1
7
7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 381
София, 12.07.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
Членове: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдията Атанасова гр.дело № 4860 по описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 и сл. ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. И. С., приподписана от адв. С. Ц., САК, против решение № 148 от 19. 04. 2017 г. по гр. д. № 342/2016 г. на Софийски окръжен съд, ГО, 2 възз. с-в, с което е потвърдено решение № 45 от 19. 02. 2016 г. по гр. д. № 232/2015 г. на РС – Ботевград, с което е признато за установено, по предявения от Е. С. Г., С.С. С. и Н. С. Ч. против В. Н. С., И. Н. В., Е. И. С., В. Г. Ц., Г. В. Г., К. Д. П., Н. Т. П. и С. Т. П. иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, че наследодателката на ищците М. К. Ц. /М. С. Г./ към образуване на ТКЗС в [населено място] през 1956 г. – 1957 г. е била собственик на земеделски имот – овощна градина с площ от 1800 кв.м., намираща се в землището на [населено място], Община – Етрополе, Софийска област, м. „З.-Колибата“, при съседи: собствен имот, П. Р., път и С. П., от който имот понастоящем 767 кв.м. попадат в УПИ V-320, в кв. 18 по сега действащия регулационен план на [населено място], одобрен със заповед № АБ-381/30. 12. 1987 г., с урегулирана площ от 1014 кв.м., при съседи:улица, УПИ IV-319 и земеделска земя, а останалите 630 кв.м. са извън регулация и попадат в имот № 228005 по картата на землището на [населено място], м. „С.“, при съседи: имот № 228004 – ливада на И. Е. С. и имот № 000004-населено място, общинска незаявена земя, съгласно комбинирана скица към съдебно-техническата експертиза вх. № 366/13. 02. 2015 г., която приподписана от съда представлява неразделна част от решението.
В касационната жалба се излагат съображения за недопустимост на решението, поради постановяването му при липса на интерес от иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, предвид приключване на инициираната от ищците административна реституционна процедура по ЗСПЗЗ с влязло в сила решение на ОСЗ – Етрополе за възстановяване на собствеността им върху процесния имот. Развити са и съображения за неправилност на решението, поради необоснованост на същото и постановяването му при нарушаване на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. С изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се иска допускане до касационно обжалване на въззивното решение за проверка на допустимостта му, като се сочат и основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответницата по иска Й. В. С., чрез адв. З. Г.-Л. изразява становище за основателност на касационната жалба и иска допускане до касационно обжалване на решението на окръжния съд, отмяната му и отхвърляне на иска.
Останалите ответници по касационната жалба не изразяват становище по същата.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е уважен искът по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, съставът на въззивния съд е приел, че първоинстанционния съд, обсъдил подробно събраните по делото писмени доказателства, свидетелски показания и съдебно-технически експертизи и е препратил, на осн. чл. 272 ГПК, към мотивите на решението на районния съд, касаещи спора от фактическа страна, излагайки и собствени такива. Приел е, че наследодателката на ищците М. К. Ц. /М. С. Г./ и наследодателят на ответниците С. П. С. са наследници на П. С. Й., починал на 22. 12. 1942 г. и оставил за законни наследници сина си С. П. С., дъщеря си Й. Ц. В. /по мъж/, внучката си М. С. Г. /по мъж/ – по право на заместване на сина му К. П. С. и внуците П. К. Й. и Р. В. Н. /по мъж/ – по право на заместване на дъщеря му Р. К. Й. /по мъж/. Общият наследодател на страните П. С. Й. е притежавал земеделски имот от 7,5 дка в м. „Колибата-З.“, описан в точка 6 на н.а. № 76/1927 г., съставен след извършена обстоятелствена проверка. На 8. 11. 1938 г. П. С. Й. продава на сина си С. П. С. /наследодател на ответниците по иска/, с писмен договор, вписан със записка за вписване № 143/07. 07. 1943 г., 4 дка в м. „З.“, с описани граници. През периода 1945 г. – 1950 г., по гр. д. № 29/1945 г. на ЕРС, е извършена съдебна делба между всички наследници на П. С. Й. и, въз основа на съставен и одобрен от съда разделителен протокол и теглен жребий, наследодателката на ищците М. С. Г. /по баща К. П. С./ е получила дял втори и четвърти от разделителния протокол – овощна градина от 1,800 дка в м. „З.-Колибата“, при граници: долчина, П. Р., дол /дял втори от разделителния протокол/; овощна градина от 1800 дка в м. „З.-Колибата“, при граници:дял първи, П. Р., път и С. П. /дял четвърти от разделителния протокол – процесния имот/. На 13. 06. 1950 г. наследодателката на ищците М. С. е била въведена принудително в двата имота в м. „З.-Колибата“, на които е станала изключителен собственик при делбата. Въводът е извършен срещу наследодателя на ответниците С. П. С., отстранен от имотите, за което е съставен протокол за въвеждане във владение на недвижим имот от 13. 06. 1950 г. До образуване на ТКЗС през 1957-1958 г. имотите били стопанисвани само от М. С. Г. и С. Г. Ц. и внесени в ТКЗС с опис-декларация. Въз основа на гласните доказателства е прието за установено, че имотът на наследодателката на ищците в м. „З.“ се намира над пътя, а този на наследодателя на ответниците – под пътя. Пътят разделящ имотите е прокаран по-късно /след образуване на ТКЗС/, а по-старият път е минавал покрай река З.. До образуване на ТКЗС през 1957 г. само С. Г. и съпругата му са ползвали имота.Получените при делбата две овощни градини от по 1800 кв.м. в м. „З.-Колибата“ били заявени за възстановяване от С. Г. Ц., като наследник на съпругата си М. С. Г., и възстановени на наследниците на последната с решение № 555/16. 02. 1993 г. на ПК – Етрополе /точки 5 и 6/. Възстановените имоти са идентични с имотите, на които е М. Г. е станала изключителен собственик след извършената делба и в които е била въведена принудително срещу наследодателя на ответниците. Спорният имот се включва в имота, описан в дял четвърти при делбата и в точка 6 от решението на ПК – Етрополе. Той попада и в имот, възстановен и на наследниците на С. П. С. с решение № № 4660/1. 02. 2000 г.
От правна съставът на въззивната инстанция е приел допустимост на предявения иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ относно процесния имот, предвид заявяването му за възстановяване в срок както от ищците, така и от ответниците, предвид постановяването на реституционни решения от ОСЗ – Етрополе както в полза на наследниците на М. С. Г., така и в полза на наследниците на С. П. С. и предвид съществуващия между ищците и ответниците спор относно обстоятелството кой е бил носител на правото на собственост върху процесния имот към образуване на ТКЗС – наследодателката на ищците М. С. Г. или наследодателят на ответниците С. П. С.. Позовал се е и на практика на ВКС, обективирана в решения по чл. 290 ГПК.
Искът е приет за основателен по съображения, че ищците са установили осъществяването на правопораждащите собствеността на наследодателката им М. С. Г. факти: наследствено правоприемство от П. С. Й., придобиване собствеността от последния по давност, което право е удостоверено с издаден по обстоятелствена проверка, през 1927 г., нотариален акт, както и извършена между наследниците му съдебна делба, при която след проведен жребий наследодателката на ищците е станала изключителен собственик на имота. За неоснователно е прието възражението на ответника Е. С. имотът да е бил притежаван от наследодателя на ответниците на основание договор за покупко продажба, а евентуално, на основание придобивна давност, тъй като не е доказано имотът, предмет на писмения договор от 8. 11. 1938 г., вписан на 08. 07. 1943 г., да включва и процесния, нито е доказано упражнявано владение върху процесния имот от С. П. С..
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят слените въпроси:
а/. допустимо ли е исково производство по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ при наличие на реституционни решения по ЗСПЗЗ, постановени в полза и на двете страни; допустимо ли е исково производство по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ при наличие на „изявление на административния орган за липса на идентичност на възстановените на страните земеделски имоти“;
б/. подлежи ли на съдебен контрол изявление на административния орган по възстановяване на собствеността, отнасящо се до идентичност на имотите, възстановени на двете спорещи страни;
в/. при спор за собственост на земеделски имоти, възстановени на спорещите страни с отделни решения на общинската служба по земеделие, длъжен ли е съдът да се произнесе инцидентно по валидността на реституционните решения и да обоснове в мотивите кое от двете решения счита за валидно;
г/. какви са критериите, по които съдът преценява кое от две противоречиви заключения по допуснатите експертизи да кредитира.
Твърди се, че приетото от въззивния съд по така поставените въпроси противоречи на практиката на ВКС – решение № 59 от 01. 04. 2015 г. по гр. д. № 6239/2014 г., 1 г.о., решение № 93 от 07. 06. 2013 г. по гр. д. № 883/2012 г., 2 г.о., решение № 36 от 06. 03. 2015 г. по гр. д. № 4994/2014 г., 1 г.о.
По първия въпрос настоящият състав намира, че не съществува вероятност въззивното решение да е недопустимо, а изводите на състава на окръжния съд, касаещи правния интерес от иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ и допустимостта на образуваното по същия производство, не противоречат на разясненията, дадени с ТР № 1/1997 г., ТР № 4/2016 г., т. 3А. Съответстват и на формираната с решения по чл. 290 ГПК практика на ВКС, включително и на посоченото от жалбоподателя решение № 59 от 1. 04. 2015 г. по гр. д. № 6239/2014 г. на ВКС, 1 г.о., според което искът по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е допустим и в случаите, при които имотът е заявен за възстановяване и възстановен както на ищеца, така и на ответника, и страните спорят относно принадлежността на правото на собственост върху същия към образуване на ТКЗС.
Не е налице противоречие със сочената от касатора практика и по въпросите: допустимо ли е исково производство по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ при наличие на „изявление на административния орган за липса на идентичност на възстановените на страните земеделски имоти“; подлежи ли на съдебен контрол изявление на административния орган по възстановяване на собствеността, отнасящо се до идентичност на имотите, възстановени на двете спорещи страни. Нито едно от цитираните в изложението решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК / решение № 59 от 01. 04. 2015 г. по гр. д. № 6239/2014 г., 1 г.о., решение № 93 от 07. 06. 2013 г. по гр. д. № 883/2012 г., 2 г.о., решение № 36 от 06. 03. 2015 г. по гр. д. № 4994/2014 г., 1 г.о./ не съдържа извод, според който съдът е обвързан от преценката на административния орган за наличие или липса на идентичност между два имота, или извод за невъзможност за осъществяване на съдебен контрол върху тази преценка в спорно производство, образувано по иск за собственост или по специалния иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Обратното, в решенията се приема, че в исковия процес за собственост въпросът за наличието или липса на идентичност между два имота може и следва да бъде изяснен посредством специализирана техническа експертиза /решение № 93/07. 06. 2013 г. по гр. д. № 883/12 г., 2 г.о., решение № 36 от 6. 03. 2015 г. по гр. д. № 4994/14 г., 1 г.о./. В случая, изводът на въззивния съд, че възстановеният на ищците имот се включва в имот възстановен и на ответниците се основава на приети заключения на съдебно-технически експертизи.
Въпросът дали при спор за собственост на земеделски имоти, възстановени на спорещите страни с отделни решения на общинската служба по земеделие, съдът следва да се произнесе инцидентно по валидността на реституционните решения, представляващи индивидуални административни актове, и да обоснове в мотивите кое от двете решения счита за валидно, е неотносим към спорния предмет, който е за установяване право на собственост към коопериране на земята в полза на наследодателите на страните и всички последващи факти, касаещи собствеността на страните към настоящия момент, са ирелевантни. Само при спор за собственост на възстановен по ЗСПЗЗ имот, предявен за разглеждане с иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване собствеността на ищците към настоящия момент или с иск по чл. 108 ЗС, наличието на валидно решение за възстановяване на имота по ЗСПЗЗ е сред елементите на правопораждащия собствеността фактически състав.
Не противоречат на практиката на ВКС и изводите на състава на окръжния съд, касаещи съображенията за кредитиране заключението на вещото лице Т.. Поставеният в тази връзка въпрос не е обсъждан в сочените от касатора решения на ВКС, но е разглеждан в редица решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, в които се приема, че при наличието на противоречиви заключения по допуснати съдебни експертизи, съдът е длъжен да извърши преценка , като посочи причините, поради които кредитира едно от тях и не кредитира друго, а преценката му кое от противоречивите заключения да кредитира се извършва по вътрешно убеждение, при съобразяване с фактическата и логическа последователност на изводите на експерта, с аргументираността на заключението и със степента на съответствието му с данните, установени с останалите доказателства по делото. В случая, съдът е изложил подробни съображения защо кредитира заключението на вещото лице Т., съдържащо извод за идентичност между имота, паднал се в дял на наследодателката на ищците след теглен жребий по делбеното производство и възстановен на наследниците й по ЗСПЗЗ, и не кредитира заключението на вещото лице П., според което такава идентичност не може да се установи. Посочил е, че възприема становището на първия посочен по-горе експерт, тъй като е обосновано, аргументирано и съответства на данните, съдържащи се в събраните по делото писмени и гласни доказателство. По-конкретно, прието е съответствие с делбените протоколи и съдебни актове по гр. д. № 29/1945 г. на ЕРС и решение № 555/16. 02. 1993 г. на ПК-Етрополе, индивидуализиращи делбения и възстановения имот с по три граници, по две от които има съвпадение – имот на С. П. /получил дял първи/ и път, както и с представения от ответника частен писмен договор от 1938 г. Прието е съответствие и с гласните доказателства, установяващи границите на имотите на наследодателката на ищците и наследодателя на ответниците и обстоятелства, свързани с местопреминаването на стария и новия път. Становището на вещото лице П. е прието за неосновано, тъй като почива само на несъвпадение на една от границите на имотите, описани в протоколите и решението.
С оглед на горното, настоящият състав намира, че не са налице сочените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 148 от 19. 04. 2017 г. по гр. д. № 342/2016 г. на Софийски окръжен съд, ГО, 2 възз. с-в.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: