О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 380
гр. София,28.10.2016 г.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седемнадесети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова гражданско дело № 2846 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството e по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№ 14086 от 05.05.2016 г., подадена от И. В. В. чрез адвокат Г. А. А. от АК – П., против въззивно решение № 428 от 25.03.2016 г. на Окръжен съд – [населено място], V-ти въззивен граждански състав, постановено по в.гр.д. № 2161/2015 г.
Ответниците по касация П. С. Д. и С. М. Д. чрез адвокат Н. А. от АК – П. са депозирали отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, като възразяват срещу допускането на касационното обжалване и срещу основателността на жалбата. Претендират разноски.
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и ал. 2 ГПК, като е придружена и от изложение на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. Съдържа доводи за неправилност на решението.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено Решение № 2005 от 08.06.2015 г. по гр. дело № 11604/2014 г. по описа на РС – [населено място], Х-ти състав, с което е отхвърлен предявения от И. В. В. иск по чл. 108 ЗС против П. С. Д. и С. М. Д. за отстъпване собствеността и предаване на владението върху външна тоалетна /клозет/, находяща се в поземлен имот с идентификатор 56784.519.138, с адрес на поземления имот: [населено място], с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, номер по предходен план: 221, кв. 43 по плана на ЦГЧ, парцел V-221, 222, общо застроено и незастроено с площ от 181 кв.м., при граници на имота: 56784.519.152, 56784.519.137, 56784.519.970, 56784.519.140 и 56784.519.141.
За да постанови този резултат въззивният съд е приел (прилагайки и разпоредбата на чл. 272 ГПК), че не е установено да съществува външна тоалетна в дворното място, а тази, по отношение на която е заявена исковата претенция съставлява част от жилището, възникнало преди 1972 г. и закупено от ответниците през 2012 г. Ищецът не е установил правото си на собственост върху намираща се в дворното място второстепенна постройка от вида на процесната, а когато не е проведено доказване на правото на собственост, то липсва първата предпоставка за уважаване на ревандикационния иск.
Искането за допускане на касационното обжалване се поддържа при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса : „Допустимо ли е при погрешно заснемане на един чужд съседен недвижим имот /помещение/ в очертанията на съседния нему недвижим имот /жилище/ и нанасянето му в кадастралната карта като един имот с отделен идентификатор и вписването му в кадастралните регистри на името на притежателите на жилището да се приеме, че се извършва „присъединяване” на погрешно заснетия чужд имот към главната вещ /имот/ по смисъла на чл. 97 ЗС и произтичащите от това вещноправни последици на придобиване, респективно загубване на собствеността на присъединения недвижим имот /помещение/ ?”.
Касационното обжалване не може да бъде допуснато по така поставения въпрос.
Съгласно т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, касационната инстанция допуска до разглеждане по същество касационни жалби против въззивни решения, съдържащи произнасяне по конкретно формулиран правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил или подготвил изхода по делото, по отношение на който е налице и някое от допълнителните условия на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Поставеното от касатора питане предпоставя по делото да е установено погрешно заснемане и вписване в кадастралните регистри на процесната второстепенна постройка – външна тоалетна. Такава констатация не е направил нито въззивния съд, нито първоинстанционния (към чиито мотиви е препратил окръжния съд по реда на чл. 272 ГПК). Това, което съдът е приел за установено е, че подобна второстепенна постройка не съществува в имота с идентификатор 56784.519.138, а претенцията е насочена по отношение на обслужващо помещение в жилище, обособено като такова още преди 1972 г. Този извод е обоснован с представените по делото документи, съставени във връзка със сключения на 12.05.1972 г. договор за дарение на идеална част от това жилище и последвалата през 1978 г. съдебна делба, както и със заключението на съдебно-техническата експертиза, установило, че процесното помещение е конструктивно и функционално свързано със закупеното от ответниците през 2012 г. жилище. На тази база е прието, че се касае за помещение – принадлежност към главна вещ, която не се притежава от ищеца. Наред с изложеното, въпросът на касатора предполага въззивния съд да е придал отчуждително действие на визираното от В. погрешно заснемане, каквото произнасяне изобщо липсва в атакувания съдебен акт.
В обобщение – повдигнатия от касатора въпрос няма обуславящо значение за постановения правен резултат, което означава, че отсъства общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК и касационното обжалване не може да бъде допуснато.
Предвид настоящото произнасяне и при условията на чл. 81 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответниците по касация направените от тях разноски за защита пред ВКС – сумата 400 лева, съставляваща договореното и заплатено в брой възнаграждение за един адвокат, видно от ДПЗС № 177390 от 17.06.2016 г.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, състав на ВКС, Второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 428 от 25.03.2016 г. на Окръжен съд – [населено място], V-ти въззивен граждански състав, постановено по в.гр.д. № 2161/2015 г.
ОСЪЖДА И. В. В. ДА ЗАПЛАТИ на П. С. Д. и С. М. Д. сумата 400 (четиристотин) лева – разноски за защитата пред ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: