– 3 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 381
гр. София 12.09.2019 година.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 05.06.2019 (пети юни две хиляди и деветнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, частно гражданско дело № 1972 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 2, изр. 1 във връзка с ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, като е образувано по повод на частна жалба с вх. № 9483/14.05.2019 година, подадена от К. И. Б., срещу определение № 1218/09.04.2019 година на Софийския апелативен съд, търговско отделение, тринадесети състав, постановено ч. гр. д. № 4031/2016 година.
С обжалваното съставът на Софийския апелативен съд е оставил без уважение искането на жалбоподателя К. И. Б. за освобождаване на основание чл. 83, ал. 2 ГПК от задължение за внасяне на държавна такса в размер на 15.00 лева по частна жалба вх. № 5240/15.03.2019 година срещу определение от 21.02.2019 година на Софийския апелативен съд, търговско отделение, тринадесети състав, постановено ч. гр. д. № 4031/2016 година.
В подадената от К. И. Б., срещу определение № 1218/09.04.2019 година на Софийския апелативен съд, търговско отделение, тринадесети състав, постановено ч. гр. д. № 4031/2016 година, частна жалба с вх. № 9483/14.05.2019 година, се твърди, че определението е необосновано, незаконосъобразно и противоречащо на материалния закон и на практиката на ВКС. Направено е искане обжалваното определение да бъде отменено и да се постанови ново, с което искането му за освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса по сметка на ВКС по частна жалба с вх. № 5240/15.03.2019 година срещу определение от 21.02.2019 година на Софийския апелативен съд, търговско отделение, тринадесети състав, постановено ч. гр. д. № 4031/2016 година да бъде уважено.
К. И. Б. е бил уведомен за обжалваното разпореждане на 10.05.2019 година, като частната му жалба е с вх. № 9483/14.05.2019 година, Предвид на това е спазен предвидения с разпоредбата на чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване. Частната жалба е подадена от заинтересована страна и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 260 и чл. 261 във връзка с чл. 275, ал. 2 от ГПК. Поради това същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
С определение № 120/15.01.2019 година на Софийския апелативен съд, търговско отделение, тринадесети състав, постановено ч. гр. д. № 4031/2016 година е била оставена без уважение молбата на К. И. Б. за освобождаването му от задължение за внасяне на държавна такса в размер на 15.00 лева по подадената от него жалба с вх. № 18 135/19.10.2018 година. Срещу това определение е била подадена частна жалба с вх. № 2002/04.02.2019 година, по която също не е била внесена държавна такса. С определение от 21.02.2019 година на Софийския апелативен съд, търговско отделение, тринадесети състав, постановено ч. гр. д. № 4031/2016 година е било оставено без уважение молбата на К. И. Б. за освобождаването му от задължението за внасяне на държавна такса в размер на 15.00 лева, дължима се по частна жалба с вх. № 2002/04.02.2019 година. Последното определение е било обжалвано с частна жалба с вх. № 5240/15.03.2019 година, като с молба с вх. № 6803/04.04.2019 година К. И. Б. е направил искане за освобождаване от задължението за внасяне на дължимата се по жалбата държавна такса в размер на 15.00 лева. Именно по това искане е постановено обжалваното в настоящето производство определение № 1218/09.04.2019 година на Софийския апелативен съд, търговско отделение, тринадесети състав, постановено ч. гр. д. № 4031/2016 година. При постановяването му съдебният състав е анализирал данните от представената с молбата за освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса декларация за материалното и гражданско състояние на К. И. Б., като е достигнал до извода, че получавания от него месечен доход от 238.00 лева му позволява да внесе еднократно дължимата се държавна такса от 15.00 лева, поради което е оставил без уважение молбата за освобождаване.
Така обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Правилно съставът на Софийския апелативен съд е изградил изводите си за възможността на К. И. Б. да внесе дължимата се по частна жалба вх. № 5240/15.03.2019 година срещу определение от 21.02.2019 година на Софийския апелативен съд, търговско отделение, тринадесети състав, постановено ч. гр. д. № 4031/2016 година държавна такса от 15.00 лева с оглед на данните съдържащи се в подадената от него декларация по чл. 83, ал. 2 от ГПК и с оглед на съвкупната преценка на всички доказателства по делото. Преценени в съвкупност наличните по делото доказателства за притежаваното от Б. имущество водят до извода, че той разполага с налично такова позволяващо му да заплати дължимата се за по частна жалба вх. № 5240/15.03.2019 година срещу определение от 21.02.2019 година на Софийския апелативен съд, търговско отделение, тринадесети състав, постановено ч. гр. д. № 4031/2016 година държавна такса от 15.00 лева, поради което не са налице предвидените в чл. 83, ал. 2 от ГПК предпоставки за освобождаването му от това задължение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1218/09.04.2019 година на Софийския апелативен съд, търговско отделение, тринадесети състав, постановено ч. гр. д. № 4031/2016 година.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.