5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 380
С., 03.06.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на тридесет и първи май две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д.N 2330 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по инкорпорирани в една жалба вх.№ 1658/08.03.3013г., подадена от [фирма], [населено място], М. П. Д., Г. Н. Д. и П. Р. С. срещу Определение от 18.02.2013г. по частно въззивно гражданско дело № 778/2012г. на Кюстендилски ОС:
1.Частна касационна жалба /чл.274,ал.3 ГПК/ срещу определението в частта, с която е потвърдено разпореждането за незабавно изпълнение, обективирано в издадената заповед от 23.07.2012г. по ч.гр.д.№ 1993/2012г. на РС Дупница за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417,т.2 ГПК. Иска се отмяна на определението в частта, с която е потвърдено разпореждането за незабавно изпълнение на издадената на основание чл.417,т.2 ГПК заповед за изпълнение и постановяването на друго за отмяната на допуснатото незабавно изпълнение и обезсилване на издадения изпълнителен лист;
2.Частна жалба /чл.274,ал.2 ГПК/ срещу същото определение в частта, с която е оставено без разглеждане искането за спиране на принудителното изпълнение по образуваното от взискателя [фирма] изпълнително дело № 236/2012г. на ЧСИ рег.№ 744 на КЧСИ с район на действие ОС К.. Посочва се, че правилно въззивният съд е приел, че редът за спиране изпълнението е този по чл.420,ал.2 ГПК и че компетентен да се произнесе по искането е Дупнишкия РС, но в диспозитива на обжалвания акт не се е произнесъл за изпращане на жалбата по подсъдност на съда, издал заповедта. Иска се касационният съд да постанови изпращане искането за спиране за разглеждане от компетентния съд.
3.Частна жалба /чл.274,ал.2 ГПК/ срещу същото определение в частта, с която е прекратено производството по жалба вх.№ 16877/07.11.2012г., подадена от П. Р. С.. Съображения по тази жалба /тази част на жалбата/ не са изложени и няма посочен петитум.
4.Частна жалба /чл.274,ал.2 ГПК/ срещу същото определение в частта, с която [фирма], [населено място], М. П. Д. и Г. Н. Д. са осъдени да заплатят държавна такса по сметката на ОС Кюстендил общо в размер на 11 682.80лв. Иска се отмяна на обжалваното определение, като се поддържа, че въззвният съд не е следвало да разглежда подадената жалба, ако е считал, че нередовностите й относно заплащането на държавна такса не са били отстранени, а не с определението си да задължи жалбоподателите за внасянето й. Твърди се, че таксата е неправилно определена, тъй като когато се обжалва разпореждането за допускане на незабавно изпълнение на парично задължение по чл.419,ал.1 ГПК, какъвто е бил предметът на частната въззивна жалба, държавната такса се определя по чл.19 от Тарифата, а не по реда на чл.18, ал.1 от Тарифата, както е постановил въззивният съд.
От [фирма] е постъпил писмен отговор, с който се оспорва допустимостта на подадената частна касационна жалба и на частните жалби с изключение на насочената срещу прекратяване на производството по делото по жалба на П. С..
За да се произнесе, съставът на ВКС, съобрази следното:
Подадената от П. Р. С. жалба пред ВКС е просрочена-обжалваното определение е връчено на 28.02.2013г., а жалбата е подадена на 08.03.2013г. без приложени доказателства изпращането да е станало по пощата, поради което и частната касационна жалба и частните жалби на тази страна са недопустими и следва да се оставят без разглеждане.
Жалбите /частна касационна и частни/ на Ж.-П.”О., [населено място], М. П. Д. и Г. Н. Д. са депозирани в срока по чл.275 ГПК.
Частната касационна жалба на „Ж.-П.”О., [населено място], М. П. Д. и Г. Н. Д., насочена срещу определението на въззивния съд, в частта, с която се е произнесъл по реда на чл.419,ал.1 ГПК срещу разпореждането, с което е уважена молбата за незабавно изпълнение е недопустима като насочена срещу неподлежащ на обжалване акт на съда и следва да се остави без разглеждане на това основание. Определението по чл.419,ал.1 ГПК, с което въззивният съд се произнася по частна жалба срещу разпореждане за допускане на незабавно изпълнение на заповед, издадена въз основа на документ по чл.417 ГПК, не попада в нито една от хипотезите на чл.273,ал.3 ГПК.
Определението за допускане или недопускане на незабавното изпълнение на заповедта не е свързано с развитието на заповедното производство; то не е преграждащо заповедното производство и с него не се дава разрешение по същество на материалноправния спор относно съществуването на вземането.С определението по чл.418,ал.1 ГПК се разрешава само въпросът за изпълнението на присъденото вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение. Определението на ОС-Кюстендил, с което се е произнесъл по законосъобразността на постановеното от РС Дупница разпореждане за незабавно изпълнение на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ-чл.417,т.2 ГПК и изпълнителен лист, е влязло в сила като необжалваемо от датата на обявяването му. Тъй като с настоящото определение само се констатира фактът, че е обжалван акт, неподлежащ на касационен контрол, то няма да подлежи на обжалване по реда на чл.274,ал.2,изр.второ ГПК.
По частната жалба на Ж.-П.”О., [населено място], М. П. Д. и Г. Н. Д. срещу определението в частта, с която е оставено без разглеждане искането за спиране на изпълнението по чл.420,ал.2 ГПК.
Жалбоподателите не оспорват правилността на изводите на въззивния съд, че компетентният да се произнесе по искането им по чл.420,ал.2 ГПК е Районният съд, постановил незабавното изпълнение- Районен съд Дупница. Искането им е касационният съд да изпрати делото на компетентния съд за произнасяне по това искане.
В тази част частната жалба има характер на искане за допълване на определението на въззивния съд. Върховният касационен съд не може да допълни определение, ако въззвният съдът не е бил сезиран и не се е произнесъл по реда на чл.250 ГПК. Поради това „жалбата” в тази част, имаща характер на молба за допълване на определението в частта му по искането за спиране на изпълнението по реда на чл.420,ал.2 ГПК следва да бъде изпратена на Кюстендилския ОС за произнасяне по нея.
По частната жалба на Ж.-П.”О., [населено място], М. П. Д. и Г. Н. Д. срещу определението в частта, с която тези страни са осъдени да заплатят държавна такса на основание чл.18,ал.1 Тарифата в размер на 11 682.80лв.
Частната жалба е основателна. Определението, на което въззивният съд се е позовал – Определение № 431 по ч.т.д.№ 370/2011г. на ІІ т.о. е в обратния от възприетия от КОС смисъл.
Съгласно постановеното с него, трайната съдебна практика на касационния съд е, че държавната такса се определя по чл.18 от Тарифата за държавните такси, когато частната жалба е насочена срещу отказ да се уважи заявление за издаване на заповед за изпълнение, в които случаи съдът се произнася по същество по основателността на заявлението, а държавната такса се определя по чл.19 от Тарифата, когато заявлението за издаване заповед за изпълнение не е разгледано по същество, или се обжалва разпореждане за допускане на незабавно изпълнение на парично задължение по чл.419, ал.1 ГПК, в какъвто смисъл са и цитираните в него актове, представляващи задължителна съдебна практика.
В тази част определението на окръжния съд следва да бъде отменено, тъй като по въззивната частна жалба е била внесена дължимата по чл.19 от Тарифата държавна такса.
Определението на въззивния съд, в частта, с която е прекратено производството по жалба вх.№ 16877/07.11.2012г., подадена от П. С. може да бъде обжалвано само от тази страна. Останалите жалбоподатели нямат правен интерес от обжалването му. Както се посочи, подадените пред ВКС частна касационна и частни жалби от П. С., включително и за обжалване на определението за прекратяване на производството по жалба вх.№ 16877/07.11.2012г., са просрочени, поради което касационният съд ги оставя без разглеждане.
Поради изложеното, ВКС, ТО, състав на І т.о.:
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Определението от 18.02.2013г. по частно въззивно гражданско дело № 778/2012г. на Кюстендилски ОС в частта, с която Ж.-П.”О., [населено място], М. П. Д. и Г. Н. Д. са осъдени да заплатят държавна такса на основание чл.18 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата ГПК по сметката на Кюстендилския ОС в размер на 11 682.80лв.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като насочена срещу неподлежащ на обжалване акт по чл.419 ГПК частната касационна жалба на Ж.-П.”О., [населено място], М. П. Д. и Г. Н. Д..
ИЗПРАЩА на Кюстендилския ОС за произнасяне по реда на чл.250 ГПК, имащата характер на молба за допълване на определението от 18.02.2013г. по ч.гр.д.№ 778/2012г., „частна жалба [фирма], [населено място], М. П. Д. и Г. Н. Д. срещу същото определение по искането им за спиране на изпълнението на основание чл.420,ал.2 ГПК.
Определението в тази част не подлежи на обжалване.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадените от П. Р. С. частна касационна и частни жалби под вх.№ 1658/08.03.2013г. като просрочени, като определението в тази част подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.