О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 381
София, 22.04.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на осемнадесети април през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 798 по описа за 2012 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] чрез адвокат Ал. К. срещу решение от 16.06.2011 г. на Софийски апелативен съд /САС/ по т.д. № 489/2010 г.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основания за допускане на касационно обжалване сочи разпоредбите на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – „А. М. А. Л..” със седалище Б. хауз, Британски вирджински острови не взима становище по жалбата.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Софийски градски съд /СГС/ са предявени обективно съединени частични искове от „А. М. А. Л..” срещу [фирма] /тогава/ по чл.240 ал.1 ЗЗД за 280046 лв. – част от целия размер на невърнат заем от 3911600 лв.; по чл.240 ал.2 ЗЗД за 33608.98 лв. – част от целия размер на претенцията от 469399.20 лв. – неплатена договорна лихва за посочен период; по чл.92 ал.1 ЗЗД за 6299.02 лв. – част от 112933.97 лв. – договорна неустойка по чл.9 от заемен договор и по чл.92 ал.1 ЗЗД за 280046 лв. – част от договорна неустойка, цялата от 3911600 лв. по чл.11 ал.1 от заемния договор. Претенциите на ищеца са във връзка със сключен между страните договор от 11.09.2007 г. за предоставяне заем в размер от 2000000 евро от ищеца на ответника при определени условия и предпоставки за връщане, лихви, неустойки и основания за разваляне на договора. СГС е уважил претенциите по чл.240 ал.1 ЗЗД, по чл.240 ал.2 ЗЗД и по чл.92 ал.1 ЗЗД вр. чл.9 от договора от 11.09.2007 г. така както са предявени със законните последици и е отхвърлил изцяло претенцията по чл.92 ал.1 ЗЗД във връзка с дължимата неустойка по чл.11 от договора от 11.09.2007 г. По жалба само на „А. М. А. Л..” срещу решението на СГС в отхвърлителната му част – за неустойката по чл.11 ал.1 от договора, САС е отменил отхвърлителното решение на СГС в тази му част и е постановил друго решение, уважаващо иска на „А. М. А. Л..” срещу „М.” по чл.92 ал.1 ЗЗД във връзка с чл.11 ал.1 от договора от 11.09.2007 г. в размер на 280046 лв. – част от дължимата по чл.11 ал.1 от договора неустойка в размер на 3911600 лв. Присъдени са и съответните разноски. САС е приел, че съобразно сключения между страните договор от 11.09.2007 г. са уговорени неустойки в чл.9 и чл.11 ал.1. В първия случай неустойката е договорена като „сбор от договорна лихва и добавка от 10%”, а във втория случай – при развалянето на договора при условията на чл.87 ал.1 ЗЗД, когато „виновната страна дължи на изправната страна неустойка от 2000000 евро”. В тази връзка САС е приел, че неустойката по чл.9 от договора е за неизпълнение на задължение по действащ договор, а по чл.11 ал.1 от договора – когато договорът вече не обвързва страните, тъй като е бил развален правомерно от изправната страна. Доколкото в случая е безспорно, че договорът е бил развален от изправната страна – ищец – „А. М. А. Л..” с отправено предупреждение до ответника с даден срок за изпълнение – връщане на заетата сума, което не е сторено от последния, според САС е дължима неустойката по чл.11 ал.1 от договора. Но тъй като СГС е уважил претенцията за неустойка във връзка с чл.9 от договора и в тази част първоинстанционното решение не е обжалвано,влязло е в сила, а САС не е имал правна възможност да влошава положението на въззивника „А. М. А. Л..”, въззивният съд е постановил решение, отменящо първоинстанционното отхвърлително решение във връзка с неустойката по чл.11 ал.1 от договора и е постановил друго уважаващо тази претенция. Изложени са много подробни съображения във връзка с поетите задължения от страните и уговорените неустойки в двете хипотези – по чл.9 и по чл.11 ал.1 от договора, както и общо по поетите задължения от страните по този договор.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата, като значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай касаторът формулира следните въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК: 1. „Заемът за потребление по ЗЗД, когато има целеви характер, двустранен договор ли е?” 2. „Може ли да се уговаря разваляне на договор, който не е двустранен? Подобна клауза би ли била основание за възникване на право на разваляне по чл.87 – 88 ЗЗД?” 3. „Клауза за разваляне, уговорена в договор за паричен заем, създава ли право на същинско разваляне или само възможност за предизвикване на предсрочна изискуемост?” 4. „При задължение с право на избор могат ли алтернативите да са разнородни, така че възможността за разваляне да зависи от избраната алтернатива?” 5. „Допустимо ли е уговаряне и на неустойка в хипотезата на чл. 132, ал. 2, предл. І ЗЗД?”
За разрешението на въпросите се сочи допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Така поставените въпроси са общотеоретични с оглед една, а не с оглед всички клаузи от сключения между страните договор и приетата за установена от САС фактическа обстановка във връзка със сключения договор между страните, отделните клаузи в същия и договорените неустойки в тях. Както се посочи по-горе, при съпоставяне неустойките по чл.9 и чл.11 ал.1 от договора и тълкуване на договора по правилата на чл.20а ЗЗД, решаващият съд е преценил, че разграничението между неустойките по двете клаузи е във връзка с това дали страните са обвързани от договора /чл.9 от договора/ или вече не са обвързани от него, порази развалянето му от изправната страна /чл.11 ал.1 от договора/. Именно с оглед установеното разваляне, наличие на уважена неустойка по чл.9 от договора, в която част първоинстанционното решение е влязло в сила и забрана за влошаване положението на въззивника /чл.271 ал.1 изр.2-ро ГПК/, САС е постановил решението си, уважаващо претенцията за неустойка във връзка с чл.11 ал.1 от договора. Ето защо така формулираните от касатора въпроси, макар и във връзка със сключения от страните договор не са обуславящи изхода на спора по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК при така изложените мотиви от САС, така установените факти по делото, доводи на страните и наличие на сила на пресъдено нещо /поради необжалване/ върху част от претенциите с уважителното първоинстанционно решение. Независимо от това, не е налице и основание да се приеме допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.3 ГПК – не се излагат съображения за наличие на някоя от хипотезите на тази разпоредба /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/ при разрешаване на обуславящ изхода на спора въпрос.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС.
Съдът не присъжда разноски на ответника по касационната жалба, тъй като такива не са поискани, а и няма доказателства да са сторени пред настоящата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 16.06.2011 г. на Софийски апелативен съд по т.д. № 489/2010 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.