2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 380
София, 24.04.2018 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на петнадесети март две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 4054 по описа за 2017 г. взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от С. П. С., чрез адв. Л. П. от САК, срещу въззивно решение № 3185/10.05.2017 г. на Софийския градски съд, постановено по в.гр.д. № 5723/2016 г.
Насрещната страна И. а. „В. к. и в.-п. д.“, [населено място], представлявана от изпълнителния директор В. С., чрез юрисконсулт Г. Б., е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Софийският градски съд, като потвърдил решението на първостепенния Софийски районен съд, приел за установено по реда на чл. 415 ГПК, че С. П. С. дължи на Изпълнителна агенция „В. к. и в. п. д.“ сумите, присъдени в приключилото заповедно производство по частно гражданско дело № 23274/2011 г. по описа на СРС, както следва: сумата от 1 924 004,22 лв., парично вземане по акт за начет № 11040032/21.12.2010г. на АДФИ, както и сумата от 32 622,57 лв., лихва за периода от 22.10.2010 г. до 20.12.2010 г.
За да постанови този резултат, съдът установил, че между ищеца Изпълнителна агенция „В. к. и в.-п. д.“ и ответника С. П. С. е сключен договор от 01.12.2008 г. по реда на Закона за обществени поръчки, съгласно който изпълнителната агенция, правоприемник на ИА „Социални дейности на Министерство на отбраната“, е възложила на [фирма], представлявано от управителя С. П. С., да извърши преустройство и основен ремонт на обект ВПД „В.”, [населено място] на обща стойност 9 982 374,53 лева, платима на части.
На ответника С. е съставен акт за начет от 21.12.2010 г. на АДФИ за сумата 1 924 004,22 лева – стойността на причинена вреда от липси на основни видове материали на обекта, настъпила поради виновното му поведение, в качеството на лице, което получава, събира, съхранява, разходва и отчита имущество на реда на ЗДФИ, както и сумата 32 622,57 лева, натрупана лихва от деня на причиняване на вредата /22.10.2010 г./ до датата на съставяне на акта за начет /20.12.2010 г./.
Според въззивния съд управителят на [фирма] не е оборил презумптивната доказателствена сила на акта за начет, според която фактическите констатации, отразени в последния, се считат за верни до доказване на противното. Актът за начет е редовен, доколкото съдържа реквизитите по чл. 43, ал. 2 ППЗДФИ и е подкрепен с доказателства. Основното възражение на С., че на ищцовата агенция не е причинена вреда в размер на констатирани липси за материали е отхвърлено
Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване с хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК (редакцията преди изм. ДВ бр. 86/2017 г.) по въпросите: при обжалване на акт за финансов начет, съдът следва ли да прилага формално и единствено ЗДФИ, респективно – Правилника за прилагането му, или е длъжен обективно да изследва правоотношенията между страните, довели до издаването на акт за начет; възможно ли е извършващите проверката служители на АДФИ, като изхождат от поставената им задача да констатират наличието на материали за извършване на СМР на определен обект, да преценят наличието на вреда, ако не изследват изпълнението на целия договор за ремонт и реконструкция; при постановяване на решението си, съдът може ли да се позове единствено на констатацията на АДФИ в акта за начет за наличие на нанесена вреда или трябва да изследва цялостно правоотношенията между страните, като съобрази и другите нормативни актове, които ги уреждат.
Бланкетно се позовава на хипотезата на чл. 280, ал. 1,т . 3 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Следва да се изясни, че в случая производството е исково относно съществуването на вземане срещу касатора С., установено в акт за начет, а не e „обжалване на акта за начет“. Няма и никакво съмнение, нито в практиката, нито в теорията, че съдът подвежда спорното материално право към относимата материалноправна норма и прилагането й е свързано със законосъобразността на съдебния акт, а не е „формално“ прилагане на закон. Съдът установява съдържанието на спорното право в рамките на сезирането, въз основа на цялостна преценка на относимите доказателства, доводи и възражения на страните, както в случая е сторил и съдът. Въпросът възможна ли е определена фактическа преценка от проверяващи служители на АДФИ не е правен по см. чл. 280, ал. 1 ГПК. В акта за начет се отразяват фактите за виновно причинените вреди и предпоставките, обуславящи възникването на имуществена отговорност. Съдържанието му е определено в чл. 43, ал. 2 ППЗДФИ, като няма изрично задължение да се обосновават хипотезите по чл. 21, ал. 1 ЗДФИ. Те се следват от съдържанието по 43, ал. 2, т. 4 ППЗДФИ, като съдът сам квалифицира дали вредата е резултат от умисъл на дееца или е от липси или пък е причинена не при или по повод изпълнение на служебните задължения.
Актът за начет, щом е съставен по надлежен ред и е редовен от външна страна, обръща тежестта на доказване, която се възлага на начетеното лице – фактическите констатации се смятат за истински до доказване на противното (чл. 22, ал. 5 ЗДФИ). Вината също се предполага до доказване на противното. Подобно пълно доказване не е проведено по делото. Съдът е обсъдил възраженията на страните, както и всички събрани по делото доказателства и е достигнал до заключение, че ответникът С. не е представил годни доказателства, опровергаващи фактическите констатации в акта за начет.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 3185/10.05.2017 г. на Софийския градски съд, постановено по в.гр.д. № 5723/2016 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: