О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 381
София, 06.07.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и шести юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 656/2008 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. М. К. , действащ като Е. с фирма “Г” срещу решение № 232 от 10.05.2008 г., постановено по гр.д.157 № /2008 г. на Русенски окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 143 от 05.12.2007 г. по гр.д. № 3477/2007 г. на Русенския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявения от касатора срещу “Е” АД иск с правно основание чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за разликата над 960 лв. до 10 000 лв.
В касационната жалба е наведено оплакване за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон – касационно основание по чл.281, т.3 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е обосновал допустимостта на касационното обжалване с произнасянето в противоречие с Постановление № 4/23.12.1868 г. на Пленума на ВС по въпроса за размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди. Твърди, че при определянето му съдът е изходил от клауза, съдържаща се в Общите условия към сключения с ответника договор за доставка на електроенергия, вместо от критерия за справедливост, залегнал като принцип в нормата на чл.52 ЗЗД. Освен на селективния критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, касаторът се позовава и на този по т.3 от цитираната разпоредба, наличието на който обосновава с липсата на изводи в Постановлението по прилагането на чл.52 ЗЗД по отношение на неимуществени вреди, които нямат външно проявление, каквито са душевните болки и страдания, когато те не са резултат на физическо нараняване или смърт.
Ответникът по касация “Е” АД изразява становище за недопустимост на касационно обжалване, а по същество и за неоснователност на наведените с нея оплаквания.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените доводи и съобрази днанните по делото съобразно правомощията си по чл.288 ГПК приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт в срока по чл. 283 ГПК и като съобразена с изискванията на чл.284 ГПК е процесуално допустима.
За да отмени частично отхвърлителното решение на първоинстанционния съд въззивната инстанция приела, че по отношение на ответника са налице елементите на фактическия състав на чл.49 ЗЗД за ангажиране на гаранционната отговорност на ответника за обезщетяване на вредите, претърпени от ищеца в резултат на неправомерно преустановената от негови служители доставка на електроенергия в стопанисвания от касатора обект през периода 16.03.2007 г. до 02.05.2007 г. и уважил изцяло претенциите му за репариране на имуществените му вреди. По отношение на неимуществените вреди, изразяващи се според исковата молба на касатора в неудобствата, които претърпял в резултат на прекъсване на електрозахранването и в прилежащите към заведението жилищни помещения, в затрудненията му при полагането на грижи за възрастната си майка и лишаването му от възможността той и семейството му да задоволяват елементарни ежедневни битови нужди, с обжалваната част на решението е прието, че дължимото за тях обезщетение следва да се определи по справедливост на основание чл.52 ЗЗД, но при определяне на размера му съдът изходил от т.59 от Общите условия към договора за доставка на електоенергия.
Изложеното позволява да се приеме, че поставеният от касатора материалноправен въпрос, обусловил решаващите изводи на съда е разрешен в противоречие с Постановление № 4/23.12.1868 г. на Пленума на ВС, което обуславя извода, че е налице предпоставката на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Вторият от повдигнатите от касатора въпроси не е бил обсъждан с обжалваното решение, но независимо от това настоящият състав намира, че по отношение на същия не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК предвид обстоятелството, че моралните страдания, каквито са твърдяните от касатора неимуществени вреди, са посочени в Постановление № 4/23.12.1868 г. на Пленума на ВС като обективно обстоятелство, което трябва да се има предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, поради което отсъства необходимостта от произнасянето от ВКС по този въпрос.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на второ отделение при Търговска колегия
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 232 от 10.05.2008 г., постановено по гр.д.157 № /2008 г. на Русенски окръжен съд.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи по делото платежен документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 180.80 лв., като в противен случай производството ще бъде прекратено.
След изпълнение на съобщените на касатора указания делото да се докладва на Председателя на ІІ т.о. за насрочването му в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: