3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 381
София, 06.06.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на шести ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 1298/2011 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Г. Ф. от [населено място] срещу решение № 169 от 19.05.2011 г. по гр.д.№ 381/2011 г. на Окръжен съд – Велико Търново, поправено с Решение от 25.20.2011 г. в частта, с която решение № 221 от 07.01.2011 г. по гр.д.№ 638/2010 г. на Свищовския районен съд, с което е уважен предявените в активно субективно съединение искове с правно основание чл.170 във вр. с чл.26 ЗЗД, като вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен предявения от А. Г. Ф. и П. Х. Ф. иск за прогласяване нищожността на нот.а.№ 25, т.VІ, дело № 434/2008 г. на Нотариус А., рег.№ 294 с кредитор ТБ [фирма] и ипотекарен длъжник [фирма] [населено място], учредена върху незастроено дворно място, съставляващо УПИ Х с площ 287 кв.м. в кв.112 по ПУП на [населено място], заедно с всички бъдещи приращения и подобрения в резултат на разрешение за строеж от 16.08.2007 г. на [община] за построяването на жилищна сграда на четири етажа/ 12 апартамента/, с подземен гараж, складове и магазини, заедно с всички други подобрения в имота, в частта относно: Апартамент № 10, находящ се на същия адрес в [населено място] със застроена площ 64,10 кв.м. и други, закупени от ищците с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 168, том ІІІ, н.д.№ 77/2009 г.
В касационната жалба се излагат доводи за постановяване на решението в нарушение на материалния закон, поради което се иска отмяната му като неправилно, а допускането на касационното му обжалване се поддържа на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса „Нищожна ли е ипотеката върху бъдеща вещ и следва ли да служебно съдът да обяви за нищожен договора за учредяването й”. Поддържа и основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК по въпроса за нищожността на ипотеката при неопределяне поединично на имотите /чл.166, ал.2 ЗЗД/ непринадлежността им на лицето, учредило ипотеката /чл.167, ал.2 ЗЗД/, както и при липсата на тъждественост /чл.170 ЗЗД/, които в случая въззивният съд разрешил в противоречие със съдебната практика, включително задължителната, постановена по новия процесуален ред.
Ответната страна ТБ [фирма] в писмения си отговор възразява срещу допустимостта на касационното обжалване и по основателността на касационната жалба, като претендира разноски по делото.
Ответникът [фирма] не е изразил становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след като разгледа жалбата и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Предмет на делото са субективно съединени искове за прогласяване частичната нищожност на договорна ипотека с вх. № 3493/09.09.2008г. с кредитор ТБ [фирма] и ипотекарен длъжник [фирма], [населено място], учредена върху притежавано от последния незастроено дворно място и всички бъдещи приращения и подобрения в резултат на разрешение за строеж № 75/16.08.2007 г. на [община], предявени от касаторите като собственици на подробно индивидуализиран от тях самостоятелен обект от четириетажна сграда, придобит от ипотекарния длъжник след нейното застрояване.
Въззивният съд отменил решението, с което районният съд прогласил нищожността на договорната ипотека в частта й относно придобитите от ищците апартамент и гараж, застроени в ипотекирания недвижим имот по съображения, че ипотека върху обектите, каквито са описани в петитума на исковата молба /апартамент, гараж и други/ не е учредена с процесния нот.акт и отхвърлил исковете.
Така постановеното решение вероятно е недопустимо поради това, че съдът е разгледал иск, какъвто не е предявен и не е разгледал предявения иск. Въззивният съд се е ограничил строго формално с описанието на имота в петитума на исковата молба, без да отчете въведеното от ищците твърдение, че същият е част от жилищна сграда, изградена след учредяване на ипотеката върху незастроеното дворно място и според сключения между ответниците договор, ипотеката се разпростира и върху имота им като бъдещо приращение. Съдът е длъжен да разгледа и се произнесе по предявения иск, като изхожда от действително изразената воля за защита, преодолявайки неточното или непрецизно формулиране на петитума на иска. Както от цялостното съдържание на исковата молба, така и впоследствие при производството по делото се налага логичния извод, че претенцията на ищците е за прогласяване нищожността на процесната ипотека в частта досежно бъдещите приращения, част от които придобитият от тях и описан в исковата им молба имот, какъвто иск не е разгледан от въззивния съд.
С оглед изложеното следва да се допусне касационно обжалване на решението, като преценката за валидността и допустимостта му ще се извърши с решението при разглеждане по същество на касационната жалба.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 169 от 19.05.2011 г. по гр.д.№ 381/2011 г. на Окръжен съд – Велико Търново.
УКАЗВА на касаторите на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК (Д. в. бр. 22 от 28.11.2008 г.) да внесат по сметка на ВКС и да представят по делото вносна бележка за внесена държавна такса в размер на 246.09 лв., при неизпълнение на което делото ще бъде прекратено.
След внасяне на държавната такса делото да се насрочи за разглеждане на касационната жалба.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: