О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 380
София, 18,05, 2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на първи март през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 925 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 3543/3.VІІІ.2009 г. на „Т. база” Е. – гр. Р., подадена чрез процесуалния представител на д-вото адв. Д от АК- Р. , против решение № 114 на Варненския апелативен съд, ТК, от 17.VІ.2009 г., постановено по т. д. № 216/09 г., с което, като неоснователен и недоказан, е бил отхвърлен иска на дружеството-настоящ касатор с правно основание по чл. 92 ЗЗД, предявен срещу „В” О. – гр. В. за сума в размер на 29 884.86 лв., представляваща лимитирана неустойка по сключен помежду им на датата 28.ІІ.2007 г. рамков договор за продажба на ламинирани плоскости от дървесни частици /ПДЧ/. В останалата й част – за разликата до предявения размер от 32 578.20 лв., същата претенция за присъждане на неустойка е била отхвърлена с първоинстанционното решение, така както и обективно съединената с нея претенция на настоящия касатор за мораторна лихва от 4 889.41 лв. върху неустойката, считано от датата, след която начисляването на последната е било преустановено, а като необжалван в тези негови две отхвърлителни части постановеният от Варненския ОС акт по съществото на облигационния спор е влязъл в сила.
Оплакванията на касатора „Т. база” ЕООД-гр. Русе са както за необоснованост, така и за незаконосъобразност на атакуваното въззивно решение, поради което се претендира неговото касиране. Инвокирани са доводи, че налице била хипотеза на „неприключено правоотношение” между страните по спора, оказало се заварено от подписан впоследствие между същите рамков договор, който го допълвал и детайлизирал посредством уговаряне на срок за доставка и плащане на цената, „както и лимитирана неустойка за забава”.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК дружеството касатор обосновава приложно поле на касационното обжалване с наличие на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос ат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, свеждащ се до това „дали взаимното съгласие на страните трябва да бъде формирано и изявено занапред или допълването му може да бъде предварително предвидено под условието да настъпят определени обстоятелства, какъвто бил настоящия случай, в който влизането в сила на рамковия договор се предхождало от подписването на спесификация и фактура, а съдържанието им впоследствие се допълвало от разпоредбите на рамковия договор”.
Ответното по касация „В” О. – гр. В. не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на касационния контрол, нито по основателността на оплакванията за неправилност на въззивното решение, изложени в жалбата на „Т. база” ЕООД-гр. Русе.
Върховният касационен съд на Републиката, Т. колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Варненския апелативен съд, касационната жалба на „Т. база” ЕООД-гр. Русе ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване са следните:
Съгласно задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 4 на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. по тълк. дело № 1/09 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и в обществените условия, а за развитие на правото същият въпрос би бил от значение когато законите са непълни, неясни или противоречиви – за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и в обществените условия промени.
В конкретния случай произнасянето на въззивната инстанция по релевирания от търговеца касатор материалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото, не разкрива значимост едновременно и за точното прилагане на закона, така както и за развитието на правото, тъй като за съдебната практика не предизвиквало съмнение обстоятелството, че правилата относно определяне момента на сключване на договора, както и тези досежно неговото действие спрямо заварени правоотношения са с диспозитивен характер, т.е., че страните по дадена сделка могат да ги изменят.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Т. колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 117 на Варненския апелативен съд, ТК, от 17.VІ.2009 г., постановено по т. д. № 216/09 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Т. колегия, Първо отделение, постановено по т. д. № 925 по описа за 2009 г.