О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 380
София, 26.06.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 4255/2016 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 92 от 05.07.2016 г. по в.гр.д. № 172/2016 г. по описа на Окръжен съд- Ямбол е потвърдено решение № 147 от 12.03.2016 г. по гр.д. № 2631/2015 г. на Районен съд- Ямбол, с което е отхвърлен предявеният от Д. Г. И. против Н. Й. М. иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответницата да премахне преградната вътрешна стена, изградена в приземния етаж на сградата, находяща се в [населено място], [улица], чрез която се преустановява достъпа на ищцата до вътрешното дървено стълбище и подпокривното пространство на сградата.
В срока по чл. 283 ГПК въззивното решение е обжалвано с касационна жалба от ищцата Д. И., действаща чрез своя пълномощник адв. Д. С.. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон.
В изложението по чл. 284, ал.3 ГПК се сочи, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по следните въпроси: Ограничава ли правото на собственост на ищцата извършеното от ответника по иска строителство на преградна стена, изградена на стълбище, което е обща част на сградата в режим на етажна собственост и изграждането й е в отклонение на одобрен проект и без съгласие на останалите етажни собственици. С прехвърляне на етажа, собственост на ответницата, с нотариален акт, в който е посочено, че има право да ползва вътрешното стълбище, постигнато ли е съгласие по чл. 38, ал.2 ЗС за изключително ползване на тази обща част. Твърдението е, че първият въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с ТР № 31/84 г. на ОСГК на ВС, както и с решение № 283 от 07.03.2013 г. по гр.д. № 387/2012 г. на ВКС, а вторият противоречи на приетото в решение № 395 от 19.05.1986 г. по гр.д. № 242/86 г. на ВС, ІІІ г.о., решение № 1 от 14.01.1982 г. по гр.д. № 3279/1980 г. и на решение № 936 от 16.12.2009 г. по гр.д. № 2412/08 г. на ВКС, ІV г.о.
В отговор на касационната жалба ответницата по касация Н. Й. М. изразява становище, че не са налице сочените от жалбоподателката основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
От фактическа страна по делото е ,установено, че с нотариален акт № 40, т.І, нот. дело № 31/2005 г. жалбоподателката Д. Г. И. е закупила от Д. Р. М. недвижим имот, представляващ ? ид. част от дворно място в [населено място], [улица], съставляващо УПИ Х- 2774, заедно с целия първи етаж от двуетажната жилищна сграда, построена в него, както и едно избено помещение, разположено вляво от входа за избата откъм двора, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата. Продавачът е удостоверил правото си на собственост върху продадения имот с нотариален акт № 138, т.VІ, нот. дело № 854/2003 г., с който закупил имота от К. К. К.. От своя страна К. К. придобил правото на собственост върху този имот по силата на договор за покупко- продажба, сключен през 1996 г. с М. Х. Х., действащ лично и като пълномощник на М. П. Х. и С. Х. М..
Установено е също, че през 1954 г. Р., С. и М. Г. продали първия етаж от сградата, заедно с избеното помещение вляво от входа за избата откъм двора и 2/5 ид. части от дворното място на Х. и М. Х.. През 1959 г. продавачите Г. продали на Р. Я. М. 2/5 ид. части от дворното място, заедно с втория етаж от масивната жилищна сграда, таванското помещение върху целия етаж, клозет в етажа, избено помещение с югоизточно изложение, кухина под стълбището и клозета в избата, ? ид. част от салончето между двете избени помещения, с правото купувачите да ползват вътрешното стълбище за етажа откъм [улица]и самостоятелния вход към същата улица, както и правото да ползват входа към двора и входа откъм [улица]за двора и избата. Впоследствие по силата на два договора за покупко- продажба, ответницата Н. М. придобила правото на собственост върху този имот.
През 1993 г. е издадено строително разрешение на ответницата за преустройство на част от сутерена в жилищната сграда в магазин – офис по одобрен архитектурен проект. През 1995 г. е издадено разрешение за ползване на този обект.
Назначената по делото съдебно- техническа експертиза е установила, че в двуетажната жилищна сграда е изградено вътрешно стълбище, осигуряващо достъп до втория жилищен етаж, подпокривното пространство, а преди преустройството – и до помещенията в сутерена, собственост на ответницата. От стълбището няма достъп до жилището на първия етаж и до помещенията в сутерена, собственост на ищцата. Първият етаж е с осигурен самостоятелен достъп от двора. Проектът за преустройство е включвал изграждане на нова преградна стена, затваряща достъпа от вътрешното стълбище до сутерена. Стената е изградена на място, различно от предвиденото по проект, но промененото й местоположение не засяга помещения, собственост на ищцата. От вътрешното стълбище, водещо до сутерена, няма достъп до помещенията, нейна собственост, и за да го ползва, ищцата трябва да преминава през помещения, собственост на ответницата. Освен това вещото лице е установила, че разделянето на сградата по етажи е извършено по такъв начин, че за да се достигне по вътрешното стълбище до подпокривното пространство, трябва да се мине през жилището на ответницата.
При така установените факти по делото въззивният съд е приел, че изградената в сутерена стена прегражда достъпа от вътрешното стълбище до сутерена, но не пречи на ищцата да упражнява правото си на собственост върху жилището си на първия етаж и собственото си помещение в сутерена. Като допълнителен аргумент е посочил и това, че когато през 2005 г. ищцата е придобила собственост в сградата, преградната стена вече е била изградена в съществуващия й вид и встъпвайки в правата на своя праводател, тя се е съгласила със създаденото състояние.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по поставените в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК правни въпроси. Първият от тях- дали строеж, извършен от ответника по иска по чл. 109 ЗС, с който се засяга обща част, ограничава правото на собственост на ищеца, е фактически, а не правен, тъй като разрешаването му е обусловено събраните по всяко дело доказателства. В случая е установено, че жилищната сграда е принадлежала на един собственик. С продажбата на първия етаж през 1954 г. е възникнала етажна собственост, като към този момент по волята на собственика на вътрешното стълбище е придадено предназначение да обслужва само помещенията в сутерена, жилището на втория етаж и подпокривното пространство, които не са били предмет на прехвърлителната сделка. За жилището на първия етаж и избата в сутерена, които са били прехвърлени на праводателите на ищцата, е имало осигурен самостоятелен достъп откъм двора, т.е. нормалното упражняване на правото на собственост върху тези обекти не е свързано с ползването и на вътрешното стълбище, от което и преди извършеното от ответницата преустройство не е имало достъп тях. Тези обстоятелства са мотивирали въззивния съд да приеме, че изградената от ответницата преградна стена на вътрешното стълбище в сутерена с нищо не променя създаденото при възникване на етажната собственост фактическо положение, не смущава и не пречи на нормалното упражняване на правото на собственост на ищцата върху притежаваните от нея обекти на първия етаж и сутерена. Сочената с касационната жалба съдебна практика не може да обоснове извод за разрешаване на поставения въпрос в противоречие с практиката на ВКС или за противоречивото му разрешаване от съдилищата, тъй като различните изводи произтичат от различно установените по всяко дело факти.
В своята практика по тълкуването и прилагането на чл. 38 ЗС Върховният касационен съд е имал повод да приеме, че вътрешно стълбище, което е имало предназначение да осъществява връзка между отделните етажи в сградата, може и да не съставлява обща част, ако при преустройство на сградата и обособяването на самостоятелни обекти в нея тази връзка е била прекъсната, като стълбището се обособява в затворено помещение, а за отделните обекти се осигурява друг самостоятелен достъп. В този смисъл решение № 30 от 01.02.2011 г. по гр.д. № 350/2011 г. на ВКС, ІІ г.о. Цитираното решение разглежда хипотеза, при която е извършено преустройство на стълбищна площадка и същата е присъединена към жилище на първия етаж след възникване на етажната собственост, поради което е прието, че такова преустройство може да бъде извършено само със съгласието на всички етажни собственици, изразено изрично или мълчаливо с фактически действия. В случая данните по делото налагат извод, че обособяването на първия и втория етаж от жилищната сграда като самостоятелни обекти на правото на собственост, при което на вътрешното стълбище е придадено предназначение да осигурява достъп до втория етаж, таванското пространство и част от помещенията в сутерена, а за първия етаж и част от помещенията в сутерена е осигурен самостоятелен достъп откъм двора, е извършено преди възникването на етажната собственост, т.е. въпрос за наличие на съгласие за всички етажни собственици за промяна на предназначението на този елемент от сградата изобщо не стои. До възникването на етажната собственост едноличният собственик на сградата може да извършва в нея всякакви преустройства, които не нарушават строителни правила и норми, включително по обособяване на отделните етажи в самостоятелни обекти на правото на собственост чрез затваряне на съществуващи входове и направата на други, изграждането и премахването на външни и вътрешни преградни стени и пр. В този смисъл вторият въпрос, по който се иска допускане на касационно обжалване, не се явява обуславящ изхода на спора, тъй като не кореспондира с установените по делото факти.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 92 от 05.07.2016 г. по в.гр.д. № 172/2016 г. по описа на Окръжен съд- Ямбол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: