О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 381
София, 04.05.2010 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на двадесет и девети април две хиляди и десета година в състав:
Председател:Добрила Василева
Ч. С.
Г. Г.
К. изслуша докладваното от съдията С. гр. д. № 1993/09 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК от адвокат Ю. Б. като процесуален представител на Х. Р. Н., срещу въззивното решение № 1* от 24.08.2009 г. по в. гр. д. № 1592/08 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която в сила е оставено решение № 237 от 07.12.2006 г. по гр. д. № 52/06 г. на П. районен съд, с което е отхвърлен положителен установителен иск по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ за признаване правото на собственост върху парцел **** от кв. 4 по плана на с. Д. от 1950 г., сега реална част от парцел ****span>VI от кв. 3 по плана от 1979 г., придобит по наследяване от Р. Н. Д. , починал на 20.10.2000 г., след отмяна на отчуждаването на имота и възстановяване на собствеността по реда на ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС.
Въззивното решение е обжалвано и в частта, с която в сила е оставено решение № 296 от 04.01.2008 г. по същото първоинстанционно дело в частта за отхвърляне на предявения, при условията на евентуалност, иск за собственост върху същия имот на основание придобивна давност в периода от 20.10.2000 г. до 25.01.2006 г., с присъединяване на давност, изтекла в полза на наследодателя на ищеца, в периода от 23.07.1992 г. до 20.10.2000 г.
От изложението в касационната жалба и в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК става ясно, че повдигнатите от касатора въпроси, макар и неформулирани изрично, са: 1. за правното значение на възстановяването на паричното обезщетение в случаите, когато по искането по чл. 4 ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС не е издадена заповед на кмета на общината, съответно не е постановено положително съдебно решение; и 2. за допустимостта на гласните доказателства за установяване на придобивна давност. Като предпоставки за допускане касационно обжалване се поддържат основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 2 ГПК.
Ответникът по касация О. гр. Д. не взема становище.
При проверка по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
По делото е установено, че ищецът е наследник на Р. Н. Д. , който в срока по чл. 4 ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др. е подал искане за отмяна на отчуждаването по ЗПИНМ през 1967 г. на собствения му недвижим имот. С писмо от 23.07.1992 г. председателят на общинската комисия по реституция уведомил молителя, че молбата е уважена, както и че в 20-дневен срок следва да възстанови сумата 1 140 лева по посочена сметка и да представи банковото бордеро на комисията, за да получи заповед относно възстановяването на собствеността. Не е спорно, че на същата дата молителят внесъл сумата, съставляваща полученото обезщетение за отчуждения имот.
Заповед за отмяна на отчуждаването не е издадена.
С определение № 5* от 14.06.2005 г. по адм. д. № 5258/05 г. на Върховния административен съд на РБ, IV-то отд., с което в сила е оставено определение от 13.04.2005 г. по адм. д. № 1616/04 г. на Варненския окръжен съд за прекратяване на делото, е прието, че изтичането на срока без произнасяне на кмета на общината е приравнено на мълчалив отказ, който поради необжалването му е влязъл в законна сила. Затова и подаването на ново искане или на жалба от наследника – ищец в настоящото производство и касатор, е процесуално недопустимо.
Въз основа на горните факти въззивният съд заключил, че не е налице възстановяване на собствеността на Р. Н. Д. , което право по наследяване да е преминало в патримониума на наследниците му по закон.
По предявения в условията на евентуалност иск за собственост на основание придобивна давност, въззивният съд приел, че този придобивен способ е приложим в разглеждания случай от 01.06.1996 г., но до предявяване на иска на 25.01.2006 г. законоустановеният 10-годишен период не е изтекъл за ищеца, дори и при присъединяване на твърдяното владение, упражнявано от наследодателя му.
За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК следва поставеният въпрос, който е определящ изхода на конкретното дело, да е разрешен в противоречие с акт на Върховния касационен съд от нормативен порядък – П. на Пленума, Тълкувателно решение на О. събрание на гражданската колегия или решение по чл. 290 и сл. ГПК, каквото позоваване касаторът не е направил. Представените решения на състави на Върховния касационен съд, постановени при действието на Гражданския процесуален кодекс от 1952 г. /отм./, не се включват в понятието “задължителна съдебна практика”, поради което съответствието на даденото от въззивния съд разрешение с приетото в тези съдебни актове следва да се обсъди от гледна точка наличие на основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
В своята трайна практика, израз на която са представените решения № 1* от 09.05.1996 г. по гр. д. № 1678/95 г. и № 2947/05 г. по гр. д. № 2274/04 г., двете на IV-то г. о., и решения № 1* от 12.09.1994 г. по адм. д. № 5848/93 г. и № 4122/95 г. по адм. д. № 2082/94 г., двете на III-то г. о., Върховният касационен съд приема, че в случай на изплатено парично обезщетение връщането на реституирания имот се предпоставя от възстановяване на обезщетението. Счита се, че реституцията е настъпила от момента, в който обезщетението е възстановено. Това становище обаче, има предвид осъществяване на всички елементи от фактическия състав по възстановяване на собствеността по ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др., един от които е решение на кмета на общината, с което отчуждаването се отменя, съответно положително съдебно решение по жалба срещу отказ на административния орган. Връщането на полученото парично обезщетение е последица от наличието на влязъл в сила административен акт или съдебно решение. То не ги предпоставя и не е условие за издаването им. В случая съдът е отказал да счете, че реституцията е настъпила, не защото е преценил правното значение на възстановяването на обезщетението в противоречие с трайната съдебна практика, а поради липса на акт по чл. 4 ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др. Затова и не се констатира наличие на противоречива съдебна практика като основание за допускане на касационно обжалване по поставения материалноправен въпрос.
Касаторът твърди, че в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, изразена в ТР № 1 от 04.01.2001 г., Варненският окръжен съд е отказал да допусне гласни доказателства по заявеното в условията на евентуалност основание придобивна давност. Решаващите мотиви на въззивния съд, за да отхвърли иска за собственост на това основание, са свързани с приложението на нормата на чл. 86 ЗС, която допуска придобиване по давност след 01.06.1996 г., и недостатъчният период до предявяване на иска на 25.01.2006 г. В този смисъл отказът да се допуснат гласни доказателства във въззивното производство не е от решаващо значение за изхода на спора за собственост, поради което не се констатира да е налице общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставения процесуалноправен въпрос.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 1* от 24.08.2009 г. по в. гр. д. № 1592/08 г. на Варненския окръжен съд в частите, с които в сила са оставени решение № 237 от 07.12.2006 г. и решение № 296 от 04.01.2008 г., двете по гр. д. № 52/06 г. на П. районен съд в частта за отхвърляне на положителния установителен иск по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ за собственост върху парцел **** от кв. 4 по плана на с. Д. от 1950 г., сега реална част от парцел ****span>VI от кв. 3 по плана от 1979 г., придобит по наследяване от Р. Н. Д. , починал на 20.10.2000 г., след отмяна на отчуждаването и възстановяване на собствеността по реда на ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, и на основание придобивна давност в периода от 20.10.2000 г. до 25.01.2006 г., с присъединяване на давност, изтекла в полза на наследодателя, в периода от 23.07.1992 г. до 20.10.2000 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: