О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 380
София, 22.04.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на осемнадесети април през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 809 по описа за 2012 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по касационна жалба на К. С. И. и И. Б. И. чрез адвокат К. Н. срещу решение № 995/15.06.2012 г. на Софийски апелативен съд /САС/ по в.гр.д. № 580/2012 г. в частта, в която е потвърдено първоинстанционното решение, отхвърлящо исковете на касаторите срещу [фирма] за разликата от уважените от САС до предявените размери със законните последици.
В касационната жалба касаторите поддържат оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване – разпоредбата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
К. С. И. и И. Б. И. обжалват с частна жалба и определение № 1834/22.08.2012 г. на САС по същото дело, с което е изменено решение № 995/15.06.2012 г. на САС по в.гр.д. № 580/2012 г. в частта за разноските, като в тежест на К. С. И. и И. Б. И. са присъдени направените от [фирма] разноски – юрисконсултско възнаграждение. В частната жалба се твърди, че разноски по чл.78 ал.8 ГПК се присъждат само при доказателства да са направени допълнителни плащания на юрисконсулта за представителство, които са извън договореното възнаграждение за дейността му, каквито в настоящия случай не са представени.
Ответникът по касационната жалба – [фирма] оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор. Не взима становище по частната жалба.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касаторите основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Софийски градски съд /СГС/ са предявени искове от К. С. И. и И. Б. И. срещу [фирма] от по 100000 лв. за всяка от ищците на основание чл.45 ал.1 ЗЗД вр. чл.226 ал.1 КЗ и чл.86 ал.1 ЗЗД. Ищците претендират обезщетение и лихва за забава за претърпените неимуществени вреди за смъртта на техния съпруг и баща Б. Н., причинена от ПТП на 03.02.2009 г. при управлявано от Т. В. МПС. Наказателното производство срещу В. е прекратено на основание чл.24 ал.1 т.1 НПК вр. чл.15 НК – постановление от 28.08.2009 г. на Софийска градска прокуратура. СГС е уважил исковете в размер на по 20000 лв. за всяка от ищците със законните последици и ги е отхвърлил за разликата до предявените размери. Прието е съпричиняване от пострадалия в размер на ? част. По жалби на ищците и на ответника, САС е присъдил още 4500 лв. на К. С. И. и още 1000 лв. на И. Б. И. със законните последици, потвърдил е решението на СГС в останалата му отхвърлителна част. САС е приел, че на 03.02.2009 г. е настъпило ПТП в [населено място], при което управлявано от Т. В. МПС е реализирало инцидент с пешеходец Б. Н.. За процесното МПС има застраховка [фирма]. САС е приел, че причините за процесното ПТП, при което е увреден Б. Н., а по-късно на 28.03.2009 г. е починал, са в поведението на Т. В. и на самия пострадал. В. е нарушила разпоредбите на чл.5 ал.2 т.1 ЗДвП да бъде внимателна и предпазлива към уязвимите участници в движението и на чл.20 ал.2 ЗДвП да се движи със съобразена скорост, като в случая нейната скорост е била в рамките на допустимата, но е била обективно несъобразена с конкретните условия на видимост и състояние на пътя. Пострадалият Н. е съпричинил вредоносния резултат, тъй като е навлязъл внезапно на пътното платно и с избрана посока на движение като на движещите се автомобили – нарушения на чл.114 т.1 и чл.108 ал. 2 ЗДвП. САС е определил цялостно обезщетение в размер на 70000 лв. за К. С. И. и на 60000 лв. за И. Б. И., съпричиняване в размер на 65% от пострадалия. Обсъдил е и е преценил възрастта на починалия – 72 години, страдащ от тежки заболявания, връзката между двете ищци и починалия и тежко понесената загуба от тях, като конкретно е обсъдено тежкото състояние на съпругата на починалия К. С. И., претърпяла няколко операции и разчитала на грижите на съпруга си Б. Н..
С определение № 1834/22.08.2012 г. по реда на чл.248 ГПК, САС е изменил постановеното си решение в частта за разноските, като е присъдил дължимото и поискано юрисконсултско възнаграждение, съответстващо на частта от въззивното решение, с която е потвърдено решението на СГС в отхвърлителната му част. К. С. И. е осъдена да заплати на [фирма] юрисконсултско възнаграждение в размер на 1960 лв., а И. Б. И. – 2030 лв.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата, като значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай в касационната жалба, касаторите излагат доводи, свързани с приложението на чл.52 ЗЗД и чл.51 ал.2 ЗЗД във връзка с приетия размер на присъденото обезщетение и съпричиняването на вредоносния резултат от пострадалия. Излагат доводи за изменената икономическа конюктура, както и увеличаваните лимити на застрахователни суми.
Въпросът за определяне размера на претендираното обезщетение за претърпени неимуществени вреди е във връзка с изхода на спора, но при определянето му решаващият съд следва да съобрази изискванията на справедливостта като основен критерий, визиран в чл.52 ЗЗД. В този смисъл са и указанията, дадени в т.11 от Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС, с които САС се е съобразил при постановяване на обжалваното решение, прилагайки разпоредбата на чл.52 ЗЗД. САС е посочил конкретните обстоятелства – родствената връзка между ищците и пострадалия Б. Н., техните близки отношения, изключително тежко понесената загуба от неговата смърт, особено от съпругата му с оглед нейното здравословно състояние и значението на тези обстоятелства за размера на вредите. Законовата разпоредба, регламентираща критерия за определяне на обезщетението за претърпени неимуществени вреди е на чл.52 ЗЗД и критерият е справедливостта. Справедливостта като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. При необходимост от конкретна преценка, не би могло да има уеднаквяване на обезщетения, присъдени при различни случаи след извършена конкретна преценка за всеки. В тази връзка определеният лимит на застрахователите и неговото покачване е рамка, не задължителен размер или критерий за присъждане на всяко обезщетение при всяко настъпило застрахователно събитие. Съпричиняването на вредоносния резултат /чл.51 ал.2 ЗЗД/ също е обусловено от конкретна преценка на конкретно установени обстоятелства. Приетото съпричиняване на вредоносния резултат и от пострадалия в случая е в съответствие с доказателствата относно механизма на настъпилото ПТП. САС е обсъдил заключението на авто-техническита експертиза, изложил е подробни съображения за действията на участниците в процесното ПТП – водача на МПС Т. В. и пострадалия Б. Н., допуснатите от тях нарушения на ЗДвП, посочени по-горе, причинната връзка между тези действия и настъпилия вредоносен резултат. Щом разрешението и на двата въпроса е фактологично обусловено и изисква конкретна преценка на всеки конкретен случай, няма основание да се приеме наличие на някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.3 ГПК /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС/.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС в обжалваната му част.
По частната жалба на К. С. И. и И. Б. И. срещу определение № 1834/22.08.2012 г. по реда на чл.248 ГПК на САС:
Частната жалба е по чл. 274 ал.2 вр. ал.1 т.2 ГПК. В частната жалба се поддържа, че разноски по чл.78 ал.8 ГПК следва да се присъждат само при доказателства да са направени допълнителни плащания на юрисконсулта за представителство, които са извън договореното възнаграждение за дейността му. Доводите в жалбата не намират опора в закона. Според чл.78 ал.8 ГПК в полза на юридически лица и еднолични търговци се присъжда адвокатско възнаграждение ако те са били защитавани от юрисконсулт. В настоящия случай и в съответствие с тази разпоредба, САС е присъдил поискани разноски от [фирма], защитавано от юрисконсулт Ем. Т., които разноски са определени с оглед резултата от проведеното производство и конкретно потвърждаване на първоинстанционното решение в една част, в какъвто смисъл е била позицията на [фирма]. Определеният хонорар като юрисконсултско възнаграждение е дори по-малко от предвиденото минимално възнаграждение по Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения /чл.7 ал.2 т.4 от Наредбата/. Ето защо определението като валидно, допустимо и правилно следва да се потвърди.
Съдът не присъжда разноски на ответната страна по двете жалби, тъй като такива не са поискани.
Мотивиран от горното, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 995/15.06.2012 г. на Софийски апелативен съд по в.гр.д. № 580/2012 г. в обжалваната му потвърдителна част.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1834/22.08.2012 г. на Софийски апелативен съд по в.гр.д. № 580/2012 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.