О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 381
гр. София, 20.06.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на трети април през две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 2735/2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „А. пропъртис 2017” Е. със седалище в гр.София срещу решение № 338 от 08.02.2018 г., постановено по т. д. № 1261/2017 г. на Софийски апелативен съд. С посоченото решение е потвърдено решение № 744 от 25.04.2016 г. по т. д. № 5716/2014 г. на Софийски градски съд, с което „А. пропъртис 2017” Е. (с предишно наименование „Б.” Е.) е осъдено на основание чл.74 ЗЗД да заплати на Евгений Е. Ю. сумата 200 000 евро, представляваща задължение на „Б.” Е. – продажна цена по договор за продажба на дружествени дялове от 17.12.2009 г. с нотариална заверка на подписите с рег. № 4682/17.12.2009 г. на нотариус с рег. № 101, ведно със законната лихва от 25.04.2014 г. до окончателното плащане и разноски по водене на делото. Решенията са постановени при участие на Н. Г. Д. в качеството на подпомагаща страна на страната на ищеца Евгений Ю..
В касационната жалба се прави искане за отмяна на въззивното решение като неправилно и за отхвърляне на предявения по делото осъдителен иск. Касаторът навежда оплаквания, че въззивният съд е нарушил материалния закон – чл.42, ал.2 ЗЗД вр. чл.13, ал.2 и ал.4 ЗЗД, чл.44 ЗЗД и чл.74 ЗЗД, като е приел, че с получаване на продажната цена на дружествените дялове мнимо представляваният К. Т. е потвърдил сключеният от негово име без представителна власт договор от 17.12.2009 г. и че договорът е породил за „Б.” Е. задължението, от чието изпълнение ищецът извежда правото си по чл.74 ЗЗД. Излага доводи, че преди да получи продажната цена, К. Т. е предявил иск за установяване недействителността на договора и по този начин е изявил воля за отказ от неговото потвърждаване, което според указанията в Тълкувателно решение № 5/2016 от 12.12.2016 г. по тълк. д. № 5/2016 г. на ОСГТК на ВКС съставлява пречка за пораждане правните последици на договора. Поддържа, че поради невъзможността договорът да бъде потвърден след направения преди това отказ, ищецът не е имал правен интерес да изпълни несъществуващ чужд дълг – този на „Б.” Е., и не са налице предпоставките на чл.74 ЗЗД за встъпване в правата на удовлетворения кредитор.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанията по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.
Ответникът по касация Евгений Е. Ю. – казахстански гражданин със съдебен адрес в гр.София, постоянно пребиваващ в Република България, оспорва касационната жалба като неоснователна и изразява становище за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол. Претендира разноски.
Подпомагащата страна Н. Г. Д. не заявява становище по жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
За да потвърди решението на Софийски градски съд, с което е уважен предявеният от Евгений Е. Ю. против „А. пропъртис 2017” Е. (с предишно фирмено наименование „Б.” Е.) иск с правно основание чл.74 ЗЗД за заплащане на сумата 200 000 евро, Софийски апелативен съд е приел, че ищецът Евгений Ю. е изпълнил задължението на „Б.” Е. към трето за спора лице – К. Т., произтичащо от сключен на 17.12.2009 г. договор за продажба на дружествени дялове с нотариална заверка на подписите, като е заплатил на третото лице дължимата от „Б.” О. цена на прехвърлените дружествени дялове в размер на 200 000 евро и в резултат на плащането се е суброгирал в правата на удовлетворения кредитор при предпоставките на чл.74 ЗЗД.
Въззивният съд е възприел установената от първата инстанция и неоспорвана от страните фактическа обстановка по спора, а именно :
На 17.12.2009 г. е сключен писмен договор с нотариална заверка на подписите между К. Т., представляван от пълномощник Н. Г. Д., и „Агро Ф.” Е. (с последващи наименования „Б.” Е. и „А. пропъртис 2017” Е.) с предмет прехвърляне на притежаваните от К. Т. 25 дружествени дяла от капитала на „ТД” О. (с последващи наименования „Х. Ф. БГ” О. и „М. В.” Е.) срещу цена в размер на левовата равностойност на 200 000 евро.
С решение от 03.07.2013 г. по т. д. № 736/2011 г. на Старозагорски окръжен съд, по предявени от К. Т. против „Б.” Е. и „М. В.” Е. искове, е признато за установено, че договорът от 17.12.2009 г. е нищожен поради липса на представителна власт на пълномощника и поради липса на съгласие; че в търговския регистър са вписани несъществуващи обстоятелства, изразяващи се в прехвърляне на дружествени дялове от капитала на „ТД” О., респ. на „Х. Ф. БГ” О. и „М. В.” Е., с последен приобретател Евгений Ю. и в настъпили вследствие на прехвърлянето промени в състава на съдружниците на „М. В.” Е.. Решението е обжалвано от ответниците и е обезсилено с определение от 29.01.2014 г. на Пловдивски апелативен съд, след като пред въззивната инстанция ищецът К. Т. е направил отказ от исковете във връзка с постигнато споразумение от 25.01.2014 г. между него, „М. В.” Е. и Евгений Ю.. Със споразумението Евгений Ю. се е съгласил да заплати на К. Т. дължимата от „Б.” Е. сума в размер на 200 000 евро по договора от 17.12.2009 г.; уговорено е, че с извършване на плащането отношенията между страните по повод прехвърлянето на дружествени дялове от капитала на „М. В.” Е. ще се считат уредени окончателно и К. Т. ще се откаже от предявените установителни искове. В изпълнение на споразумението на 27.01.2014 г. Евгений Ю. е превел по банков път на К. Т. сумата 200 000 евро.
При така установените факти по делото въззивният съд е направил извод, че е осъществен фактическият състав на суброгацията по чл.74 ЗЗД и че след плащане на дължимата от „Б.” Е. сума по договора от 17.12.2009 г. ищецът Евгений Ю. е встъпил в правата на удовлетворения кредитор К. Т., поради което има вземане към ответника за платената вместо него продажна цена на дялове в размер на претендираната с иска сума – 200 000 евро.
Като неоснователно въззивният съд е преценил възражението на ответното дружество, че за ищеца не е възникнало регресно суброгаторно вземане по чл.74 ЗЗД, тъй като поради нищожност на договора вследствие сключването му без представителна власт същият не е породил за дружеството задължение за плащане на цената на дружествените дялове. Изхождайки от указанията в Тълкувателно решение № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС, съдът е приел, че единствено легитимиран да се позове на липсата на представителна власт, обуславяща висяща недействителност на договора за продажба на дружествени дялове, е мнимо представляваният продавач К. Т., който не е обвързан от договора и единствено от неговата воля зависи трансформирането на договора в действителен с обратна сила или окончателното стабилизиране на недействителността му чрез отказ от потвърждаване. След като е взел предвид споразумението от 25.01.2014 г., съдът е направил извод, че със съгласието да приеме предложеното изпълнение по сключения от негово име без представителна власт договор, т. е. уговорената продажна цена от 200 000 евро, мнимо представляваният К. Т. е направил валидно волеизявление за потвърждаване на договора. Въззивният съд е изложил съображения, че заплащането на сумата 200 000 евро е извършено не само в погашение на поетото от приобретателя на дружествените дялове задължение, но и за потвърждаване на договора от мнимо представлявания прехвърлител на дяловете с цел прекратяване състоянието на висяща недействителност на договора и преклудиране правото да се позовава на нея, включително като оспорва правата на приобретателя и на ищеца – негов частен правоприемник, с поддържане на исковете по чл.29 ЗТР. В заключение съдът е посочил, че с осъщественото плащане на дължимата от „Б.” Е. продажна цена е погасено валидно задължение, след като продавачът предварително е направил волеизявление в надлежната форма по чл.37 ЗЗД за приемане на изпълнението и е потвърдил сключеният от негово име без представителна власт договор, а впоследствие е заявил и отказ от исковете по чл.29 ЗТР, с което окончателно са консолидирани правата на ищеца върху придобитите дружествени дялове от капитала на „Б.” Е..
За неоснователно е счетено и второто поддържано във въззивната жалба на „Б.” Е. възражение, че поради нищожност и липса на правопораждащ ефект на договора от 17.12.2009 г. ищецът не е имал правен интерес да изпълни несъществуващото задължение за плащане на цена. Въззивният съд е изразил становище, че с потвърждаването му от мнимо представлявания договорът е трансформиран в действителен и че ищецът е имал правен интерес да изпълни задължението на „Б.” Е., за да избегне неблагоприятните последици от уважаване на исковете по чл.29, ал.1 ЗТР, насочени към оспорване на валидното придобиване и притежание на дружествени дялове от капитала на дружеството.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване на постановеното от Софийски апелативен съд въззивно решение.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е обосновал приложното поле на касационното обжалване с основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Позовал се е и на очевидна неправилност на въззивното решение като самостоятелно основание за достъп до касационен контрол – чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.
Основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК е аргументирано с твърдения, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната съдебна практика в Тълкувателно решение № 5/2014 от 12.12.2016 г. по тълк. д. № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС по следните материалноправни въпроси от значение за изхода на делото : „1. Налице ли е възможност за мнимо представлявания при направен от него изричен отказ за потвърждаване на сключения от негово име без надлежно учредена представителна власт договор впоследствие да го потвърди при положение, че направеният преди това отказ е достигнал до адресата – третото лице, което е договаряло с мнимия представител; 2. Може ли мнимо представляваният веднъж да се позове на недействителността на сключения от негово име без представителна власт договор, като заведе съдебен иск с правна квалификация чл.42, ал.2 ЗЗД срещу третото лице, което е договаряло с мнимия представител, а впоследствие, и то след постановено в негова полза решение (макар и не влязло в сила) да направи ново волеизявление и да потвърди сключения от негово име без представителна власт договор, т. е. след позоваване (извънсъдебно или съдебно) от страна на мнимо представлявания на недействителността, което позоваване безспорно е достигнало до знанието на адресата – третото лице, което е договаряло с мнимия представител (с получаването на исковата молба и образуването на делото), става ли тя (недействителността) от висяща на окончателна поради окончателното отпадане на възможността договорът да бъде потвърден и да породи целените с него правни последици”.
Според указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касационно обжалване на основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК се допуска по посочен от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд по конкретното дело – чл.280, ал.1 ГПК, ако по отношение на него са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 – т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Поставените от касатора въпроси са относими към разрешения с обжалваното въззивно решение правен спор, но не са обусловили решаващите правни изводи на въззивния съд и изхода на делото, поради което не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационно обжалване. Въззивният съд се е произнесъл по основателността на предявения срещу касатора иск с правна квалификация чл.74 ЗЗД при съобразяване на въведените с въззивната жалба и с отговора по чл.267 ГПК възражения и правни доводи – чл.269 ГПК. Подадената от ответника – касатор въззивна жалба срещу решението на първоинстанционния съд за уважаване на иска по чл.74 ЗЗД не съдържа възражения и доводи в насоката, в която са зададени формулираните в изложението въпроси – дали е възможно сключеният без представителна власт договор да бъде потвърден от мнимо представлявания, след като същият преди това се е позовал на неговата недействителност чрез предявяване на иск по чл.42, ал.2 ЗЗД срещу насрещната страна и волеизявлението му за отказ да потвърди договора е достигнало до тази страна. Поради това, че не е бил сезиран с възражения и доводи в смисъла, инкорпориран в съдържанието на въпросите, въззивният съд не се е произнасял в тази насока и не е формирал правни изводи с решаващо значение за уважаването на иска по чл.74 ТЗ. След като не са обсъждани в решението и не са обусловили решаващата правна воля на съда, а съответно и постановения с решението правен резултат, въпросите не могат да предпоставят допускане на обжалваното решение до касационно обжалване – т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
По отношение на въпросите от изложението не е изпълнено и специфичното за основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК допълнително изискване – противоречие със задължителната съдебна практика в Тълкувателно решение № 5/2014 от 12.12.2016 г. по тълк. д. № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС. В т.ІІ.2 от съобразителната част на тълкувателното решение е разяснено, че както потвърждаването, така и отказът от потвърждаване на сключен от чуждо име без представителна власт договор, са едностранни волеизявления на мнимо представлявания, които принципно са неоттегляеми, ако са достигнали до адресата – третото лице, което е договаряло с мнимия представител (чл.13, ал.2 и ал.4 вр. чл.44 ЗЗД); Ако мнимо представляваният веднъж е потвърдил договора съгласно и във формата по чл.42, ал.2 ЗЗД, след това не може да има позоваване на недействителността, както и ако той веднъж изрично е отказал да потвърди договора, след това не може да го потвърди; Позоваването на недействителността, което има значението на отказ за потвърждаване на договора, може да бъде направено извънсъдебно или пред съда – чрез иск или възражение. С оглед фактите по конкретното дело посочените разрешения биха били от значение за изхода на спора при своевременно въведени от ответника по иска с правна квалификация чл.74 ЗЗД възражения за невъзможност да бъде потвърден договор, сключен от чуждо име без представителна власт, след като мнимо представляваният е предявил иск по чл.42, ал.2 ЗЗД и по този начин е изявил воля за отказ да потвърди договора. В случая ответникът – касатор не е въвел в предмета на въззивното производство възражения и доводи, свързани с последиците от предявяването на иска по чл.42, ал.2 ЗЗД от страна на мнимо представлявания, и по тази причина въззивният съд не е обсъждал съществува ли правна възможност за последващо потвърждаване на договора. Поради липса на произнасяне по въпроса, до който се отнасят дадените от ОСГТК на ВКС указания, въззивното решение не противоречи на обективираната в тълкувателното решение задължителна съдебна практика и няма основание да бъде допускано до касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Неоснователно е искането на касатора за допускане на касационно обжалване поради очевидна неправилност на въззивното решение по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.
Очевидната неправилност на постановените от въззивните съдилища решения, уредена като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване със ЗИДГПК, обн. в ДВ бр.86/2017 г., не е тъждествена с неправилността, произтичаща от предвидените в чл.281, т.3 ГПК основания за касационно обжалване. За да е очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, въззивното решение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция въз основа на мотивите към решението, без да е необходимо да се извършва присъщата на производството по чл.290, ал.2 ГПК касационна проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Особено тежък порок би бил налице, когато въззивният съд е постановил решението си въз основа на отменен закон, приложил е закона във видимо противоречие с неговия смисъл, игнорирал е императивни правни норми, нарушил е основополагащи принципи на съдопроизводството, формирал е изводи по съществото на спора в явно и видимо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона – материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само в случай, че въззивното решение бъде допуснат до касационен контрол в някоя от хипотезите на чл.280, ал.1 ГПК.
Доводите, с които касаторът е аргументирал основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, съставляват оплаквания за материална незаконосъобразност на изводите на въззивния съд относно правопораждащия ефект на договора от 17.12.2009 г. и правния интерес на ищеца да изпълни произтичащото от него задължение на ответника като предпоставка за възникване на претендираното с иска суброгационно вземане по чл.74 ЗЗД. Поддържаните нарушения на разпоредбите на чл.13, ал.2 и ал.4 ЗЗД вр. чл.44 ЗЗД и чл.74 ЗЗД предполагат извършване на проверка на правилността на въззивното решение по реда на чл.290, ал.2 ГПК, но не насочват към квалифицираната форма на неправилност по чл.280, ал.2, пр.3 ЗЗД, предвидена от законодателя като самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване. В рамките на правомощията за селекция на касационните жалби съставът на ВКС не преценява решението като очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК и не намира за необходимо да го допуска до касационно обжалване на основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението по т. д. № 1261/2017 г. на Софийски апелативен съд.
В зависимост от изхода на производството по чл.288 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация разноски в размер на сумата 9 809 лв. – адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба, платено в брой по договор за правна защита и процесуално представителство от 04.04.2018 г.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 338 от 08.02.2018 г., постановено по т. д. № 1261/2017 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА „А. пропъртис 2017” Е. с ЕИК [ЕГН] да заплати на Евгений Е. Ю. с ЕГН [ЕГН] със съдебен адрес гр. Стара Загора, [улица], ет.6, офис 11 – адв. М. И., сумата 9 809 лв. (девет хиляди осемстотин и девет лв.) – разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :