3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 380
С., 16,05,2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и шести март през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …………………………..…………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 634 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 12197 от 14.ІV.2011 г. на Д. Н. П. от С., подадена чрез процесуалния му представител по пълномощие от АК-Д., против въззивното решение № 182 на Варненския ОС, ТК, от 7.ІІІ.2011 г., постановено по т. д. № 1706/2010 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 2917 на РС-Варна, ГК, VІІІ-и с-в, от 26.VІІ.2010 г. по гр. дело № 13431/09 г.: за отхвърляне на осъдителния иск на настоящия касатор с правно основание по чл. 79, ал. 1, предл. 2-ро ЗЗД, предявен срещу ответното [фирма]-гр. В. с предмет заплащането на сума в размер на 14 672 лв. като обезщетение за пропуснати ползи от нереализиран наем в период от 13 месеца, считано от 26.ІІІ.2008 г. за търговски комплекс на [улица]в [населено място] вследствие несвоевременното присъединяване на този обект към електроразпределителната мрежа. Ключовото съображение на въззивната инстанция за изхода на този спор е било наличието на насрещно задължение на ищеца П. към ответното по иска му ел. разпределително д-во, чието неизпълнение е освободило последното от последиците на собствената му забава.
Оплакванията на касатора П. са за постановяване на атакуваното въззивното решение в нарушение както на материалния закон, така и при допуснати от състава на Варненския ОС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това той претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция, с който искът му срещу ответното [фирма]-гр. В. за присъждане на сума в размер на 14 627 лв. на основание по чл. 79, ал. 1, предл. 2-ро ЗЗД да се уважи, ведно с присъждане на всички направени по делото разноски.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК Д. Н. П. обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременно наличие на всички предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че „с оглед спецификата на конкретния казус”, било трудно да се намери друго съдебно решение, „което да е постановено в противоречие с настоящето”.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма]-гр. В. писмено е възразило чрез своя юрисконсулт както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, изложени в жалбата на П., претендирайки наред с потвърждаването на този съдебен акт и присъждане на разноски за настоящето пр-во по чл. 288 ГПК.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Варненския ОС касационната жалба на Д. Н. П. от С. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., не друг, а касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение. Върховният касационен съд не само не е задължен, но и не може да извежда релевантния правен въпрос от изложението към касационната жалба, нито от твърденията на подателя й или от там сочените от него факти и обстоятелства. Затова непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване. В случая позоваването на касатора П. върху изключителната специфичност „на казуса” не представлява правен въпрос, по който Варненският ОС да се е произнесъл с атакуваното въззивно решение.
При този изход да делото в настоящето пр-во по чл. 288 ГПК на ответното д-во ще следва, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК и предвид изрично направеното искане за това в писмения му отговор по касационната жалба, да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 900 лв. /деветстотин лева/.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 270 на Варненския окръжен съд, ГК, 4-и с-в, от 7.ІІІ.2011 г., постановено по т. д. № 1706/2010 г.
О С Ъ Ж Д А Д. Н. П., ЕГН [ЕГН] от С.,[жк], вх. „в”, ап. № 76, НА ОСНОЖВАНИЕ ЧЛ. 78, АЛ. 3 ГПК, да заплати на [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], СУМА в размер на 900 лв. /деветстотин лева/ юрисконсултско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2