3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 381
С., 20,05,2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 12 май две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Росица Божилова
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
т. дело № 4015 /2013 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Хр. К. от С. против решение № 183/17.05.2013 г. по в.гр.д. № 214/13 г. на Хасковски ОС, с което се потвърждава решение № 4/25.01.13 г. по гр.д. № 181/12 г. на Свиленградски РС, с което е отхвърлен предявеният от касатора срещу М. Д. И. иск по чл.422 ГПК за сумата 21 000 лв. по запис на заповед от 27.07.2010 г.
Ответникът М.И. е подал отговор, че не са налице предпоставки по чл.280,ал.1 и чл.281,т.3 ГПК, като претендира за разноски, но не се представят доказателства за платени такива по това производство.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
В отговора на исковата молба ответникът твърди, че не е подписвал представеният ЗЗ, а на непопълнена бланка на ЗЗ собственоръчно е написал трите си имена без да полага подпис, за да получи заем 7 000 лв., които бил върнал. От заключението на графическата експертиза се установява, че в ЗЗ от 27.07.2010 г. срещу подпис на издателя има положени два броя подписи-единият пред, а другият под името М. Д. И., които са изпълнени от същото лице.
С обжалваното решение е прието, че попълнената от ищеца дължима сума от 21 000 лв., в подписания от ответника бланков ЗЗ, не съответства на действителната воля на ответника да се задължи по ефекта, което прави същият нищожен на основание чл.44 във вр. с чл.26,ал.2 ЗЗД поради липса на съгласие. Ищецът не оборва тезата на ответника, че е подписал бланковия ЗЗ във вр. с взета назаем сума от 7 000 лв., тъй като нито се позовава, нито ангажира доказателства за съществуването на каузално правоотношение за вписаните 21 000 лв.
В изложението се твърди, че съдът поставил в тежест на ищеца да докаже каузално правоотношение, а не на ответника, каквато е съд.практика-Р 865/12.11.09 по гр.д. 1926/08 на І г.о. Твърди се противоречива практика по въпроса коя от страните по делото следва да доказва наличието и размера на вземането по менителницата.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Липсата на конкретно формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешен с обжалваното въззивно решение, изключва това решение от обсега на касационно обжалване дори само по тази причина.
Формулирания от касатора “въпрос” не е релевантен, защото не е разместена доказателствената тежест. Особеното в случая, произтича от това, че сумата по подписания от ответника бланков ЗЗ е вписана от ищеца.
Съобразена е константната съдебна практика, че при иск по чл.422 ГПК, ищецът-кредитор доказва вземането си, основано на менителничния ефект-съществуването на редовен от външна страна ЗЗ, подлежащ на изпълнение. При въведени твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във вр. с което е издаден ЗЗ, всяка от страните доказва фактите, на които са основани твърденията и възраженията, и които са обуславящи за претендираното, съотв. отричаното право-за съществуването, респ. несъществуването на вземането по ЗЗ.
Когато между страните съществува спор относно конкретното каузално правоотношение, съдът се произнася първо по този спор, като всяка от страните доказва твърденията, респ. възраженията си.
При доказана връзка между ЗЗ и каузалното правоотношение, въведено от ответника, съществуването на вземането по издадената заповед за изпълнение се установява за вземането, основано на ценната книга, и след разглеждане релативните възражения на ответника.
Тази преценка е направена от въззивният съд.
Съгласно т.1 ТР 1/2010 ОСГТК, поставеният правен въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или обсъждане на събраните по делото доказателства. Изводите на решаващия съд, са резултат от обсъждане на конкретните обстоятелства по делото-преценка, която е част от същинската правораздавателна дейност на съда. Правилността на тази преценка е относима към основанията за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК, но не и към основанията за неговото допускане по чл.280,ал.1 ГПК.
Всъщност релевантният въпрос по делото е: Когато вписаната в ЗЗ дължима сума 21 000 лв. не съответства на действителната воля на ответника да се задължи за 7 000 лв., това прави ли го нищожен на основание чл.26,ал.2 ЗЗД, поради липса на съгласие? Но този въпрос не е зададен.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 183/17.05.2013 г. по в.гр.д. № 214/2013 г. на Хасковски ОС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: