О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 382
София,01.06.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми май две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 338/2009 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от „Ч” А. гр. В., чрез процесуалния му представител адв. А от АК – гр. В., срещу определение № 27 от 13.02.2009 г. по ч. гр. д. № 64/2009 г. на Ямболския окръжен съд, с което се потвърждава определение № 4/07.01.2009 г. на Районен съд гр. Я. за прекратяване на производството по ч. гр. д. № 15/2009 г., поради недопустимост на искането на жалбоподателя за разкриване на банкова тайна.
Частният жалбоподател счита, че с обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е от съществено значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Същият моли да бъде отменено въззивното определение, както и прекратително определение и делото да бъде върнато на Районен съд гр. Я. за продължаване на съдопроизводствените действия по направеното искане за разкриване на банкова тайна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, констатира следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, насочена е към подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
За да бъде допуснато определението на въззивен съд до касационно обжалване е необходимо да са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
Производството по ч. гр. д. № 15/2009 г. на Ямболски районен съд е образувано по молба (наименована „искова молба”) от „Ч” А. гр. В., с която се иска „Общинска банка” А. гр. Я. бъде осъдена да разкрие банковата тайна по отношение на движението по всички левови и валутни сметки на „Ш” А. гр. Я. и да представи на ищеца информация за движението по всички левови и валутни сметки на същото дружество, открити в посочената банка”. С определение № 4 от 07.01.2009 г. ЯРС е прекратил производството по делото, по съображения, че направеното искане е недопустимо. Изложени са доводи, че жалбоподателят не е от кръга на субектите, за които в нормите на чл. 62, ал. 6 от ЗКИ и чл. 74, ал. 1, т. 1 от ДОПК е предвидена възможността да искат разкриване на банкова тайна от съда. Освен това, в чл. 74, ал. 2 и чл. 75 от ДОПК са уредени изключенията от това правило, сред който настоящия случай не попада, като не е необходимо и нарочен акт на съда, за да получи съдия изпълнителят информация, относно банковите сметки на длъжника по образуваното пред него изпълнително дело.
Този съдебен акт е обжалван с частна жалба пред ЯОС, който с определение № 27/13.02.2009 г. по ч. гр. д. № 64/2009 г. е потвърдил прекратителното определение. Доводите на въззивния съд съвпадат изцяло с мотивите на ЯРС.
Жалбоподателят счита, че материалноправния въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд и който е от значение за изхода по делото е: кое лице е легитимирано да изиска от съда да постанови съдебен акт за разкриване на банкова тайна и дали е необходим нарочен акт за разкриване на банкова тайна.
Неоснователно е позоваването на жалбоподателя на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, според която произнасянето на съда по процесуалноправен или материалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването на неясни правни норми, с цел еднаквото им прилагане от съдилищата, както и когато се изоставя едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго, какъвто не е настоящия случай. В случая, легитимираните субекти, които могат да сезират съда с искане за разкриване на банкова тайна са изчерпателно изброени в чл. 62, ал. 6 от ЗКИ. Информацията, която жалбоподателят иска да му бъде предоставена от „Общинска банка” А. представлява „индивидуализираща информация за задължените лица и субекти” (чл. 72, ал. 1 от ДОПК). Разкриването на такава информация се предоставя само по писмено искане на лицата посочени в чл. 74, ал. 1 от ДОПК. По силата на т. 4 от посочената норма съдебните изпълнители могат да получат исканата информация, във връзка с образуваните пред тях изпълнители дела, без нарочен акт на съда. Предвидените изключения в чл. 74, ал. 2 и чл. 75 от ДОПК също не касаят жалбоподателя. Същият е юридическо лице /търговско дружество) и не е сред посочените субекти в ЗКИ и ДОПК, легитимирани да сезират съда с искане за разкриване на банкова тайна. Посочените норми са достатъчно ясни, поради което не се нуждаят от тълкуване, а въззивният съд се е съобразил изцяло с тяхното действие и приложение.
Посочените фактически данни налагат извода, че първоинстанционният съд е съобразил приложението на цитираните норми, поради което правилно е прекратил производството, поради недопустимост на искането за разкриване на банкова тайна.
Въз основа на гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на Ямболски окръжен съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 27 от 13.02.2009 г. на Ямболския окръжен съд, по ч. гр. д. № 64/2009 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: