1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 381
София, 20.06.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 2102/ 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 117 от 3.04.2014 г. по гр.д.№ 1046/2010 г. на Велинградски районен съд, потвърдено с решение № 617 от 9.12.2015 г. на Пазарджишки окръжен съд е отхвърлен иска, предявен от [фирма] с правно основание чл.53, ал.2 ЗКИР /редакция преди изменението ДВ бр.49/2014 г./ относно установяване правото на собственост върху имот пл.№ 6325 в кв.55 по кадастралния план на [населено място] от 1995 г. и свързаната с това грешка в плана.
Ищецът е подал касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като поддържа оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита, че имотът неправилно е възстановен по реда на ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ и др. в полза на ответниците и заснет по кадастралния план като тяхна собственост. Неправилно съдът се е позовал и на влязлото в сила решение по гр.д.№ 45/ 2009г. на Пазарджишки окръжен съд, поради липсата на идентичност на двете дела.
Правните въпроси, по които се иска разглеждане на жалбата, са следните : 1. Активно легитимирано ли е да повдига иск по чл.53, ал.2 ЗКИР лице, притежаващо право на собственост към момента на образуване на делото, когато същото лице още не е било станало собственик към момента на по-рано одобрения / попълнен/ регулационен план? 2. Допустимо ли е това лице да доказва иска си и да защитава правото си на собственост, позовавайки се на правата на своя праводател, съществували към момента на одобряване на плана? 3. Допустимо ли е иск по чл.53, ал.2 ЗКИР да бъде отхвърлен само защото ищецът е придобил собствеността след одобряване на плана, без да се изследват правата на неговите праводатели? 4.Задължен ли е въззивният съд да даде точни указания относно подлежащите на доказване факти по делото? 5. Решението по гр.д.№ 45/2009г. обвързва ли всички страни и по настоящото дело? 6. За задължението на въззивния съд да прецени всички доказателства по делото и доводите и възраженията на страните.
По така формулираните правни въпроси се поддържат и трите основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1,2 и 3 ГПК, а противоречието е видяно с ТР № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, р.№ 133/ 14.03.2011 г. по гр.д.№ 2020/2009г., І г.о., р.№ 472/ 12.01. 2012 г. по гр.д.№ 1712/ 2010 г., ІV г.о., р.от 10.05.1999 г. по гр.д.№ 1324/ 95 г. на ОС- Пазарджик, р.№ 157 по гр.д.№ 487/ 2006г. на РС- Велинград, р.№ 158/ 29.03.2010 г. на ОС-Пазарджик.
Ответниците оспорват жалбата. Намират че не са налице и основания за допускането й до разглеждане.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Спорът по делото е относно собствеността на имот пл.№ 6525 в кв. 55 по кадастралния план на В., представляващ част от терена на имот, отреден за почивен дом „Ч.”. Ищецът е поддържал, че е придобил целия по-голям имот по силата на договор за покупко- продажба с предишния собственик- еднолично акционерно дружество със 100 % държавно участие „Профилактика, рехабилитация и отдих” ЕАД. Ответниците- физически лица- наследници на бившия собственик А. Ч., се позовават на реституция по ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ и др., като след отмяна на отчуждаването и възстановяване на правото на собственост имотът им е нанесен в кадастралния план като имот с пл.№ 6525. Впоследствие имотът е продаден на три търговски дружества, също конституирани като ответници по делото. За да отхвърли иска съдът е приел, че е обвързан от решението на съда за отмяна на отчуждаването и възстановяване на собствеността, а попълването на кадастралния план с новия имот е последица от това възстановяване и се извършва по разпореждане на закона. Позовал се е и на влязлото в сила решение по гр.д.№ 45/2009г. на Пазарджишки окръжен съд, което е имало за предмет собствеността на същия имот, но към момента на предявяване на иска. Доколкото искът по чл.53, ал.2 ЗКИР е изисквал проверка на правото на собственост към момента на възстановяването и попълването на кадастралния план, този иск е приет за допустим и също е разгледан по същество. Идентичността на новозаснетия имот с този, който е бил отчужден от наследодателя на ответниците и впоследствие възстановен, е установена от заключението съдебно-техническата експертиза, според която част от 1570 кв. м. от отчуждения имот пл.№ 261 попада в новозаснетия имот пл.№ 6525, а последният- в границите на парцел № 1- за почивен дом. Не е било спорно по делото и обстоятелството, че към момента на възстановяване на имота същият е бил държавна собственост / което е и изискването на закона/, а след като е бил възстановен е заснет като самостоятелен имот в кадастралната карта и записан на името на ответниците като лица ползващи се от постановената реституция. С оглед на тези данни съдът е приел, че нито праводателят на ищеца към 1995г., нито самият той, който е купил имота през 2001 г., са били собственици на имота към меродавния за иска по чл.53, ал.2 ЗКИР момент на попълване на кадастралния план, поради което отхвърлил предявения иск.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на въззивното решение. Първите три въпроса касаят активната легитимация на ищеца да предяви иск по чл.53, ал.2 ЗКИР, когато е придобил имота след попълване на кадастралната карта, както и дали в тези случаи съдът следва да провери и правата на неговия праводател. В случая въззивният съд е отговорил положително на тези въпрос, като без да отрича процесуалната и материална легитимация на ищеца се е произнесъл и по въпроса, че с възстановяване на имота отпадат правата и на държавното търговско дружество, от което ищецът го е придобил.
Четвъртият и шестият въпрос също не обосновават допустимост на касационното обжалване, тъй като освен че имат риторичен характер и сочат на оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, от данните по делото не е видно, въззивният съд да е нарушил задълженията си по чл.266, чл.267 и чл.269 ГПК, така както са разяснени и в ТР № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Петият въпрос е за значението на решението по гр.д.№ 45 / 2009г., но и по него въззивният съд се е произнесъл в съответствие с установената съдебна практика, като е приел, че в отношенията между ищеца и наследниците на А. Ч. / респ. техните частни правоприемници/ въпросът за възстановяване на имота и чия е собствеността към настоящия момент е разрешен с влязло в сила решение и не може да се преразглежда отново. Отчетена е и разликата в предмета на исковете по чл.53, ал.2 ЗКИР и установителния иск за собственост по чл.124, ал.1 ГПК, като в тази част решението е в съответствие и с приетото в ТР № 4/ 2014 г. на ОСГК на ВКС относно същността на иска по чл.53, ал.2 ЗКИР, като липсата на пълен идентитет по смисъла на 298 ГПК е определила и разглеждане на спора по същество, вместо прекратяване на делото като недопустимо.
По изложените съображения касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане, а с оглед на този изход на спора касаторът следва да заплати на ответниците разноски по делото за касационната инстанция в размер на 2000 лв.
Водим от горното настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 617 от 9.12.2015 г. на Пазарджишки окръжен съд.
Осъжда [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], ЕИК[ЕИК] да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място] [улица] разноски по делото пред ВКС в размер на 2 000 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: