О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 381
С., 04,06,2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение, в закрито заседание на тридесети май две хиляди и тринадесета година, в състав:
Председател: НИКОЛА ХИТРОВ
Членове: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от председателя Никола Хитров
ч.т.д. № 2304/2013 г.
Производството е по реда на чл. 274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] против определение № 15 от 23.01.2013 г. по ч.гр.д. № 52/2013 г. на Софийски окръжен съд, с което се потвърждава определение № 20 от 04.01.2013 г. по ч.гр.д.№ 2010/2010 г. на Ботевградски районен съд, в частта с която е отхвърлена молбата на [фирма] за издаване на обратен изпълнителен лист за сумата от 21 933 лв., ведно със законната лихва, считано от 07.03.2012 г. до окончателното й плащане.
Оплакванията на жалбоподателя са за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, като се претендира отмяната му.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна в процеса срещу акт, подлежащ на обжалване и е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал.1 ГПК, приложима с оглед препращането по чл. 274, ал.3 ГПК, касационното производство е допустимо при наличието на едно от изброените в чл. 280, ал.1 т.1- т.3 ГПК основания. В изложението по чл. 280, ал.1 ГПК жалбоподателят формулира четири въпроса, позовавайки се на т.1 и т. 3 от чл. 280, ал.1 ГПК.
Първият поставен въпрос е относно задължението на въззивния съд да изложи ясни мотиви защо приема за правилно първоинстанционното определение. Този въпрос е с еднозначен отговор и по него не съществува противоречива съдебна практика. Въззивният съд е изложил мотиви, а това дали жалбоподателят е съгласен с тях, не е предмет на производството по чл. 288 ГПК. Постановяването на всеки съдебен акт по същество на даден гражданскоправен или търговски спор императивно се предпоставя от съвкупната преценка на всички доказателства и доводи на страните, която решаващият съд е длъжен да прави по вътрешно убеждение. Но е недопустимо отъждествяването на евентуално нарушение на това съдопроизводствено правило, което би представлявало едно от основанията по чл. 281, т.3 ГПК за касиране на неправилно въззивно определение, с предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК, обуславящи приложното поле на касационно обжалване.
Вторият въпрос засяга задължението на въззивния съд, в хипотезата на чл. 245, ал.3 ГПК, да изиска от съдебния изпълнител информация относно платените суми по изпълнителното дело. По този въпрос следва да се има предвид, че първоинстанционният съд служебно е изискал от частния съдебен изпълнител и съответно е представена справка за движение на сумите по изпълнителното дело.
Трети и четвърти въпрос са по съществото на спора. Поставя се въпросът, дали издаването на обратен изпълнителен лист срещу взискателя включва всички суми, платени в хода на изпълнителното дело и във връзка с него. Освен това се пита, дали изплатените суми въз основа на подписана спогодба следва да се включат в обратния изпълнителен лист. По така поставените въпроси към момента съществува непротиворечива съдебна практика: обратен изпълнителен лист се издава за преведените от ЧСИ на взискателя суми в рамките на изпълнителното производство. С първоинстанционното определение за тези суми е издаден обратен изпълнителен лист. В тази връзка определяща се явява служебната справка на ЧСИ по конкретното изпълнително дело, с която се удостоверяват какви суми са изплатени на взискателя по изпълнителното дело. Предмет на обратен изпълнителен иск са само сумите, изплатени на взискателя по изпълнителното дело и затова подписаната между страните спогодба не следва да се преценява в конкретния случай. Взаимоотношенията между длъжника и ЧСИ са предмет на друго производство.
В тази връзка възприемането на фактическата обстановка от решаващия съд не представлява основание за допускане на касационно обжалване, а е относимо към евентуалната неправилност на обжалвания съдебен акт по смисъла на чл. 281, т.3 ГПК. Липсата или наличието на конкретен фактически състав, е въпрос на основателността на иска, съобразно фактическите обстоятелства, установени по делото, т.е. е фактически въпрос, който се преценява от съда според всички факти по делото. В случая конкретната преценка на въззивния съд за липсата или наличието на такива данни, би подлежала на проверка за правилност на определението по реда на чл. 282, т.3 ГПК, но не може да обоснове приложното поле по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 15 от 23.01.2013 г. по ч.гр.д. № 52/2013 г. на Софийски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.