3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 380
гр. София, 23.12.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на дванадесети декември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 2721 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 248 ГПК.
По делото е постъпила молба от касатора [фирма], [населено място], [община], област Добричка за изменение на определение № 302 от 16.10.2014г. по настоящото т. дело № 2721/2014г. на ВКС на РБ, ТК, Второ отделение в частта за разноските като същите бъдат намалени до размер общо 226,50 лв. съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 и чл. 9 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ответниците Ж. С. К. от [населено място] и К. А. К. от [населено място] не изразяват становище по подадената от касатора молба по чл. 248, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите и прецени данните по делото, приема следното:
С определение № 302 от 16.10.2014г. по т. дело № 2721/2014г. на ВКС на РБ, ТК, Второ отделение касационната жалба на [фирма] срещу решение № 104 от 18.06.2014г. по в. т. дело № 245/2013г. на Добрички окръжен съд, търговско отделение е оставена без разглеждане поради процесуалната й недопустимост съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК и касаторът е осъден да заплати на Ж. С. К. и К. А. К. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на всеки един от тях по 750 лв. – направени разноски за касационното производство /платено адвокатско възнаграждение/.
Подадената от касатора молба по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на определението в частта за разноските е допустима – подадена е от легитимирана страна във визирания в чл. 248, ал. 1 ГПК срок.
Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда право за страната, която с оглед изхода на делото е задължена да заплати на насрещната страна разноски за адвокатско възнаграждение, да поиска от съда намаляване на уговореното и платено адвокатско възнаграждение, когато то се явява прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото. Това искане следва да бъде заявено от страната след като е имала възможност да се запознае с претендираните от другата страна разноски и преди съдът да се произнесе по тях. Когато разноските са присъдени в закрито заседание и предвиденият в ГПК ред за размяна на книжа не осигурява на страната възможност да се запознае с направеното от противната страна искане и представени доказателства във връзка с разноските, какъвто е настоящият случай, искането за намаляване на разноските може да бъде заявено по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
Възражението за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение е основателно. С оглед действителната правна и фактическа сложност на делото и предвид обстоятелството, че касационното производство не се е развило поради недопустимост на касационната жалба на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, настоящият съдебен състав счита, че на ответниците по касационната жалба се дължи минималният размер на адвокатското възнаграждение. Предмет на касационната жалба е въззивното решение, с което е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която ответникът по исковата молба [фирма] е осъден да заплати на ищците Ж. С. К. и К. А. К. законна лихва върху сумата от 2 700 лв. от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 19.03.2012г. до окончателното й плащане, и в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от [фирма] срещу Ж. С. К. и К. А. К. насрещни установителен и осъдителен иск и е прекратено производството по тези искове. Следователно минималният размер на адвокатското възнаграждение, изчислен съобразно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвид цената на насрещните искове, е 518,35 лв.
Доводът на касатора, че на ответниците по касационната жалба, които са съпрузи, следва да се присъди само едно възнаграждение за адвокат, е неоснователен. Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска, а съобразно ал. 3 и ал. 4 на чл. 78 ГПК, при отхвърляне на иска, респективно при прекратяване на производството всеки един от ответниците по делото, независимо дали участва в него като обикновен или необходим другар на останалите ответници, има право на разноски за един адвокат. Следователно определението трябва да бъде изменено в частта за разноските като присъдените разноски за адвокатско възнаграждение бъдат намалени за всеки от ответниците до 518,35 лв.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение на основание чл. 248, ал. 1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ИЗМЕНЯ на основание чл. 248, ал. 1 ГПК определение № 302 от 16.10.2014г. по настоящото т. дело № 2721/2014г. на ВКС на РБ, ТК, Второ отделение в частта за присъдените на Ж. С. К. и К. А. К. разноски за адвокатско възнаграждение по 750 лв. на всеки от тях, като на основание чл. 78, ал. 5 ГПК намалява разноските, които касаторът [фирма] следва да заплати на Ж. С. К. и К. А. К. от 750 лв. на 518,35 лв. за всеки от ответниците.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.