3
O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 380
София, 07.11. 2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание от трети ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдия Бояджиева гр. дело № 4000 / 2017г.
и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК.
Образувано е по молба вх. № 5106684/ 10.07.2017 г., допълнена с молба вх № 5124287/21.08.2017 г., на Ю. К. С. за отмяна на решение № II-69-69 от 31.08.2015 г. на Софийския районен съд по гр.д. №19352/2013 г., с което предявените от „Т.“- ЕАД срещу молителя искове по чл. 422, ал.1 вр чл.415 ГПК и чл. 86, ал.1 ЗЗД за установяване на вземане от доставена, но незаплатена топлинна енергия и лихва за забава, са уважени съответно за сумите от 933.61 лв. -главница и от 141.62 лв.- мораторна лихва, и отхвърлени за разликата над уважения до пълния предявен размер
Молителят поддържа основанията по чл. 303, ал. 1, т. 2 и т. 5 ГПК. Твърди,че неправомерно е лишен от право на участие в последното открито заседание по делото, което съдът не отложил, тъй като не зачел представеното от него медицинско направление, че е болен и провежда лечение в домашни условия, а изискал болничен лист, макар такъв да не се издава на здравно неосигурени лица като молителят. Твърди още, че след постановяване на решението, чиято отмяна иска, е подал молба за правна помощ за обжалването му, като съдебните книжа във връзка с произнасянето на съда по тази му молба, са нередовно връчени на брат му на 01.11.2016 г, който се явил вместо него, през време на отсъствие на молителя от домашния му адрес, в канцеларията на съда, след като наглеждайки случайно жилището му открил на стълбищната площадка съобщение от призовкаря на съда. Твърди също така, че отбелязванията на призовкаря върху обратните отрязъци на съобщенията при опитите му да връчи съдебните книжа по молбата за правна помощ, са с невярно съдържание и представляват престъпно действие на връчителя. Твърди се още, че така изложените обстоятелства узнал на 11.04.2017 г. при направена справка по делото с цел да разбере защо все още не му е връчен препис от определението на съда по чл. 95 ГПК.
Ответникът по молбата за отмяна, редовно уведомен, не ангажира писмено становище в срока по чл. 306, ал.3, изр. 3-то ГПК.
Съставът на ВКС, I -во г.о., като съобрази данните по делото, намира, че молбата за отмяна изхожда от надлежна страна, насочена е срещу влязъл в сила съдебен акт, формиращ сила на пресъдено нещо относно парично вземане, за защита срещу който молителят не разполага с друг правен способ освен производството по реда на чл. 303 и сл. ГПК. Тя е и редовна с оглед изискванията на чл. 306, ал. 1 ГПК.
Същата обаче се явява просрочена, по отношение и на двете наведени основания, така недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, като съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 305, ал. 1 , т. 2 и т. 5 ГПК молбата за отмяна се подава в тримесечен срок, който при наведено основание по чл. 303, ал. 1 т. 2 ГПК, в зависимост от соченото обстоятелство, тече от деня на влизане в сила на решението, чиято отмяна се иска, или от узнаване на присъдата, но не по-късно от една година от влизането и в сила, а при наведено основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК- от деня на узнаване на решението.
Според отбелязаното върху решението, чиято отмяна се иска, то е влязло в сила на 09.11.2016г. –съгласно приетото от районния съд това е датата, на която е изтекъл срокът за обжалване на определението, с което последният се е произнесъл по молбата за правна помощ за обжалване на първоинстанционното решение и на която дата определението по чл. 95 ГПК е влязло в сила. Следва да се отбележи, че в производството по молба за отмяна, съдът служебно извършва проверка дали решението, чиято отмяна се иска е влязло в сила, в т.ч. за датата на влизането му в сила, като за страната е несъстоятелно да твърди, че актът е нередовно връчен, тъй като това е част от проверката, която съдът извършва сам и ако установи, че е така, то това ще означава, че актът не е влязъл в сила, респективно е негоден за отмяна, а производството за отмяна като лишено от предмет, ще се яви недопустимо и молбата ще следва да се остави без разглеждане. В случая действителната дата на която решението е влязло в сила е 22.11.2016 г. Това е така, защото решението е редовно връчено на молителя на 04.12.2015 г., като на същата дата, т.с. в срока за обжалването му, той е подал молба за правна помощ, която съгласно чл. 259, ал. 2 ГПК прекъсва срока за обжалването му. С определение от 22.07.2016 г. районният съд е оставил молбата без уважение. Това определение, по арг. от чл.39, ал.1 вр. чл. 45 ГПК, е редовно връчено на молителя, чрез брат му, на 01.11.2016 г., тъй като видно от приложеното по делото пълномощно братът е упълномощен да получава призовки, уведомления и съобщения по воденото гр. д. № 19353/2013 г. по описа на СРС. Следователно, определението по чл. 95 ГПК за отказ да се предостави правна помощ, е влязло в сила на 09.11.2016 г., като от тази дата, съгласно чл. 259, ал. 3 ГПК започва да тече нов двуседмичен срок за обжалване на решението и който е изтекъл на 22.11.2016 г., ерго решението е влязло в сила на тази дата. Именно от датата на влизане на решението в сила, при липса на твърдения наведеното като престъпно обстоятелство да е установено с влязла в сила присъда, тече тримесечният срок за подаване на молба за отмяната му при релевирано основание по чл. 303, ал.1, т. 2 ГПК, като в настоящия случай е изтекъл на 22.02.2017 г., така подадената на 10.07. 2017 г. молба за отмяна по основанието по т. 2 се явява просрочена.
Молбата се явява просрочена и по основанието по т. 5, където срокът също тече от датата на влизане в сила на решението, тъй като от данните по делото е видно, че моментът на узнаване на решението предшества датата на влизането му в сила, а преди датата на влизане в сила на решението отмяна не може да се иска. Самият молител в молбата си за правна помощ от 04.12.2015 г. твърди, че е узнал за постановеното решение случайно т.с. преди то да му е връчено редовно на същата дата. Следователно, при липса на други данни, във всички случаи най –ранната възможна дата на узнаване на решението от молителя е 04.12.2015 г. и тя предшества датата на влизане в сила на решението-22.11.2016 г. При това положение тримесечният срок следва да се брои от датата на влизане в сила на решението и който, както вече бе отбелязано по –горе, изтича на 22.02.2017 г., така и във връзка с второто основание молбата се явява просрочена.
Сочената от молителя дата на узнаване на обстоятелствата, служещи му като основания за отмяна, а именно 11.04.2017 г., когато е направил справка по делото, е ирелевантна при преценката за това дали тримесечният срок по чл. 305, ал. 1 ГПК е спазен.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд на РБ, състав на I – во г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба вх. № 5106684/ 10.07.2017 г., допълнена с молба вх. № 5124287/21.08.2017 г. , за отмяна на решение № II-69-69 от 31.08.2015 г. на Софийския районен съд по гр.д. 19352/2013 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 4000 / 2017г. по описа на ВКС, IV- то г.о.
Определението подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от връчването на препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: