О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 381
София, 14.04.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 356/2009 година.
Производство за допускане на касационно обжалване на основание чл. 288 ГПК.
Делото е образувано по касационна жаллба на П. на Р България срещу решение на Апелативен съд гр. В. Търново по гр. д. № 584/2008 год.. Към жалбата е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Ответникът по жалбата Х. Н. Й. от гр. П. не е взел становище по жалбата и искането за допускане на касация.
След проверка, касационният съд установи следното:
Плевенският окръжен съд, като първа инстанция, с решение по гр. д. № 184/2007 г. е осъдил П. на Република България да заплати на Х. Й. сумата 4100 лв. обезщетение за неимуществени вреди, със законната лихва, като отхвърлил иска му в останалата част до предявения размер 16 000 лв.. Първоинстанционното решение е обжалвано само от ищеца Й. в частта за отхвърляне на иска и образувано въззивно гр. д. № 584/2008 г. по описа на Великотърновския апелативен съд. Същият съд с въззивно решение от 5. 12. 2008 г. е отменил решението на Плевенския окръжен съд в частта за отхвърляне на иска за разликата над 4100 лв до размер на 8000 лв. и с решение по същество е осъдил П. да заплати на Й. разликата над 4100 лв. до 8000 лв. /или още сумата 3900/ – обезщетение за причинени неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.
Искането за допускане на касация, съответно касационата жалба на П. , касаят въззивното решение, с което е увеличен размера на обезщетението, определено от първоинстанционния съд от 4100 лв. на 8000 лв. Жалбоподателят счита, че завишаването на обезщетението е в противоречие с чл. 52 ЗЗД и произнасянето на въззивния съд представлява разрешаване на съществен материалноправен въпрос, от значение за точното прилагане на закона.
Заявените от жалбоподателя доводи за допускане на касация са необосновани. Въззивният съд е приложил точно закона, като е се е съобразил с критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Въз основа на гласните доказателства по делото и опитните правила, съдът е изложил съображения за естеството и тежестта на неимуществените вреди на ищеца. Взето е предвид незаконното му задържане в ареста за 5 месеца и 22 дни, продължилото 11 години наказателно производство срещу него – от 24. 1. 1995 г. до 13. 3. 2006 год. до прекратяването му с постановление от същата дата на Окръжна п. – гр. П. и наложената му административна мярка – забрана за напускане на страната и забрана за издаване на задграничен паспорт. Въпросът за крайният размер на дължимото от П. обезщетение на ищеца по чл. 2 ЗОДОВ е решен в съответствие с материалния и процесуалния закон и съдебната практика, поради което не са налице основания за допускане на касация на въззивното решение.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 5. 12. 2008 год. по гр. д. № 584/2008 г. на Великотърновския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: