ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№381
София, 16.04. 2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 13 април две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1567/2009 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. К. С. против въззивното решение на Софийския апелативен съд № 594 от 08.06.2009 год. по гр. д. № 1318/2008 год., с което жалбоподателят е осъден да заплати на Н. Д. К. сумата 7450 щатски долара, представляваща мораторна лихва за забава върху сумата 18 000 щатски долара по договор за заем от 30.04.2003 год. за периода 30.07.2003 г. – 03.10.2006 год. на основание чл. 86 ЗЗД.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателя поддържа приложно поле по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, като основание за допускане на касационно обжалва. Твърди, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл в противоречие с представена съдебна практика – решения на ВС и ВКС по гр. д. № 1549/2000 год., решение № 1* от 27.10.1995 год. и № 278 от 22.04.1996 год. по материалноправния въпрос – допустимо ли е кумулирането и едновременно присъждане на неустойка и лихва за забава при неизпълнение на парично задължение.
Ответникът Н. Д. К. в писмен отговор поддържа липса на основание за допускане на касационно обжалване, поради липса на доказано противоречие на обжалваното решение с представената съдебна практика и по съществото на спора излага съображения в подкрепа правилността на решението.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е уважен иск за парично вземане по чл. 86 ЗЗД, както и че обжалваемият интерес не е под 1000 лв. намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да уважи иска на предявеното основание, съдът е приел, че с влязъл в сила съдебен акт е установено, че ответникът дължи главницата в пълен размер и уговорена неустойка в размер на 2000 щ. д. за периода от 60-тия до 90-тия ден от подписването на договора. Договорната лихва, предмет на иска, е уговорена като обезщетение за забава на изпълнението за връщане на главницата след 90-тия ден от подписването на договора, при което периодите, за които е уговорена неустойката, като обезщетение за неизпълнение на задължението по договора и уговорената законна лихва за забавено изпълнение не се припокриват. Прието е, че уговорката за обезщетение за забава по чл. 86 ЗЗД е валидна и ответникът дължи същото в размер на 7450 щ. д., изчислено върху главницата 18 000 по заключение на изслушана експертиза.
Поставеният материланоправен въпрос, с оглед данните по делото, не обуславя извода на съда за дължимостта на уговореното обезщетение за забавено изпълнение – връщане на главницата по сключения между страните договор, който няма характер на договор за заем, а представлява договор за поръчка.говорената неустойка от 2000 щ. д. се дължи от 60-тия до 90-тия ден, като обезщетение за неизпълнение на поетото с договора задължение, ответникът да намери и осигури прехвърлянето на жилище одобрено от ищеца в избран от него район. По отношение дължимостта на уговорената неустойката има влязъл в сила съдебен акт, с който ответникът е осъден да заплати на ищеца 2000 щ. д. Предмет на спора по настоящият иск е уговорено обезщетение за забавено връщане на предоставената парична сума от 18 000 щ. д., която ответникът е следвало да върне след 90-тия ден, т. е. уговорената мораторна лихва е обезщетение за забавено връщане на парично задължение, различно от уговорената неустойка, като обезщетение за неизпълнение на договора за поръчка. Това произтича от предмета на сключения договор и характера на уговорените обезщетение, които са за неизпълнение на различни задължения за различни периоди. За периодът, за който е уговорена неустойката, не се дължат лихви за забава.говорената мораторна лихва за забава тече, след изтичането на срока, за който е уговорена неустойката и тя е за неизпълнението да се върне сумата от 18 000 лв. Следователно, поставеният материалноправен въпрос, дължат ли се едновременно неустойка и мораторна лихва за неизпълнение на едно парично задължение не се покрива с фактическите обстоятелства по предявения иск и в този смисъл не обуславя правните изводи на съда и изхода на делото, като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 594 от 08.06.2009 год. по гр. д. № 1318/2008 год. на Софийския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ