5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 381
С., 13.03. 2012 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на девети март, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. Богданова
С. Димитрова
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д. № 1010 по описа за 2011 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. И. С., приподписана от пълномощника му адвокат М. Б. срещу въззивно решение № 7 от 12.01.2011 год. по гр.д. № 481/2010 год. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 19 от 25.05.2010 г. по гр.д. № 51/2010 г. на Търговищкия окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу Ю. П. Пашова, Т. П. Д. и [фирма], [населено място] иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД за обявяване за окончателен сключения между Продан П., действащ като едноличен търговец с фирма “Ю.- Продан П.”, [населено място] и жалбоподателя предварителен писмен договор от 1.06.1994 г. за продажба на апартамент от 86.79 кв.м., находящ се в построената в общински терен жилищна сграда на [улица] [населено място], етаж І, вх. В, евентуално предявен иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.2 ЗЗД за обезщетение с друг апартамент на стойност, равна на заплатената цена и евентуално предявен иск за парично обезщетение в размер на 95 000 лв.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че по въпроса налице ли е правоприемство между починалия Продан П., действащ като едноличен търговец фирма “Ю.- Продан П.”, [населено място], обещател по предварителния договор и ответниците по делото в лицето на законните му наследници Ю. П. Пашова, Т. П. Д. и третото лице [фирма], [населено място] е налице основанието по чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
Ответниците по касационната жалба Ю. П. Пашова и Т. П. Д., чрез пълномощника си адвокат Д. К. изразяват становище, че жалбата е неоснователна. Претендират присъждане на разноски за касационното производство.
Ответникът [фирма], [населено място], чрез пълномощника адвокат И.И. изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като липсва формулиран въпрос по чл.280, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима
За да потвърди решението на първата инстанция, с което искът с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД е отхвърлен, Варненският апелативен съд е приел, че не са налице предпоставките за да бъде обявен за окончателен предварителен договор, сключен на 1.06.1994 г. между [фирма], [населено място] и жалбоподателя, тъй като обещателя по него- починалия едноличен търговец Продан П. не е станал собственик на жилището, предмет на договора, тъй като към момента на смъртта през 2006 г. сградата не е била построена в груб строеж. Законните наследници- Ю. Пашова и Т. Д. не са продължили дейността му чрез поемане на предприятието при условията на чл.60, ал.2 ТЗ, поради което не отговарят за реално изпълнение на поетите от него задължения по завършване на строителството. [фирма], [населено място] е прието като нов съдружник в гражданското дружество, поради което дружеството не се е задължило към купувача по предварителния договор. Извел е извод, че ответниците не са собствени на недвижимия имот, предмет на предварителния договор, поради което същият не може да бъде обявен за окончателен. Потвърдил е решението, с което евентуалните искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД са отхвърлени.
В касационната жалба не са посочени пороци на въззивното решение в частта, с която са отхвърлени евентуално предявените искове.
По поставения в изложеното правен въпрос: налице ли е правоприемство между починалия Продан П., действащ като едноличен търговец фирма “Ю.- Продан П.”, [населено място], обещател по предварителния договор и ответниците по делото в лицето на законните му наследници Ю. П. Пашова, Т. П. Д. и третото лице [фирма], [населено място] не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Съобразно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Под точно прилагане на закона най-общо се разбира еднообразно тълкуване на закона, т.е. когато се касае за приложение на разпоредба по която липсва съдебна практика, или се налага изоставяне на създадена непротиворечива съдебна практика, или когато приложимата разпоредба е неясна и се налага нейното тълкуване. Жалбоподателят не се е позовала нито на непоследователна и противоречива практика, която се нуждае от промяна с оглед еднообразното тълкуване и прилагане на правната норма, нито на липса на практика по поставения правен въпрос. В случая между обещателя по предварителния договор и [фирма], [населено място] не е налице правоприемство, тъй като дружеството не е встъпило в правата на едноличния търговец по см. на чл.15 ТЗ. Дъщерите на починалия едноличен търговец- Ю. и Т. П. са негови законни наследници, но за да поемат предприятието на едноличния търговец, те трябва изрично да за заявили това съгласно чл.60, ал.2 ТЗ, каквито данни по делото няма. Даденото от въззивния съд разрешение, че дружеството не е правоприемник на предприятието на едноличния търговец, а законните наследници не са поели предприятието на ЕТ, т.е. не са придобили имуществото като съвкупност на права и задължения е в съответствие с посочените правни норми, които са ясни и не се нуждаят от тълкуване.
По изложените съображение обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Независимо от изхода на делото на ответниците Ю. Пашова и Т. Д. не следва да се присъждат разноски за касационното производство, тъй като няма данни договореното адвокатско възнаграждение да се заплатено.
По частните жалби на Т. П. Д. и Ю. П. Пашова:
Частните жалби са подадени в срока по чл.275, ал.1 ГПК и са допустими.
Частна жалба вх. № 1074 от 26.02.2011 г. е срещу въззивно решение № 7 от 12.01.2011 г. по гр.д. 0 481/2010 г. в частта, с която е оставена без уважение жалбата им срещу определение № 257 от 30.06.2010 г. по гр.д. № 51/2010 г. на Търговищкия окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата им за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските.
Производството по тази частна жалба е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Варненският апелативен съд е оставил без уважение частната жалба срещу определението на първоинстанционния съд, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателките по чл.248 ГПК по съображения ,че се присъждат само действително направените разноски. При липса на доказателства за заплатен адвокатски хонорар в размер на 6040 лв. е счел, че такъв не следва да се присъжда.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поставя въпроса: присъжда ли се адвокатски хонорар, който е договорен, но не е внесен към приключване на устните състезания и може ли съдът да го присъди под условие и ако не може как да го поиска страната, ако го заплати след влизане на решението в сила. Поддържа се, че по този въпрос практиката е противоречива. Представени са определения на състави на ВКС.
На този въпрос е дадено разрешение в постановено по реда на чл.274, ал.3 ГПК определение № 1332 от 16.11.2011 г. по гр.д. № 765/2011г. на ВКС, ІІІ г.о. Прието е, че заплатените от спечелилата делото страна разноски се дължат. Нормите на чл.36 и чл.37 ЗА са за договорните отношения между адвокат и клиент, а тези между страните в процеса се уреждат по чл.78, ал.1 ГПК, който изисква императивно разноските да са заплатени /равнозначно на направени- ал.3/ и поискани до приключване на устните състезания, за да се възложат в тежест на загубилата делото страна. Това разрешение се възприема от настоящият съдебен състав.
При така даденият отговор съдът намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставения в изложението правен въпрос, тъй като приетото от въззивния съд е в съответствие със задължителната практика на ВКС.
Частна жалба вх. № 2261 от 4.05.2011 г. е срещу определение № 186 от 22.03.2011 г. постановено по гр.д. № 481/2011 г. на Варненския апелативен съд, с която е оставена без уважение молбата по чл.248 ГПК.
Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
С обжалваното определение въззивният съд е оставил без уважение молбата на Пашова и Д. за изменение на решение № 7 по гр.д. № 481/2010 г. по описа на съда, в частта за разликата над 1000 лв. до пълния размер на претендираните разноски от 3900 лв. Изложил е съображения, че загубилата делото страна дължи реално заплатените разноски. В случая от договорения адвокатски хонорар е заплатена в брой само сумата 1000 лв.
Обжалваното определение, с което е отказано изменение на въззивното решение за разноските е правилно по вече изложените по частна касационна жалба № 1074 от 26.02.2011 г. съображения и следва да се потвърди.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 7 от 12.01.2011 год. по гр.д. № 481/2010 год. на Варненския апелативен съд.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 186 от 22.03.2011 г. по гр.д. № 481/2010 г. на Варненския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :