О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 381
гр.София, 18.03.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
единадесети март две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 908/ 2015 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по искане на М. П. Д. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Варненски окръжен съд № 1469 от 27.10.2014 г. по гр.д.№ 2393/ 2013 г. С него частично е отменено и частично е потвърдено (в обжалваната по въззивен ред част) решение на Варненски районен съд по гр.д.№ 10715/ 2012 г. и по този начин е обявено, че бракът между жалбоподателката и И. Щ. Д. се прекратява по вина и на двамата съпрузи; упражняването на родителските права по отношение на децата Е. И. Д. и П. И. Д. е предоставено на майката М. П. Д., като са определени мерки на лични отношения с бащата И. Щ. Д. (всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9 ч в събота до 16 ч в неделя с преспиване в дома на бащата, както и половината дни от Коледната, Великденската и лятната ваканции с преспиване при бащата; на рождените дни на децата – всяка четна година от 16 ч до 19 ч, а в нечетната година – в деня след рождения ден от 16 ч до 19 ч, както и всяка година от 16 ч до 19 ч в рождения ден на бащата). Отхвърлени са исковете за осъждане на И. Щ. Д. да заплаща на децата месечна издръжка над 150 лв до 200 лв за детето Е. и над 120 лв до 200 лв за детето П..
Въззивното решение е обжалвано само от М. П. Д. и само в частта, в която са определени мерки на лични отношения между И. П. Д. и децата Е. И. Д. и П. И. Д.. В останалата част съдебният акт е влязъл в сила.
Жалбоподателката поддържа, че въззивният съд е разрешил в противоречие с практиката на ВКС материалноправния въпрос за релевантните обстоятелства, които съдът е длъжен да съобрази при решаване на въпроса какви мерки на лични отношение да определи между родител, комуто не са предоставени за упражняване родителските права и децата от прекратен брак. Освен това поддържа, че е налице допълнителното основание по т.3 на ал.1 на чл.280 ГПК както по този въпрос, така и по процесуалноправния въпрос за правомощието на въззивния съд отмени частично първоинстанционно решение и да се произнесе в полза на страна, която не го е обжалвала в тази част. Счита, че това произнасяне е недопустимо и на това основание моли да се допусне касационно обжалване.
Ответната страна И. Щ. Д. оспорва жалбата като поддържа, че разрешенията на въззивния съд не противоречат на практиката на ВКС и че жалбоподателката не е посочила такава практика. Освен това счита, че жалбоподателката не е обосновала доводите си, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, поради което не са налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК.
ВКС намира жалбата за допустима, но не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
При постановяване на обжалваното решение съдът посочил, че М. Д. обжалва първоинстанционния съдебен акт в частта за вината и размера на издръжката, а И. Д. – в частта за вината и за режима на лични отношения между него и децата. При разглеждането на спора относно определения режим на лични отношения между бащата и децата, въззивният съд приел за свой ръководен критерий техния интерес. По делото е установен синдром на родителско отчуждение на децата от бащата в границите на тежкия, като причина за това е поведението на майката. Затова в интерес на децата е контактите им с бащата да се осъществяват без присъствието на майката (както е била постановила първата инстанция). Съдът съобразил възрастта на децата, възможностите на бащата да полага грижи за тях, конфликтните отношения между двамата родители, различното им местоживеене и с оглед тези обстоятелства счел за подходящо децата да преспиват в дома на баща си два пъти месечно, както и половината дни от учебните ваканции и по 4 часа на или след рождените им дни и на рождения ден на бащата.
С оглед тези мотиви на въззивната инстанция, поставеният от жалбоподателката материалноправен въпрос обуславя въззивното решение, но не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Ищцата не е посочила такава практика, нито на съдът е служебно известно по този въпрос да съществува обвързващо тълкуване, което да противоречи на възприетото от въззивния съд. Въпросът няма и претендираното значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Съгласно Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г. на ОСГКТК на ВКС, т.4, такова значение биха имали въпроси, по които няма установена практика или установената се нуждае от осъвременяване или промяна, както и в случаите на непълни, неясни или противоречиви закони, за да се създаде практика по прилагането им или да се промени или осъвремени съществуващата. Тези предпоставки не са налице, тъй като по въпроса има установена практика, за която не са налице основания нито за промяна, нито за осъвременяване. Обстоятелствата, които са от значение при определяне на режима на личен контакт между малолетно дете и родителят, който не упражнява родителските права, са същите, които са от значение и при решаване на въпроса кому да бъдат предоставени за упражняване родителските права при невъзможност за съвместното им осъществяване. Тези обстоятелства са посочени неизчерпателно още с ППВС № 1/ 1974 г., ръководните указания по което запазват значението си и при СК от 1985 г. (отм.), и при действащия СК. С оглед особеностите на всеки конкретен случай, могат да са налице и други факти, които да мотивират съда при вземане на решение какви мерки на лични отношения между детето и неупражняващият родителските права родител да бъдат определени. Те трябва да бъдат взети предвид и обсъдени в съвкупност с останалите релевантни обстоятелства, като съдът мотивира решението си със значението на всеки от установените факти поотделно и в съвкупност с останалите. При вземане на решение съдът се ръководи само от интересите на детето, като критериите, които определят този интерес, са дефинирани в пар.1 т.5 от Допълнителните разпоредби на Закона за закрила на детето. Именно с оглед така изведения интерес на детето трябва да бъдат обсъдени установените релевантни относно мерките на лични отношения обстоятелства. (срв. решение № 525/ 29.06.2010 г. по гр.д.№ 1325/ 2009 г., ІІІ г.о., ВКС, решение № 385/ 23.01.2014 г. по гр.д.№ 2537/ 2013 г., ІV г.о., ВКС и др.). Въззивният съд е съобразил така установената практика, а наличието й изключва възможността за приложението на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Процесуалноправният въпрос не обуславя въззивното решение. Съдът по същество е приел, че е надлежно сезиран с въззивна жалба от И. Д. по въпроса за мерките на лични отношения, поради което питането ако такова сезиране не е налице, допустимо ли е произнасяне от въззивния съд по този спор, е без значение за делото. Независимо от това, съгласно Тълкувателно решение № 1/ 09.12.2013 г. на ВКС по тълк.д.№ 1/ 2013 г., ОСГТК, при проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд не е ограничен от посоченото във въззивната жалба, когато следи служебно за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно личните отношения. По вече изложени съображения, наличието на задължително тълкуване по поставения въпрос, изключва възможността той да има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК и
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Варненски окръжен съд № 1469 от 27.10.2014 г. по гр.д.№ 2393/ 2013 г.
ОСЪЖДА М. П. Д. да заплати на И. Щ. Д. 400 лв (четиристотин лева) разноски по касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: