2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 380
София ,18.05.2012г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на осемнадесети април през две хиляди и дванадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛ ЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 246/ 2012 г. по описа на първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл.288 ГПК.
С. А. Баков чрез пълномощника си адв. Л.С. е обжалвал въззивното решение на Софийския градски съд, административно отделение, ІІІ –Б състав от 29.09.2011г. по гр.д.№ 5357/2011г.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл.284 ГПК и не е налице изключението на чл.280 ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Ответниците Н. А. Б. и Д. В. В. изразяват становище, че жалбата е неоснователна.
Софийският градски съд е потвърдил решението на Софийския районен съд, 43 състав от 10.05.2010г. по гр.д.№ 13469/2008г., с което са отхвърлени исковете с правно основание чл.108 ЗС.
В. съд е приел, че не е установена материално-правната легитимация на ищците върху процесния земеделски имот. Общинската служба по земеделие се е произнесла с решение № Б 446/19.07.2006г., с което е признала правото на възстановяване върху индивидуално определения имот в стари реални граници. Имотът се намира в границите на урбанизираната територия и възстановяването на собствеността се осъществява съобразно чл.5 от ППЗСПЗЗ, въз основа на удостоверение и скица по чл.13, ал.4, 5 и чл.13 а от ППЗСПЗЗ, в която се посочва възможността за възстановяване като решението на техническата служба се одобрява със заповед на кмета на общината, а в случая няма данни тази предварителна процедура да е приключила. Депозираното едва пред въззивния съд удостоверение изх. № 04305-12/10 г. по чл.13, ал.5 от ППЗСПЗЗ на техническата служба при район „В.” не може да бъде прието по смисъла на чл.266 от ГПК от една страна, а от друга, не променя горепосочения извод за приключване на посочената предварителна процедура, нито доказва твърдяната идентичност на закупения имот от ответната страна с имота на ищците, както и дали същият е застроен, кога е извършено строителството с оглед преценка правилността на земеделската реституция. В този смисъл доказването е следвало да бъде извършено чрез изслушване на техническа експертиза, която е била допусната от районния съд, но е заличена по искане на ищците.
В изложението за допускане на касационното обжалване се поддържа, че решаващият съд не е допуснал като доказателство по делото изготвени след решението на районния съд удостоверение по чл.13 ал.5 ЗСПЗЗ и решение на ОСЗГ и приложената скица към него, които по безспорен начин доказват основателността на иска. Без да коментира събраните в първата инстанция доказателства, че в имота е построена дървена барака, съдът е направил извод, че е приложима процедурата визирана в закона за застроените места, която е неотносима, тъй като няма надлежно застрояване. Това се все доводи за неправилност на решението, които не могат да служат и като основание за допускане на касационното обжалване. Съгласно ТР 1/2009г. на ВКС, ОСГК и ТК в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение, както и да обоснове специалните предпоставки на чл.280 ал.1 т.1,2 и 3 ГПК. При липса на формулиран правен въпрос, касационното обжалване не може да се допусне.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд, административно отделение, ІІІ –Б състав от 29.09.2011г. по гр.д.№ 5357/2011г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: