4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№381
[населено място], 03.11.2014 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 5189 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 285 от 05.06.2014г. по гр.д. № 471/2014г. на Русенски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 2180 от 18.12.2013 г. на Русенски районен съд за отхвърляне на иска на [фирма], ЕИК[ЕИК], против ответниците М. Р. Р., Р. Х. С., С. Ж. С., Г. Г. Е., Д. И. Е., А. Д. А., Н. И. В., С. В. В. и М. Б. И. заплащане на 20 000лв., частичен иск от вземане с размер 200 000лв., представляващи стойността на извършени подобрения в имот на ответниците по силата на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за строителство, който впоследствие е развален.
Касационната жалба е подадена от ищеца [фирма], представляван от Й. М. Д. чрез пълномощника адвокат М.. Претендира се допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК.
Ответниците не са представили писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по осъдителен иск за заплащане на подобрения в недвижим имот, предявен като частичен. Между ищеца и ответниците са били сключени през 1995г. договори за прехвърляне на идеални части от дворно място срещу задължение за построяване на сграда и предаване на конкретни обекти в собственост на продавачите. В изпълнение на договорите и въз основа на строителни книжа ищецът е изградил пететажна жилищна сграда в дворно място в [населено място], на [улица], която е изпълнена в груб строеж през 1997г. и понастоящем е незавършена. Причината за спиране на строителството е отклонение от одобрените проекти. С влезли в сила решения на Русенски районен съд са развалени двата договора за прехвърляне на идеални части от земята срещу задължение за строителство. Развалянето е поради неизпълнение задълженията на търговеца.
Приетата техническа експертиза установява, че сградата е изпълнена в груб строеж, описва извършените СМР, тяхното качество, състоянието им понастоящем, както и неизвършените СМР; отбелязва лошото състояние на покривната стоманобетонова наклонена плоча; подробно обяснява причините за спиране на строителството. Вещото лице сочи, че поради изтеклия дълъг период от време част от извършените СМР са морално остарели и не съответстват на съвременните изисквания и норми за строителство. Поради това, за да се продължи строежа е необходимо конструктивно обследване и преработка на проектите. Според експертизата увеличението на стойността на имота в резултат на извършените подобрения, след приспадане на разходите по събаряне на дефектното строителство, препроектирането и амортизациите, възлиза на 215 900лв.
Не се спори, че от 30.09.1997г. когато е спрян строежа, ищецът не упражнява фактическа власт върху имота.
Първоинстанционният съд е отхвърлил иска по чл. 72, ал.1 ЗС като погасен по давност, излагайки съображения, че давността тече от прекъсването на владението през 1997г.
В. инстанция е приела, че искът не е погасен по давност, тъй като началото й се слага с развалянето на договорите за продажба и от тогава до завеждане на иска през 2010г. не са изтекли пет години. Намерила е обаче претенцията за неоснователна по други съображения. Първо, приела е, че искът „категорично” се квалифицира по чл. 74 ЗЗД, тъй като се претендира увеличената стойност на имота. Същевременно е посочила, че ищецът е напуснал имота и не упражнява фактическа власт от 1997г., а от развалянето на договорите през 2007г. не е собственик на дворното място и сградата, поради което няма правата по чл. 74 ЗС, които се отнасят само до лица, упражняващи владение, съотв. не се отнасят до лица, които не упражняват владение.
Изложил е и второ самостоятелно основание за отхвърляне на иска – незавършеното строителство е много старо, част от извършените СМР са морално остарели, не отговарят на нормите на съвременното строителство; за продължаване на строежа е необходимо конструктивно обследване и преработка на проекта. При това положение обектът е изцяло компрометиран, не може да бъде завършен, а следва да се събори, поради което не представлява подобрение и за него не се дължи обезщетение.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
К. поставя въпроса за правната квалификация на претенцията за заплащане на извършени в чужд имот подобрения в зависимост от това дали подобрителят е добросъвестен владелец или недобросъвестен такъв. Позовава се на противоречие с ППВС № 6/1974г., Решение № 359 от 21.07.2010г. по гр.д. № 1205/2009г. на ІІ г.о. и Решение № 96 от 12.04.2011 г. по гр.д. № 332/2010г. на ІІг.о. Посоченото Постановление на Пленума на ВС съдържа разрешения на множество спорни въпроси относно подобренията, включително разграничение в какви хипотези е налице добросъвестност, съответно недобросъвестност на владението. Така, в т. 11 е прието, че при разваляне на придобивното основание подобрителят се обезщетява като добросъвестен владелец, ако поведението му не е било причина за развалянето. Доколкото в случая развалянето на договорите е поради неизпълнение на ищеца, то правилно е прието, че той не може да бъде обезщетен като добросъвестен владелец по чл. 72 ЗС.
Според Решение № 359 от 21.07.2010г. по гр.д. № 1205/2009г. на ІІ г.о. когато съдът установи, че ищецът е недобросъвестен владелец, следва да се произнесе по претенция по чл. 74, ал.1 ЗС, независимо от дадената от ищеца правна квалификация по чл. 72, ал.1 ЗС. В обжалвания акт съдът е действал в съответствие с това разрешение като е преквалифицирал претенцията.
Решение № 96 от 12.04.2011 г. по гр.д. № 332/2010г. на ІІг.о. разрешава правния въпрос дали лицето извършило подобренията има качеството на владелец или държател и е неотносимо към настоящия спор.
На второ място е поставен процесуалния въпрос за задълженията на въззивния съд при промяна на правната квалификация на предявения иск като се поддържа противоречие с Тълкувателно решение № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, т.2. Според тълкувателния акт при установена от въззивния съд неправилна правна квалификация, вследствие на която на страните са дадени неточни указания, той следва да обезпечи правилното приложение на материалния закон като даде указания относно релевантните факти и разпределението на доказателствената тежест, както и относно необходимостта от ангажиране на съответни доказателства. Налице е основание за допускане на касационно обжалване по този въпрос доколкото при приетата от въззивния съд различна правна квалификация на иска не са изложени съображения дали тази промяна налага даване на нови указания относно подлежащите на доказване факти и ангажиране на съответни доказателства.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 285 от 05.06.2014г. по гр.д. № 471/2014г. на Русенски окръжен съд по касационната жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК].
УКАЗВА на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер на 400 /четиристотин/ лв. за разглеждане на касационната жалба.
При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: