2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 381
гр. София, 24.04.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 1120 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. П. К. и Й. И. К. против решение № 147/12.11.2018 г., постановено по гр.д.№ 418/2018 г. от състав на АС – Варна.
Ответникът оспорва касационната жалба, с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, съдът е приел, че предявеният иск с правно основание чл.79, ал.1 вр. чл.240 ЗЗД е неоснователен, отменил е решението на първоинстанционния съд и е постановил ново, с което е отхвърлил така предявения иск.
Съдът е приел, че страните са имали преддоговорни отношения, свързани с продажбата на недвижим имот, като е посочено, че този факт сам по себе си не води до извод, че единственото развитие на отношенията между страните би могло да бъде само последваща покупко-продажба, но не и напр. сключване на договор за заем за предоставяне на сумата от 57 000 евро. Съдът е обсъдил фактите по делото и събраните по делото доказателства и е приел, че при подписване на договора от 08.01.2016г. и споразумението от 10.02.2016г. общата воля на страните не е била сумата от 57 000 евро да бъде дадена в заем с поемане на задължение от нейна страна за връщането й на 01.04.2017г., а е била сумата да се даде като цена по предварителен договор за покупко-продажба на недвижимия имот/подписан впоследствие на 10.02.2016г. и прикрит под формата на предварителен договор по чл.65, ал.2 от ЗЗД/, в какъвто смисъл е била общата воля на страните, която те са прикрили чрез двата сключени относително симулативни договора. Прието е, че като привидни тези договори са нищожни и между страните на осн. чл.17, ал.1 от ЗЗД следва да се прилагат правилата на прикритото споразумение. С оглед горното съдът приема, че между страните не е бил сключен действителен договор за заем, предвид което и предявеният иск по чл. 240, ал.1 от ЗЗД за неговото изпълнение се явява неоснователен. Предвид неговата неоснователност, неоснователна е и акцесорната претенция по чл.86 от ЗЗД. Посочено е също така, че действително ответника дължи на ищците връщане на сумата от 57 000 евро, но поради развалянето с поканата от 29.03.2017г. на прикрития предварителен договор за покупко-продажба. Иск обаче за връщане на сумата на осн. чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД поради разваляне на предварителния договор за покупко-продажба не е предявен в производството, поради което съдът не се е произнасял по него.
В изложението на касационните основания се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, в противоречие с практиката на ВКС – касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Твърди се, че е налице и основанието по чл.280, ал.2 ГПК.
Първи правен въпрос, който според касаторите е разрешен в противоречие с практиката на ВКС е, допустимо ли е съдът да се произнася по въпроси, по които страните не са правили доводи и възражения. Съдът се е произнесъл относно действителността на договора за заем, като останалите въпроси са обсъждани от него във връзка с наведените доводи за нищожност на договора, както и с оглед необходимостта да се изследват всички правоотношения между страните, предвид и неговото задължение в случаите, в които приеме за нищожен договор поради наличието на привидна сделка, да изследва общата действителна воля на страните и действителните правоотношения. В тази връзка съдът е формирал воля по посочените от касаторите правни въпроси, но не е излязъл извън предмета на очертания спор, касаещ действителността на сключения договор за заем. Същите доводи следва да се отнесат и към твърдението на наличие на очевидна неправилност, доколкото това касационно основание е обосновано отново със същите твърдения.
Втория правен въпрос е неотносим към спора, доколкото съдът не е приел, че с привидния договор за заем се прикрива намерение за сключване на предварителен договор, напротив, приел, че се касае за преддоговорни отношения, в резултат на които е сключен предварителен договор, като целените правни последици не са тези по договор за заем, а различни, като е посочил и в какво се изразява общата воля на страните. В тази насока липсва соченото противоречие с практиката на ВКС, представена с изложението на касационните основания.
Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска, като с оглед изхода на спора в настоящото производство, в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъди сумата 600 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Водим от горното, съставът на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационна обжалване на решение № 147/12.11.2018 г., постановено по гр.д.№ 418/2018 г. от състав на АС – Варна.
ОСЪЖДА Н. П. К. и Й. И. К. да заплатят на Д. З. А. сумата 600 /шестстотин/ лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1. 2.