О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 381
София, 26.06. 2012 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми февруари, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател : ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова
гр. дело №71/2012 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби от Д. Ж. М. и Н. Ж. Д.,гр.Б., чрез пълномощника им адвокат Т. И. и от М. Н. М.,гр.Б.,чрез пълномощника и П. В., срещу решение № ІІІ-146 от 20.10.2011г. по гр. дело №1690/2011 г. на Бургаския окръжен съд.
Д. Ж. М. и Н. Ж. Д. обжалват решението в частта, с която е отхвърлен искът за делба на недвижими имоти, находящи се в [населено място], , [улица] : еднофамилна сграда от 36 кв.м. с идентификатор № 07079.660.205.2 и магазин с площ 15 кв.м. с №07079.660.205.3, заедно с ? ид.ч. от дворно място с идентификатор №07079.66.205, върху което са построени. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се сочи, че са налице основанията на чл.280,ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението.Твърди се, че е необоснован изводът на въззивиня съд за доказаност твърденията на ответната страна за изтекла в нейна полза 10 годишна придобивна давност. Сочи се, че не е налице манифестирана пред останалите съсобственици от М. промяна в намерението да свои техните идеални части. Доказано е дори, че е водила преговори за доброволна делба на имота и е държала имота като съсобственик. В този смисъл се сочат решения на ВКС. Освен това, съгласно ЗТСУ /отм./ не е допустимо придобиването по давност на реални части, ако същите не е отговарят на изискванията за минимални размери за площ и лице в ППЗТСУ/отм./.До отмяната на закона придобивна давност не тече.
М. Н. М. обжалва решението в частта, с която е допусната делба между Д. М., Н. Д. и М. М. на едноетажна жилищна сграда с площ 38 кв.м. с идентификатор №07079.660.205.1, находяща се в поземлен имота идентификатор № 07079.660.205 с площ 236 кв.м.,ведно с прилежащата към сградата 1/2 ид.ч. при квоти по ? ид.ч. за всяка от ищците Д. М. и Н. Д. и ? ид.ч. за М. М..В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК жалбоподателката сочи, че за настъпване вещно правният ефект на придобивната давност следва да се докаже фактът на владение през определен период от време. От доказателствата е установено, че тя е владяла всички имоти и е обективирала промененото си отношение към съсобствения имот като е извършила действия на своене, които са достигнали до знанието на останалите съсобственици.
Касационните жалби са депозирани в срока по чл.283 ГПК и са процесуално допустими.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е отменено решение №738/2011г. по гр.д.№5644/2010г. на Бургаския районен съд в частта, с която е отхвърлен искът за делба на жилищна сграда, еднофамилна с площ 38 кв.м. с идентификатор № 07079.660.205.1, находяща се в поземлен имот с идентификатор № 07079.660.205. Вместо това е постановено друго, с което е допусната делба на сградата, заедно с прилежащата към нея ? ид.ч. от дворно място идентификатор № 07079.660.205 с площ 236 между съделители и при квоти : Д. М. – ? ид.ч., Н. Д. -1/4 ид.ч. и М. М. – 2/4 ид.ч. В останалата част, с която е отхвърлен предявеният от Д. М. и Н. Д. срещу М. М. иск за делба на еднофамилна сграда от 36 кв.м. с № 07079.660.205.2 и магазин с площ 15 кв.м. с №07079.660.205.3, находящи се в дворното място първоинстанционното решение е потвърдено. За да постанови решението си въззивният съд е приел, че предмет на делбата са три сгради с посочените идентификатори, построени в процесното дворно място. Общият наследодател Н. К., поч.1973г. е бил собственик на ? ид.ч. от мястото заедно с полумасивна къща от две стаи, антре и салон, както и паянтова постройка от една стая. Ответницата М. М. е наследник по закон на К. – негова дъщеря, а ищците са придобили по дарение от другата наследница по закон на К. – дъщеря му Д. 168/450 кв.м. ид.ч. от дворно място, както и ? ид.ч. от жилищна сграда с два входа. По силата на наследяването и влезлите в сила съдебни решения по спорове между страните, установените права по отношение на 225/450 ид.ч. от дворното място, ведно с полумасивна къща от две стаи,антре и салон /сега къща с площ 38 кв.м. и идентификатор № 070779.660.205.1 и полумасивна постройка, са ? ид.ч. за М. и по ? ид.ч за всяка от ищците. За другите две постройки в имота – едноетажна къща с площ 36 кв.м. и магазин, както и за ? ид.ч. от мястото с площ 236 кв.м. М. се е снабдила с нотариален акт № 121/2010г. за собственост по наследство и давност. Оспорването на този нотариален акт не е успешно проведено, тъй като от събраните по делото писмени и гласни доказателства е установено, че през 1994г. М. е изградила тези постройки в мястото, завладяла е частите на останалите съсобственици е манифестирала пред тях намерението си да ги свои.За периода след установяване правата за посочените имоти по съдебен ред през 1994г. до предявяване на иска ответницата М. осъществява владение по смисъла на чл.68 ЗС по отношение на изградените от нея и съпруга и постройки жилищна сграда с №07079.660.205.2 и магазин с № 07079.660.205.3.Тя явно и недвусмислено е демонстрирала намерението си за своене пред ищците, които не са се противопоставяли на владението и.При това положение тези имоти са придобити от М. по давност. По отношение на старата къща въззивният съд е приел, че е съсобствена между страните, тъй като не е била обект на владение на ответницата след установяване на правата в съсобствеността между страните с влязло в сила решение.
Не са налице основанията на чл.280,ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение и по двете касационни жалби. Поставените от касаторите М. и Д. въпроси във връзка с приетото от въззивния съд наличие предпоставките на чл.79,ал.1 ЗС за придобиване на процесните сграда от 36 кв.м. и магазин по давност от М. М. не са решени в противоречие с посочените от касаторите решения на ВС и ВКС. Това е така, защото въззивният съд е приел, че М. е установила владение върху изградените от нея постройки, своила идеалните части на касаторите като това е доведено до знанието ми, владението е манифестирано пред тях и е продължило в изискуемия от закона срок. Въпросите,поставени от тези касатори, свързани с дворното място са неотносими, тъй като същото не е предмет на делбата. Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и в обжалваната от М. част. Повдигнатите от този касатор въпроси обуславят крайното решение, но те не са решени в противоречие с практиката на ВКС, нито се решават противоречиво от съдилищата. В съответствие и с посочените от касатора съдебни решения по приложение разпоредбата на чл.68 ЗС. Самата касаторка се е позовала на придобивна давност при съставяне на констативния нотариален акт само за двете постройки, но не и за старата къща, допусната до делба, съгласно установените с влязло в сила решение квоти в съсобствеността. Изводите на въззивния съд са за неизпълнена доказателствена тежест в процеса относно твърденията за придобиване по давност и на тази постройка.
С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК разноските за всяка от страните следва да останат така, както са направени.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІI г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № ІІІ-146 от 20.10.2011г. по гр. дело №1690/2011 г. на Бургаския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: