ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 381
Гр.София, 18.06.2013 г
Върховен касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито съдебно заседание на тринадесети юни през две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
ЛЮБКА АНДОНОВА
като изслуша докладваното от съдията Любка Андонова гр.дело № 2557 по описа за 2013 год и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.274 ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Е. И. К. от [населено място], чрез пълномощника й адв.М. С. срещу определение № 2782/28.12.2012 г по гр.дело № 3164/2012 г на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав, с което е оставена без уважение частната й жалба срещу разпореждане на Софийски окръжен съд от 14.6.12 г по гр.дело № 259/2007 г.
В частната жалба се подържа, че атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно и се иска отмяната му и връщане на делото на постановилия го съд за администриране на подадената въззивна жалба.Депозирано е изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.284 ал.3 от ГПК. В изложението се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК по следните процесуалноправни въпроси : 1/.Как следва да се прилагат критериите по чл.83 от ГПК, въз основа на които съдът признава, че физическото лице няма достатъчно средства за заплащане на таксите и разноските.2/ Следва ли да се приеме, че притежанието на гола собственост представлява пречка лицето да бъде освободено от внасяне на държавна такса. 3/ Попадат ли в хипотезата на чл.83 ал.2 т.7 от ГПК причинените вреди и пропуснатите ползи, в резултат на незаконосъобразните действия или бездействия на държавата и нейните органи, които лишават физическото лице от достатъчно средства за внасяне на дължимата държавна такса.
От данните по делото е видно следното :
С определение от 3.8.2011 г, постановено по гр.дело № 259/2007 г Софийски окръжен съд е оставил без уважение молбата на ищцата, депозирана на основание чл.63 ал.1 б.”б” от ГПК /отм/ за освобождаването й от държавна такса по обжалване на решение № 297 от 30.5.2011 г по гр.дело 259/2007 г на СОС.С определение № 2013/1.11.2011 г по гр.дело № 3543/2011 г, Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 4 състав е оставил в сила определението на СОС от 3.8.2011 г.С определение № 234 от 29.3.2012 г по гр.дело № 183/2012 г Върховният касационен съд, Трето Гражданско отделение не е допуснал касационно обжалване на въззивното определение на САС, постановено по гр.дело № 2013/1.11.2011 г.
Поради обстоятелството, че ищцата не е освободена от държавна такса по подадената от нея въззивна жалба, Софийски окръжен съд е дал възможност на страната да внесе дължимата държавна такса.Съобщението е връчено лично на жалбоподателката на 28.5.12 г, като в срока за изпълнение на указанията, който е изтекъл на 4.6.2011 г както и до датата на постановяване на разпореждането за връщане дължимата от ищцата държавна такса не е внесена.Поради това с обжалваното определение подадената от Е. Г. въззивна жалба е върната на основание чл.200 ал.1 б.”б” от ГПК вр.чл.199 ал.1 б.”в” и ал.2 от ГПК /отм/ като нередовна.
За да потвърди обжалваното разпореждане Софийски апелативен съд е приел, че въззивната жалба е нередовна поради невнесена в срок държавна такса, поради което разпореждането за връщането и е законосъобразно.
По основанията за допускане на касационно обжалване.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение/респ. определение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело.В разглеждания случай поставените от жалбоподателката три процесуалноправни въпроса са свързани с това дали по отношение на нея са били налице предпоставките за освобождаване от държавна такса.Тези въпроси са били разрешени в друго производство, в което с определение на ВКС, постановено по реда на чл.288 от ГПК не е допуснато касационно обжалване на определението, с което искането на Е. К. за освобождаване от такса е отхвърлено като неоснователно, поради липса на предпоставките за това.Поради това така формулираните процесуалноправни въпроси не са били предмет на обсъждане във въззивното определение и следователно не могат да бъдат предмет на касационен контрол, тъй като не са обусловили правните изводи на съда и не са от значение за крайния изход на спора относно законосъобразността на определението за връщане на въззивната жалба като нередовна.
Воден от горните мотиви, Върховният касационен съд, състав на Четвърто Гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2782/28.12.2012 г по гр.дело № 3164/2012 г на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :