О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 380
София 01.04.2010 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти февруари, две хиляди и десета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1627/2009 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. ф. “З”, град С., подадена от пълномощника му юрисконсулт П. В. , срещу въззивно решение №184 от 08.07.2009 г. по гр. дело №268/2009 г. на Ловешкия окръжен съд, с което е оставено в сила решение №65 от 27.02.2009 г. по гр. д. №1133/2008 г. на Ловешкия районен съд. С първоинстанционното решение касаторът е осъден да заплати на З. Д. Й. на основание чл.226, ал.2 КТ сумата 2 259.80 лв., представляваща обезщетение за незаконно задържане на трудовата и книжка за периода 21.07.2008 г. – 08.10.2008 г. Въззивният съд е приел, че работодателят незаконно е задържал трудовата книжка на ищцата, тъй като е поставил условие, това да стане след предаване на обходен лист.
Ответницата по касационната жалба З. Д. Й., град Л., оспорва касационната жалба.
Жалбата е процесуално допустима.
Жалбоподателят е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по материалноправни въпроси относно това следва ли работодателят да носи отговорност за задържане на трудовата книжка на работника или служителя при условие, че последният умишлено не потърси трудовата си книжка и не посочи адрес, на който да му бъде изпратена. Тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение №184 от 08.07.2009 г. по гр. дело №268/2009 г. на Ловешкия окръжен съд Това е така, защото повдигнатите от касатора въпроси не са правнорелевантни. Те не обуславят крайното решение. В случая е без значение за изхода на делото обстоятелството дали на работника или служителя се дължи обезщетение за вреди по чл.226, ал.2 КТ, ако той умишлено не потърси трудовата си книжка и не посочи адрес, на който да му бъде изпратена, тъй като установените по делото обстоятелства, обусловили извода на въззивния съд за основателност на иска са други. Въззивният съд е съобразил трайно установената съдебна практика, според която, за да е налице основанието на чл. 226, ал. 2 КТ за ангажиране отговорността на работодателя за имуществени вреди е необходимо той да не е изпълнил задълженията си по чл.350, ал.1 КТ и чл. 6, ал. З от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж (ДВ, бр. 102 от 1993 год.) да предаде незабавно на работника или служителя трудовата книжка след прекратяването на трудовото правоотношение. Според същата практика задържането на трудовата книжка не може да се обосновава с неизпълнение на други задължения на работника или служителя – в случая за предаване на обходен лист. Тези задължения на работодателя и на работника или служителя не са насрещни, нито еквивалентни. Между тях липсва такава връзка, която може да обуслови изпълнението на едното в зависимост от изпълнението на другото.
Съобразно изхода на спора на ответницата по касационната жалба не следва да се присъждат деловодни разноски, тъй като такива не са направени.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №184 от 08.07.2009 г. по гр. дело №268/2009 г. на Ловешкия окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.