ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 381
София,17.06.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ търговско отделение, в закрито заседание на десети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Мария Славчева
ч. т. д. № 490/2014 година
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 2720 от 11.12.2013 г. по ч. гр. д. № 4620/2013 г. на Софийски апелативен съд, 7-ми състав, поправено по реда на чл. 247 ГПК с определение № 619 от 17.03.2014 г. С последното е потвърдено определение № 6751 от 23.10.2013 г. по т. д. № 4630/2013 г. на Софийски градски съд, с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено по правилата за местна подсъдност на Старозагорски окръжен съд.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно поради противоречие с процесуалния закон и иска неговата отмяна и връщане на делото на Софийски градски съд за разглеждането му по същество. Към частната касационна жалба е приложено и изложение за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Ответниците „Г. – Я., Р. и сие” СД, [населено място], Р. Д. Р., [населено място] и Ж. В. Я., [населено място], чрез процесуалния им представител адвокат И. И. оспорват допустимостта и основателността на частната касационна жалба в срока по чл.276, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и провери данните по делото, приема следното:
Частната жалба е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Производството по т. д. № 4630/2013 г. на Софийски градски съд е образувано по предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от [фирма] против „Г. – Я., Р. и сие” СД, Р. Д. Р. и Ж. В. Я. субективно съединени искове за съществуване на парично вземане по запис на заповед, за което му е издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК. В исковата молба е посочено, че записът на заповед е издаден от „Г. – Я., Р. и сие” СД за обезпечаване на задължения към [фирма] по договор за финансов лизинг на МПС от 14.05.2008 г. и е авалиран от Р. Д. Р. и Ж. В. Я.. В срока по чл. 119, ал. 3 ГПК ответниците са направили възражение за местна неподсъдност на спора на Софийски градски съд, което е прието за основателно, като производството по делото е прекратено и делото е изпратено за разглеждане на Старозагорски окръжен съд.
Въззивният съд потвърдил определението на първата инстанция, като е счел за неоснователен довода на ищеца, че определената от закона местна подсъдност е дерогирана от уговорената в т. 12.1 от Общите условия към договора за лизинг специална местна подсъдност по съображения, че посочената клауза е неприложима относно спор по чл.422 ГПК за установяване съществуването на вземане по запис на заповед, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.417, т.9 ГПК
Въззивното определение е от категорията на актовете по чл. 274, ал. 3 ГПК и допустимостта на касационното обжалване се определя от въведените от частния жалбоподател основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.
В изложението си жалбоподателят е посочил селективните критерии на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, като е формулирал следният правен въпрос: „Може ли в исковото производство по чл. 415 във връзка с чл. 422 ГПК, ищецът да релевира факти и обстоятелства, които не са били предмет на разглеждане в заповедното производство по чл. 418 във връзка с чл. 417 ГПК”. Към изложението са приложени Решение № 149 от 05.11.2010 г. на ВКС по т.д. № 49/2010 г., ТК, І т. о., Определение № 811 от 27.12.2010 г. на ВКС по т. д. № 852/2010 г., ТК, ІІ т. о. и Определение № 894 от 23.04.2012 г. по ч. гр. д. № 510/2012 г. на Софийски апелативен съд.
Настоящият състав намира, че не са налице основанията на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Формулираният от частния жалбоподател въпрос е неотносим към предмета на спора и не е обуславящ за решаващите изводи на въззивния съд, поради което не отговаря на основното изискване на чл.280, ал.1 ГПК. Въпросът за необходимостта от изследване на връзката между записа на заповед и каузалното правоотношение, което той обезпечава е от значение за съществото на правния спор по чл. 422, ал. 1 ГПК, но е неотносим към правилата за местната подсъдност, на които следва да се подчини разглеждането му.
Липсата на формулиран въпрос по чл.280, ал.1 ГПК е самостоятелно основание за недопускане до касационно обжалване, но за пълнота на изложението следва да се отбележи, че цитираните съдебни актове, в които е коментирана възможността за релевиране на факти и обстоятелства относно връзката между записа на заповед и каузалното правоотношение не доказват наличието и на сочените от жалбоподателя допълнителни предпоставки за селекция на частната му касационна жалба.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2720 от 11.12.2013 г. по ч.гр.д.№ 4620/2013 г. на Софийски апелативен съд, поправено по реда на чл. 247 ГПК с определение № 619 от 17.03.2014 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: