е приложено изложение на основанията за допускане на касационното обжалване.
Ответниците по жалбата – Д. Н. П., Е. З. П. и К. З. П., всички от [населено място], оспорват същата по съображения в представения писмен отговор, с искане за недопускане на касационно обжалване на решението.
За да се произнесе, настоящият състав на ВКС взе предвид следното:
С обжалваното решение от 12.10.2018 год. окръжен съд – Б. е оставил без уважение молбата на Г. П. за тълкуване на предходното решение по същото дело от 24.07.2012 год. в частта му относно отмяната на нот. акт № 75, т. ІV, рег. № 4347, н. д. № 625/2004 год., издаден на Д. Н. П..
За да постанови това решение съдът приел, че с горния нотариален акт ответницата по предявените искове за собственост Д. Н. П. е призната за собственик на 1/2 ид. ч. от УПИ ** в кв. 64 по плана на [населено място], ведно със северната половина от двуетажната масивна жилищна сграда, обособена в самостоятелно жилище с площ от 60 кв. м., ведно с 1/2 ид. ч. от подпокривното пространство и от общите части на сградата, като с оглед изложените съображения в предходното си решение съдът е отменил този нотариален акт за разликата над 1/27 ид. ч. до 1/2 ид. ч по отношение само на УПИ УПИ ** в кв. 64 по плана на [населено място]. Съдържанието на горния диспозитив на решението е ясно – нотариалният акт се отменя по отношение само на УПИ за посочената разлика над 1/27 ид. д. до 1/2 ид. ч., поради което и молбата за тълкуване на същото като неоснователна е оставена без уважение.
В представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателката поддържа наличие на предпоставките за допускане до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК и чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК на обжалваното решение. Твърди, че извършената от въззивния съд преценка е очевидно неправилна, тъй като въпреки неяснотата в частта на диспозитива на решението относно отмяната на нотариалния акт на Д. П., „досежно волята на съда, касаеща „северната половина на двуетажната масивна жилищна сграда, обособена в самостоятелно жилище с площ от 60 кв. м., ведно с 1/2 ид. ч. от подпокривното пространство и от общите части на сградата” съдът е отказал да извърши тълкуване на решението. Формулирани са въпроси, касаещи допустимостта изразената воля на съда в диспозитива на решението да се обосновава с мотивите на решението, и то при положение, че е налице разлика в произнасянето относно УПИ и сграда в мотивите и в диспозитива на решението, в което се изразява именно неяснотата. Не се сочи противоречива съдебна практика.
Съобразявайки доводите на жалбоподателката и данните по делото, настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Съображенията за този извод са следните:
Съгласно разясненията, дадени в т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 год. по тълк. д. № 1/2009 год., ОСГТК на ВКС, за да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение касаторът трябва да формулира точно и ясно правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Въпросът трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалвания акт, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Поставеният в изложението правен въпрос определя рамките, в които ВКС е длъжен да селектира касационните жалби. В случая формулираните в изложението два въпроса не могат да послужат като правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като те не са обосновали извода на съда за неоснователност на молбата за тълкуване на решението. По същността си те представляват касационни оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, които подлежат на обсъждане от касационния съд след допускане на касационното обжалване при наличие на основание за това по чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно установената практика на Върховния касационен съд по чл. 290 ГПК, необходимост от тълкуване на съдебното решение възниква, когато изразената от съда воля е неясна, двусмислена или вътрешно противоречива. Порокът трябва да засяга не мотивите, а диспозитива на съдебния акт, тъй като в него се съдържа волята на съда. Целта на тълкуването е да се отстранят посочените недостатъци на решението, които правят невъзможно принудителното му изпълнение или съществено го затрудняват /в този смисъл напр. решение № 769 от 17.01.2011 год. по гр. д. № 236/2010 год., ВКС, III г. о., решение № 215 от 12.06.2015 год. по гр. д. № 3368/2014 год., ВКС, IV г. о., решение № 8 от 22.01.2015 год. по гр. д. № 3921/2014 год., ВКС, II г. о., решение № 294 от 02.12.2014 год. по гр.д. № 179/2014 год., ВКС, ІV г. о./. Тълкуването може да е насочено само към отстраняване неяснотите на вече изразената в тълкуваното решение воля, но не и да засяга нови факти и правни норми, с оглед изменение на съдебното решение. С оглед изразената в диспозитива на въззивното решение воля относно отмяната на нотариалния акт на ответницата в посочената част, въззивният съд, приемайки, че същата е ясна е отказал тълкуването му. Изводът не подлежи на проверка в настоящето производство, а съображенията за наличие на други дела между страните обосновават извод за защита на тезата на касаторката по друг ред.
Липсата на обща предпоставка за допускане на касационно обжалване прави безпредметно обсъждане на допълнителните изисквания за наличие на релевираните основания по чл. 280, ал. 1, т. т. 1-3 ГПК, каквито впрочем не се е поддържат – касаторката не се позовава нито на противоречива съдебна практика, нито на актове на КС или на СЕС, липсват каквито и да било съображения за обосноваване на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт /постановен „contra legem“, когато законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл или „extra legem“, когато е приложена несъществуваща или отменена правна норма/. В случая не е налице нито една от хипотезите, които предполагат очевидна неправилност – нарушение на императивна правна норма, на основни съдопроизводствени правила или наличие на явна необоснованост с оглед правилата на формалната логика, поради което касационно обжалване не може да бъде допуснато и на това основание.
По тези съображения настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 4621 от 12.10.2018 год. по гр. д. № 1127/2011 год. по описа на Окръжен съд – Благоевград по подадената от Г. Г. П. от [населено място], чрез пълномощниците й адв. Н. К. и адв. Пр. И.-Г., касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: