О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 381
София, 12.08.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и седми юли през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …………………………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. дело № 956 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1-во във вр. чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК и чл. 66, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частната жалба с вх. № 7782/9.ХІІ.2015 г. на Г. Я. К., подадена в качеството й на постоянен синдик на варненското [фирма] (в несъстоятелност) срещу Определение № 742 /погрешно посочено с номер „720” – бел. на ВКС/ от 6.ХІ.2015 г., постановено по т. дело № 394/2015 г., с което е било оставено без уважение искането й по чл. 64,ал. 2 ГПК за възстановяване на срок за изпълнение на разпореждане на същия съд от 16.VІ.2015 г. – чрез представянето на данъчна оценка на недвижими имот, предмет на ипотечното право и вписване на исковата молба.
Оплакванията на синдика частен жалбоподател са за постановяване на горепосоченото разпореждане по чл. 129, ал. 2 ГПК „в противоречие с нормите на Част ІV на ТЗ, регламентиращи правно и процесуално поведение в универсално принудително съдебно производство”, а оттам – досежно това, че неправилно /незаконосъобразно/ се явявало и атакуваното определение № 742/6.ХІ.2015 г. /погрешно означено в ЧЖ с номер „720”/, тъй като Варненският апелативен съд бил приел само част от посочените от синдика К. аргументи и бил изтълкувал същите неправилно. Инвокира се довод, че в приложения по делото болничен лист за периода 22.VІІ.-4.VІІІ.2015 г. ясно можело да се разчете диагнозата на заболяването на съпруга на настоящата частна жалбоподателка: код Z96.1 – „интраокуларни лещи”, от което произтичало наличието на „обективни, неочаквани и независещи причини за изпълнението в срок на разпореждане № 1477/16.VІ.2015 г.”
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответната по частната жалба [фирма]-София писмено е възразила чрез своя юрисконсулт по допустимостта на частната жалба във втората й част, а също и по основателността на оплакването за неправилност на атакуваното въззивно определение № 742/6.ХІ.2015 г., претендирайки за неговото потвърждаване при съобразяване на обстоятелството, че синдикът не е изпълнил императивното изискване на чл. 65, ал. 2, предл. 1-во ГПК, представляващо положителна процесуална предпоставка за уважаване на такова искане за възстановяване на срок, даден на основание чл. 129, ал. 2 ГПК.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК (във вр. чл. 62, ал. 2, изр. 1-во ГПК) и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред Варненския апелативен съд, частната жалба на постоянния синдик на [фирма] (в несъстоятелност) в частта й, с която се атакува определение № 742/6.ХІ.2015г. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна.
Съгласно чл. 660, ал. 1 ТЗ синдикът е длъжен да осъществява правомощията си с грижата на добър търговец, а ноторно е, че тази дължима грижа (по чл. 302 ТЗ) е винаги по-интензивна от грижата на добрия стопанин в гражданското право, щом като търговецът е професионалист и следва във всички случаи да осъществява дейността си, подхождайки с професионална по естеството си грижа. На плоскостта на чл. 3 и чл. 64, ал. 1 ГПК от горното нормативно положение следва извод, че за неупражняването на грижата на добрия търговец при осъществяване на правомощията си /вкл. и по чл. 658, ал. 1, т. 7 in fine ТЗ/ синдикът носи отговорност при по-строги условия, като в тази връзка се съблюдава обективен критерий, изхождащ не от субективните негови качества, възможности и умения, а от онази тяхна съвкупност, с която поначало един добър търговец – при същите условия – би се отнесъл към задължителните указания на решаващия съд за поправяне на нередовна искова молба, дадени по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК.
В процесния случай единственото меродавно обстоятелството е, че искането на постоянния синдик Г. К. за възстановяване на срок за вписване на искова молба с правно основание по чл. 646, ал. 2, т. 2 ТЗ не е било придружено от онези писмени доказателства /”книжа”/ по смисъла на чл. 65, ал. 2, предл. 1-во ГПК, за подаването на които се прави това искане: данъчна оценка на недвижимия имот, който е предмет на ипотечното право, както и извлечение от имотния регистър или евентуално отказ на съдията по вписванията да впише исковата молба с правно основание по чл. 646, ал. 2, т. 2 ТЗ. Ето защо, при изначалното и продължаващо и понастоящем оспорване на законосъобразността на даденото й от въззивния съд указание за спазване на изискването по чл. 114, б.”а” от Закона за собствеността, преценката на Варненския апелативен съд за липса на каквито и да е „особени непредвидени обстоятелства, които страната да не е могла да преодолее”, е правилна и затова ще следва да бъде споделена. В пределите на едноседмичния срок, обхващащ периода 21.VІІ.-27.VІІ.2015 г., работните дни са били четири, като сочените от настоящата частна жалбоподателка уважителни причини за пропускане на същия се отнасят само до половината от това време, без обаче да могат обективно да бъдат квалифицирани като свеждащи се до „особени непредвидени обстоятелства, които страната да не е могла да преодолее”. Напротив, при действие с обема на посочената по-горе дължима грижа постоянният синдик Г. К. е могла успешно да съчетае „ежедневното осъществяване на функциите на придружител и шофьор” на претърпелия операция от катаракта свой съпруг с изпълнение на вмененото й по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК задължение за отстраняване на горепосочените недостатъци на исковата й молба с правно основание по чл. 646, ал. 2, т. 2 ТЗ, доколкото по делото тя не е ангажирала доказателства, че е съществувала „необходимост от целодневно придружаване и грижа за болното лице”.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 720 на Варненския апелативен съд, ТК, от 6.ХІ.2015 г., постановено по т. д. № 394/2015 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по ч. т. дело № 956 по описа за 2016 г.