3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 380
С., 29.03. 2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 25 март две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1596/2010 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма][населено място] против въззивно решение на С. градски съд от 28.05.2010 год. по гр. дело № 1780/2008 год., с което е оставено в сила решение от 08.02.2008 год. по гр. дело № 23322/2007 г. на С. районен съд в частта, с която е признато за незаконно уволнението на Ч. А. П. извършено със заповед 1429 от 11.07.2007 год. на управителя на [фирма], с която трудовото правоотношение е прекратено поради закриване на част от предприятието, съкращаване на щата, намаляване обема на работа по чл. 328, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ, Ч. А. П. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „пазач” в отдел „М. база М.” като въззивният съд, след отмяна на първоинстанционното решение, осъдил дружеството да му заплати обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на 1080 лв. за шест месеца със законна лихва от 03.09.2007 год.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя материалноправните въпроси – има ли право съдът да изменя характера и вида на трудовото правоотношение и да променя размера на трудовото възнаграждение; подлежат ли на подбор при съкращаване на щата работниците, сключили трудови договори на основание чл. 114 КТ и процесуалноправния въпрос – задължен ли и съдът да обсъди всички доказателства, за които поддържа да са разрешени с обжалваното решение в противоречие с представена съдебна практика – решение по гр. дело № 975/2003 год. на ВКС по приложението на чл. 114 КТ и чл. 329 КТ и ТР № 86/27.02.1986г. по гр. дело № 86/85г. на ВС, относно характера на договор за краткотрайна услуга и относно възможността на работник с основен трудов договор и сключен договор по съвместителство с друго предприятие да сключи трети или четвърти договор за оказване на краткотрайни услуги – приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ответникът Ч. А. П. не е представил писмен отговор на касационната жалба по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледани искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 КТ материалноправни въпроси не обуславят решаващите мотиви на съда за уважаване на исковете и в този смисъл не обосновават основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Съдът е уважил исковете против работодателя, като е приел, че в заповедта за уволнението на ищеца е посочен чл. 328, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ, който урежда няколко основания за прекратяване на трудовия договор, което е допустимо от закона, но в този случай работодателят следва да изложи и текстова част (освен правната квалификация), като посочи причините за уволнението, тъй като от съществено значение е работникът да знае, при какви обстоятелства го уволняват, за да може да организира защитата си. Относно размера на трудовото възнаграждение уговорен с трудовия договор от 29.12.2006 г. на 45 лв., съдът е посочил, че М. съвет определя размера на минималната работна заплата за страната, като задължителен минимум, с който работодателят е длъжен да се съобразява. Отклоненията от този императивен режим води до нищожност на тази клаузи, която се заместват от разпоредбата на закона – чл. 244 КТ и чл. 245, ал. 1 КТ. В този смисъл е прието, че уговореното трудово възнаграждение с посочения трудов договор е 160 лв. – минимална работна заплата за страната за 2006 год. установена от М. съвет.
Поставените правни въпроси не касаят решаващите изводи на съда. Трудовият договор от 29.12.2006 год. е сключен за неопределено време, при условията на осемчасов работен ден и не носи характеристиките на договор по чл. 114 КТ, основание за решаващият съдът да не излага съображения по приложението на този текст.
Поставеният процесуалноправен въпрос не е разрешен в противоречие със съдебната практика на Върховния касационен съд по приложението на чл. 235 ГПК и чл. 12 ГПК. Изводите на въззивния съд са резултат на собствена преценка на фактическите и правни обстоятелства по съществото на спора, след което е направена констатация за наличие на съвпадение с тези на първата инстанция, намерили израз в диспозитива на решението за неговото потвърждаване.
Предвид изложеното не са установени предпоставки за допускане на касационно обжалване на решението в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 28.05.2010 год. по гр. дело № 1780/2008 год. на С. градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ