О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 380
София, 16.07. 2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на трети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 2731 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 4935 от 13.VІІІ.2018 г. на варненското „Цветелина” ЕООД, подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от АК-Варна против онази част от решение № 160 на Варненския апелативен съд, ТК от 6.VІІ.2018 г., постановено по т. д. № 276/2018 г., с която е било потвърдено първоинстанционното решение № 94/12.ІІ.2018 г. на Варненския ОС, ТК, по т.д. № 1492/2016 г.: досежно развалянето – на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД – по иск на купувача „Трейд Бългерия`2011” ЕООД срещу касатора на договор за продажба на право на строеж от 9.ХІІ.2011 г., сключен в изискуемата нотариална форма, както и за осъждането на „Цветелина” ЕООД за заплати на този ищец- на основание чл. 55, ал. 1 предл. 3-то ЗЗД – сума в размер на 15 268 евро, представляваща платената от приобретателя по сделката цена по сключен между страните по спора предварителен договор № 9 от датата 20.ХІ.2011 г. /”За покупко-продажба и строителство на недвижим имот, находящ се във ваканционен комплекс „Хилс енд Сити Комплекс”/, а също и за осъждането на касатора да заплати на ищцовото „Трейд Бългерия`2011” ЕООД – на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД – 1 527 евро, представляваща договорена неустойка от 10% върху общата сума, дължима по чл. 16, ал. 3 in fine от същия предварителен договор, както и законна лихва върху горепосочените две главници, считано от завеждане на делото (24.Х.2016 г.) и до окончателното им изплащане.
Поддържайки общо оплакване за неправилност /незаконосъобразност/ на въззивното решение в горепосочените негови конститутивна и осъдителна част, касаторът „Цветелина” ЕООД-гр. Варна претендира частичното му касиране и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който трите обективно кумулативно съединени иска /конститутивен по чл. 87, ал. ЗЗД, и два осъдителни – по чл. 55, ал. 1 ЗЗД и по чл. 92, ал. 1 ЗЗД/ на „Трейд Бългерия`2011” ЕООД-гр. Варна да се отхвърлят – като неоснователни и недоказани, вкл. ведно с присъждане в полза на дружеството касатор на „направените съдебни и деловодни разноски по двете инстанции”.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата подателят й „Цветелина” ЕООД обосновава приложно поле на касационния контрол освен с твърдението си за „очевидна неправилност” /основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК/ на въззивното решение в атакуваните негови конститутивна и осъдителна част, но също и с наличието на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с така посочените две части от своя акт по съществото на спора Варненският апелативен съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следните три правни въпроса, явяващи се от значение за точното /”и еднакво”/ прилагане на закона, както и за развитието на правото, а именно:
1./ „Може ли неизпълнението на договор за енерго- и ВиК захранване на обект от единствено възможните изпълнители – енергоразпределително дружество и ВиК оператор, да бъде квалифицирано като „непреодолима сила” за изпълнението на процесния договор за строителство от страна на кредитора?”;
2./ „Когато неизпълнението се дължи на действията на енергоразпределителното дружество и на ВиК оператора, може ли да се приеме, че то е по причина, за която кредиторът не отговаря или следва да се приеме, че кредиторът отговаря?”;
3./ „Може ли срокът за изпълнение на един договор да бъде определен по аналогия, или същият трябва изрично да бъде упоменат /в съдържанието на договора – бел. на ВКС/?”;
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация „Трейд Бългерия`2011” ЕООД-гр. Варна писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-Варна както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на бланкетното оплакване за неправилността на въззивното решение в атакуваните негова конститутивна и осъдителна част, претендирайки за потвърждаването му.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Варненския апелативен съд, касационната жалба на „Цветелина” ЕООД-гр. Варна ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да потвърди решението на първостепенния съд в частта му за уважаване на предявеният от купувача на правото на строеж „Трейд Бългерия`2011” ЕООД срещу настоящия касатор конститутивен иск за развалянето на тази сделка по съдебен ред, т.е. на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, въззивната инстанция е приела, тълкувайки волята на страните по предварителния договор от 20.ХІ.2011 г., че същите са посочили краен срок /с продължително от общо 220 дни и начален момент от въвеждането на процесната сграда в експлоатация на датата 30 юни 2012 г./, преди изтичането на който забавата не би била основание за разваляне на оформения по нотариален ред договор за продажба на правото на строеж. Същевременно отчетено е било обстоятелството, че дори и до приключването на устните състезания по делото във въззивното производство продавачът /т.е. търговецът настоящ касатор/ не е предложил изпълнение и затова е неизправна страна по двустранен договор, без възможност да се позована на непреодолима сила /чл. 306, ал. 1, изр. 2-ро ТЗ/: доколкото при сключването на предварителния договор № 9 от 20.ХІ.2011 г. ответникът е бил наясно с това какво трябва да бъде направено за окончателното завършване на сградата и въвеждането й в експлоатация, „като е следвало да предприеме съответните организационни действия, за да изпълни задължението си в срок”.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на съда по това дело. На плоскостта на това разяснение в процесния случай по необходимост се налага извод, че въпрос дали бездействията на естествени монополисти на пазара за съответния регион /ВиК оператор и електроснабдително дружество/ може да бъдат квалифицирани като „непреодолима сила” /по см. на чл. 306 ТЗ – бел. на ВКС/ по отношение неизпълнението на задълженията на изпълнителя по договор за изработка в строителството, не е бил включван в предмета на спора по делото, след като въз основа на проведеното доказване е било прието положението, което разпоредбата на чл. 306, ал. 1, изр. 2-ро ТЗ точно регламентира: невъзможност за позоваване на непреодолима сила от страна на търговец длъжник, който вече е изпаднал в забава. Следователно и трите формулирани от касатора в изложението му по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата правни въпроса са с изцяло хипотетичен характер, вкл. и предвид обстоятелството, че няма данни въззивният съд не е прибягвал „до аналогия” при определяне на срока за изпълнение в договора за изработка в строителството, инкорпориран в клаузи на предварителния договор № 9 от 20.ХІ.2011 г.
В заключение, решението на Варненския апелативен съд не е и „очевидно неправилно” в атакуваните негови две части, тъй като то нито е явно необосновано (да е налице грубо нарушение на правилата на формалната логика), нито е било постановено contra legem (законът да е бил приложен в неговият обратен, противоположен смисъл) или пък – extra legem (въззивният съд да решил делото въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма).
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 160 на Варненския апелативен съд, ТК, от 6.VІІ.2018 г., постановено по т. д. № 276/2018 г. В ОБЖАЛВАНИТЕ НЕГОВИ КОНСТИТУТИВНА И ОСЪДИТЕЛНА ЧАСТ.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2