О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 380
София . 19.06. 2009 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : НИКОЛА ХИТРОВ
МАРИАНА КОСТОВА
като изслуша докладваното от съдията КОСТОВА т.д. № 361 по описа за 2009 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.288 ГПК и е образувано по касационна жалба на Д. ф. “З”, срещу решение №103/23.10.2008г. на Софийския апелативен съд, постановено по дело №376/2008г., с което е оставено в сила решението от 21.11.2007г. по т.дело № 626/2006г. на Софийски градски съд, с което е касаторът е осъден да заплати на “Ф” Е. сумата от 82 492 лв., ведно със законната лихва, считано от 12.04.2006г. , представляваща неизплатена финансова помощ по договор № 412/06.06.2004г. и сумата от 14 787.16 лв. мораторна лихва. Касаторът счита, че обжалваното решение е необосновано, защото въззивния съд се е произнесъл без да обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупвност, твърди, че осъществената от дружеството инвестиция не отговаря на критериите за финансиране и документацията по закупуването на намерените в наличност машини. Твърди се, че липсва ясно определен предмет на делото, защото не е ясно за коя от четирите закупени от ищеца машини е предявен иска. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи като основание за допускане касационно обжалване на решението чл.280, ал.1, т.3 ГПК като излага съображения, че при правоприлагане на наредбите регламентиращи условията и реда за финансово подпомагане по програма САПАРД възникват множество спорни въпроси, които не са разглеждани от касационната инстанция. Предвид на това обстоятелство и значимостта на Програма САПАРД за икономиката на Република България възниква необходимостта от подаване на жалби за триинстанционно разглеждане, което ще спомогне за точното тълкуване на закона, които ще допринесе за отстраняване на непълноти или неясноти на правните норми, резултат безспорно водещ до усъвършенстване на правото.
Ответникът “Ф” Е. в писмен отговор прави искане да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение, тъй като не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК – не е посочен същественият материалноправен или процесуален въпрос при допълнително посочените в т.т.1-3 основания. Изложени са подробни съображения и по основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение провери заявените в жалбата основания за допускане касационно обжалване на въззивното решение и прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от надлежна страна във въззивно производство, поради което ще следва да бъде разгледана като процесуално допустима.
Настоящия състав на ВКС, Търговска колегия намира обаче, че касационно обжалване на въззивно решение не следва да бъде допуснато, тъй като не е налице поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Допустимостта на касационното обжалване е очертана в чл.280, ал.1 ГПК и предполага произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, спрямо който е налице едно от основанията по т.1, т.2 и т.3. Същественият материалноправен и процесуалноправен въпрос е винаги специфичен за конкретното дело и той трябва да е обусловил решаващата воля на съда, постановил обжалвания съдебен акт. В този смисъл преценката за допустимост, която трябва да направи ВКС е възможна доколкото има изложени от касатора доводи в приложението към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. В разглеждания случай касаторът не сочи кой е същественият материалноправен или процесуален въпрос, по който въззивния съд се е произнесъл. Съдът е сезиран с искове по чл.79, ал.1 и чл.86 ЗЗД за заплащане на уговорена между страните с договор №512 от 6.06.2003г. безвъзмездна финансова помощ при условията на специалната предприсъединителна програма на ЕС за развитие на земеделието и селските райони в Република България/САПАРД/, посочени в бизнесплан към проект №020202200043, а именно “Изграждане на цех и закупуване оборудване за преработка и консервиране на плодове”. Ползувателят се е задължил да извърши инвестициите, предмет на договора, в срок до 30.06.2004г., а Ф. да предостави помощ в размер на 1 448 557 лв. След преценка на доказателствата по делото и разпоредбата на чл.26, ал.1 от Наредба №16 от 18.05.2001г., в редакцията действаща към 2004г., въззивният съд е приел, че в конкретния случай не се установява към датата на изтичане на срока за извършване на инвестиции да е налице несъответствие по документи между одобрения инвестиционен проект и вида на доставените и инсталирани машини, поради което намира за неоснователен отказа на Ф. да изплати съответната финансова помощ. Или в конкретният случай е налице спор за изпълнение на сключен между страните договор по САПАРД.
Съставът на ВКС, Търговска колегия , първо отделение намира, че не е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, доколкото касаторът само се е позовал на важността за правилното приложение на нормативната уредба по Програма САПАРД като цяло, без да посочи основната предпоставка за допускане касационно обжалване на въззивното решение – решения от съда съществен материалноправен или процесуален въпрос, и доколко лишаването му е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Непосочването на съществения правен въпрос в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е пречка да се направи преценка дали е налице и допълнителното основание по чл.280, ал.1 т.3 ГПК. Касаторът е следвало да посочи връзката с конкретно приложената от въззивния съд правна норма, обусловила постановения правен резултат, която е неясна или непълна и следва по тълкувателен път да се изясни съдържанието й. Развитие на правото като основание за допускане разглеждането по същество на касационната жалба, ще бъде налице в случаите когато, произнасянето по съществения правен въпрос е свързано с тълкуването на закона при неяснота на правната норма или когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона за да възприемат друго, каквито съображения не са изложени от касатора.
В заключение не е налице основанието на закона-чл.280, ал.1, т.3 ГПК за разглеждане на касационната жалба на Д. ф. “З”.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №103/23.10.2008г., постановено по дело №376/2008г. на Софийския апелативен съд, гражданска колегия, първи състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ