Определение №381 от 22.5.2018 по гр. дело №5117/5117 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 381
ГР. София, 22.05.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 25.04.18 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №5117/17 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на [фирма] срещу въззивното решение на Окръжен съд Бургас по гр.д. №606/17 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е отхвърлен искът на касатора срещу И. Ф. по чл.207, ал.1 КТ за сумата 16 500 евро., представляващи липса на парични средства от каса №10 на И. Н., към ФЦ „С.”, [фирма] – [населено място], за които ответницата е отговаряла в качеството на счетоводител – касиер, ведно с мораторната и законна лихва върху претендираната главница.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК. Намира, че въззивното решение е постановено в противоречие с цитираната практика на ВКС по чл.290 ГПК по въпроса за реализиране на отговорността за констатирани липси на работника, изпълняващ отчетнически функции. Според тази практика причинната връзка между липсата / вреда с неизяснен произход/ и действията и бездействията на отчетника се предполага и не подлежи на доказване от работодателя. Предполага се и виновното поведение на отчетника, комуто са възложени функции да полага грижа, по-голяма от обикновената /чл.126, т.8 КТ/ за опазване на имуществото на работодателя.
Касаторът сочи, че от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото са следните въпроси от предмета на спора /смислово групирани от ВКС/:
1.и 4. Отчетникът, на когото са възложени функции да полага грижа по-голяма от обикновената, носи ли отговорност при констатирана липса на повереното му имущество и кога? Чия е доказателствената тежест? Следва ли работодателят да доказва причинна връзка между липсата / вредата, нанесена на работодателя/ и действията и бездействията на отчетника?
2.и 5. Неизвършването на ревизия, след получаване на нова парична сума в края на работния ден пречка ли е за установяване на липси и ангажиране отговорността на материалноотговорното лице и може ли то да се освободи от отговорност за вреди от липси, поради обстоятелството, че /работодателят/ не е изпълнил задължението си за извършване на ревизия? Обстоятелството дали липсите са констатирани при ревизии, извършени съобразно всички нормативни актове, или не, освобождава ли отчетникът от задължението да докаже, че не е причинил щета?
3. По какъв начин работодателят следва да поеме отговорността, когато е налице липса на парични средства, за съхранението на които е отговаряло едно единствено лице, изпълняващо материално-отчетническа длъжност в дружеството и само то е имало достъп до тях, при положение, че не е налице кражба от трето лице?
По допускане на обжалването ВКС намира следното: Въззивният съд е приел, че при предявен от работодателя иск по чл.207, ал.1, т.2 КТ в негова тежест е да докаже, че ответникът е заемал отчетническа длъжност и че е налице неизяснена по произход вреда- липса на стоково-материални ценности или пари в касата. Законът презумира, че установената липса е причинена от отчетника. За да избегне ангажиране на пълната имуществена отговорност за липси, последният следва да установи, че не е причинил щетата или че не я е причинил виновно. Вината на отчетника за липсите се презумира. Въззивният съд е анализирал установените по делото обстоятелства – ревизия, извършена от работодателя на 30.12.14 г. в 12.05 ч., при която не са установени липси от поверената на ответницата каса, спирането на тока в офиса на банката през неработните 31.12.14 г. и 1.01.15 г., довело до спиране на работата на камерите и датчиците за охрана и установяване на липсата в първия работен ден на новата година- 5.01.15 г., когато била направена проверка на всички служители и подаден сигнал в полицията за липсващата сума. Въз основа на тях въззивният съд е приел за доказано защитното възражение на въззивницата, че работодателят не е изпълнил задължението си по тр. договор да й осигури условия за изпълнение на отчетническата функция по съхранение на имуществото. Сериозните пропуски в охраната на офиса при придължителното спиране на тока, захранващ охранителните камери и датчици, и неспазването на вътрешните правила за резервните ключове от страна на работодателя в случая опровергават законовата презумция за вината на ответницата за констатираната липса. От писмо на РП Н. се установява, че по подадената от банката във връзка с липсата жалба е образувано досъдебно производство срещу виновните лица за престъпление по чл.202, ал.1 НК, като няма твърдения и данни в това производство да са привлечени като обвиняеми конкретни лица.
Тези изводи на въззивния съд съответстват на посочената в изложението на касатора практика на ВКС по поставения в контекста на осн. по чл.280, ал.1,т.1 ГПК въпрос.

В тази практика / р. по гр.д. №970/15 г. на четвърто г.о., р. по гр.д. №2145/13 г. на четвърто г.о. и др./ е посочено, че с осъдителния иск по чл. 211 КТ вр. с чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ работодателят реализира правото си на обезщетение от работник, осъществяващ отчетнически функции (функции по събиране, съхранение, разходване и отчитане на парични и материални ценности) при констатирана липса в повереното на отчетника имущество. Причинната връзка между липсата (вреда с неизяснен произход) и действията и бездействията на отчетника се презумира от закона и не подлежи на доказване от работодателя – предполага се виновното поведение на отчетника, комуто са възложени функции да полага грижа по-голяма от обикновената (чл. 126, т. 8 КТ) за опазване имуществото на работодателя. Отчетникът обаче разполага с възможност да обори в хода на съдебния процес законовата презумпция за виновност като докаже, че липсата не се дължи на негови действия или бездействия. Той разполага с правото да въведе възражения за настъпване на липсата поради нормален производствено стопански риск (чл. 204 ЗЗД); оправдан стопански риск; на неизбежна отбрана или крайна необходимост (чл. 46 ЗЗД); поради изпълнение на неправомерна служебна заповед или поради обстоятелства, за които е отговорен работодателят (чл. 83, ал. 1 ЗЗД), като за доказване на тези възражения са допустими всички доказателствени средства, в т. ч. и свидетелски показания (в този смисъл т. 14 от Постановление № 5 от 15.X.. 1955 г., Пленум на ВС РБ). При възражение за намаляване на обезщетението или за освобождаване на отчетника от отговорност, в негова тежест е да установи, че работодателят не е изпълнил задълженията си по трудовия договор да осигури условия за изпълнение на отчетническата функция по съхранение на имуществото, в съответствие с характера на работата (чл. 127, ал. 1, т. 2 КТ), осигуряващи обичайната възможност за опазване и съхранение на поверените на отчетника стоково-материални ценности.

В съответствие с тази практика и въз основа на данните по делото въззивният съд е приел, че в случая работодателят – при установеното спиране на ел. захранването в празничните дни за значителен период от време, в тъмната част от денонощието – не е изпълнил задълженията си по тр. договор да осигури подходящите условия за изпълнение на отчетническата функция по съхранение на имуществото в извънработно време. Не е изпълнил задължението да осигури условия, осигуряващи обичайната възможност за опазване и съхранение на поверените на отчетника стоково-материални ценности в съответствие с характера на работата – в случая с оглед на изискванията за непрекъсната охрана с технически средства – сигнално-охранителна състема, и повишена сигурност на банковия офис. С оглед на изложеното, не се установява соченото от касатора противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС по чл.280, ал.1,т.1 ГПК.

Поставените в контекста на осн. по чл.280, ал.1,т.3 ГПК въпроси не обосновават общата и допълнителните предпоставки на това основание, разяснени в ТР №1/19.02.10 г. ОСГТК. Въпроси 1 и 4 са разработени в практиката на ВКС, вкл. цитираната по-горе, на която въззивното решение съответства. Въпроси 2 и 5 не са обусловили решаващите изводи на съда за отхвърляне на иска, за което е възразила в отговора си и ответницата по жалба. Въпрос 3 е фактически и предполага обсъждане на спора по съществото му, вкл. от фактическа страна, което ВКС не може да направи в производството по чл.288 ГПК – ТР №2/28.09.11 г.ОСГТК. Освен това в случая е образувано досъдебно производство за престъпление – присвояване на липсващата сума / което, както и кражбата е престъпление срещу собствеността – гл.V НК и води до липса на пари и ценности/, като не е установено самият отчетник да е съпричастен към това престъпление. Отчетникът не носи отговорност за липси, ако те се дължат на обективна причина, която той не е могъл да предотврати – напр. извършено престъпление, според т.14 на ППВС №5/55 г. и цитиранато по-горе р. по гр.д. №970/15 г. на четвърто г.о. на ВКС.

Поради изложеното, не се установяват основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Бургас по гр.д. №606/17 г. от 3.07.17 г.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: