4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 382
гр. София, 10.08.2018 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 09 август през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОЯ АТАНАСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
ч.гр.дело № 2615 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.3 ГПК.
Образувано е по подадена касационна частна жалба от ищеца Л. Г. О., чрез адв. Г. Ч., преупълномощена от адв.А. Ф. против определение № 9818/02.05.2018 г., по ч.гр.дело № 4935/2018 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частната жалба на Л. Г. О. срещу определение от 13.02.2018 г. по гр.дело № 26314/2016 г. на Софийски районен съд, I г.о., 36 състав. С определението на Софийски районен съд е прекратено производството по гр.дело № 26314/2016 г. по предявен иск от Л. Г. О. против [фирма] за присъждане на обезщетение за причинените му от инцидент, настъпил на 29.03.20013 г. по време на работа имуществени и неимуществени вреди – резултат от телесно увреждане разкъсване на влакна на левия двуглав мускул на прасеца и за причинените му професионални болести, резултат от бездействието на ответника при осигуряване на сигурни, безопасни и здравословни условия на труд.
Поддържаните основания за неправилност на определението са нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставения въпрос в изложението, да се отмени въззивното определение на Софийски градски съд и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия по подадената искова молба.
В изложението е формулиран правният въпрос: налице ли е обективен и субективен идентитет между предявен иск с правно основание чл.200 КТ за ангажиране на имуществената отговорност на работодателя за вреди от трудова злополука и професионални болести с обективно съединени искове на основание чл.49,вр.чл.45 ЗЗД, вр.чл.51 ЗЗД за ангажиране на деликтната отговорност на работодателя за вреди от злополука и заболявания, по отношение на които не е провеждано нарочно производство за признаването им съответно за трудова злополука и професионални болести, при условие, че процентът, с който е допринесло всяко от уврежданията за общия процент на трайно намалена трудоспособност на служителя не надвишава 50%, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът по частната жалба [фирма], чрез адв.И. П. в писмен отговор е мотивирал становище за недопустимост на частната жалба, тъй като на основание чл.274,ал.4 ГПК,вр.чл.280,ал.3,т.1 ГПК определението на въззивния съд не подлежи на обжалване, тъй като е по дело, решението по което не подлежи на касационно обжалване с оглед цената на всеки от предявените искове. Поддържа също, че не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване по поставения правен въпрос от ищеца, съответно частната жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд състав на четвърто гражданско отделение намира, че подадената касационна частна жалба е процесуално недопустима по следните съображения:
С въззивното определение съдът е приел, че ищецът Л. О. е предявил искове за осъждане на ответното дружество да му заплати обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди от трудова злополука и професионални заболявания с правно основание чл.49,вр.чл.45 ЗЗД. Прието е, че производството по делото следва да се прекрати, тъй като между същите страни е постановено влязло в сила решение, с което предявени искове от Л. О. срещу същия ответник, за същите увреждания с правно основание чл.200 КТ са отхвърлени.
Предявените искове от Л. О. срещу [фирма] с правно основание чл.49,вр.чл.45 ЗЗД, предмет на настоящото производство са частични и са както следва:
1.за сумата 1000 лв. от общ размер 1934.02 лв. обезщетение за неимуществени вреди, последица от инцидент, настъпил на 29.03.2013 г. при който ищецът е получил скъсване на мускул на лявата подбедрица, а впоследствие посттравматична лезия на левия н.фибуларис и сумата общо 65.98 лв. имуществени вреди, стойност за закупени лекарства
Професионални заболявания:
2. за сумата 500 лв. обезщетение за неимуществени вреди от общ размер 1000 лв. в резултат на бронхопневнония, настъпила на 01.01.2010 г.
3. за сумата 500 лв. обезщетение за неимуществени вреди от общ размер 1426.71 лв. в резултат на Хронично обострена белодробна болест, настъпила на 01.01.2011 г. и сумата общо 73.32 лв. обезщетение за имуществени вреди, стойност на закупени лекарства.
4. за сумата 500 лв. от общ размер 1000 лв. обезщетение за неимуществени вреди в резултат от заболяването Неврит на слуховите нерви, настъпил на 01.03.2010 г.
5. за сумата 500 лв. от общ размер 1500 лв., обезщетение за неимуществени вреди от заболявнето Деформираща спондилоза, настъпила на 01.03.2010 г.
6. за сумата 1000 лв. от общ размер 1962.23 лв. обезщетение за неимуществени вреди от заболяването Сърдечна недостатъчност, стенокардия и аритмия, настъпили на 01.04.2010 г. и сумата 37.77 лв. обезщетение за имуществени вреди, стойност на закупени лекарства.
7. за сумата 500 лв. от общ размер 1485 лв. обезщетение за неимуществени вреди от заболяването Захарен диабет, развит през 2012 г., и сумата 14.52 лв. имуществени вреди –стойност на закупени лекарства
8. за сумата 500 лв. от общ размер 1490 лв. обезщетение за неимуществени вреди в резултат на Полиневропания, възникнала на 01.04.2012 г. и сумата 10 лв. обезщетение за имуществени вреди, стойност на закупени лекарства.
Предявените частични искове от Л. О. срещу [фирма] за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди, последица от злополука, настъпила на 29.03.2013 г. са с цена на всеки от тях до 5000 лв. С цена до 5000 лв. са и предявените искове за претърпени неимуществени и имуществени вреди от професионални заболявания – общо сумата за неимуществени вреди за всички професионални заболявания е 4000 лв., а общия размер на претендираните имуществени вреди – стойност на закупени лекарства е 135.61 лв.
Съгласно разпоредбите на чл.274,ал.4 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Според чл.280,ал.3,т.1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. за граждански дела. В случая всеки от предявените искове от Л. О. за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди, последица от трудова злополука и професионални заболявания е с цена на иска до 5000 лв. Поради това определението на въззивния съд не подлежи на обжалване с частна касационна жалба, тъй като решението по делото няма да подлежи на касационно обжалване на основание чл.280,ал.3,т.1 ГПК. Решението по въззивното дело не е и сред изключенията, предвидени в чл.280,ал.3 ГПК. Налице е хипотезата на чл.274,ал.4 ГПК – определението на Софийски градски съд не подлежи на касационно обжалване, тъй като решението по делото не подлежи на обжалване пред ВКС. Касационната частна жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Оставя без разглеждане, като процесуално недопустима касационна частна вх. № 71325/22.05.2018 г., подадена от Л. Г. О., чрез адв. Г. Ч., преупълномощена от адв.А. Ф., съдебен адрес [населено място], [улица], ет.6, офис 24 против определение № 9818/02.05.2018 г., постановено по ч.гр.дело № 4935/2018 г. на Софийски градски съд.
Прекратява производството по ч.гр.дело № 2615/2018 г. на ВКС, Четвърто гражданско отделение.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба по реда на чл.274,ал.2 ГПК в едноседмичен срок от получаване на съобщението пред друг състав на Гражданска колегия на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: