О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс
№382/2008
София,12.11.2008 г.
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, ЧЕТВЪРТО отделение, в закрито заседание шестнадесети декември, две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Костадинка Арсова
ЧЛЕНОВЕ : Албена Бонева
Мими Фурнаджиева
като изслуша докладваното от съдията Арсова ч. гр. дело № 1969/2008 година
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
“А“ ЕООД представлявано от управителя С. Р. Г. е подал касационна жалба срещу решение № І* от 9.07.2008 г. по гр.д. № 948 от 2007 г. , с което е потвърдено решение № 1* от 15.10.2007 г. по гр.д. № 276 от 2006 г. на Бургаския районен съд и е отхвърлен предявеният от касатора срещу Г. Т. С. , С. Х. С. , Х. С. Т. и Т. С. Т. положителен установителен иск за собственост на място с площ от 0, 862 кв.м. представляващо имот № 0* по картата на възстановената собственост на с. Ч., община “., местността “А”. В касационната жалба се излагат основания за неправилност на решението, субсумирани в хипотезата на чл.281, т.3 ГПК. Към жалбата е представено изложение на основанието за допускане на касационната проверка по чл.280 , ал.1, т.2 ГПК или се пледира, че спора е решаван противоречиво от съдилищата к8ато се представят противоречиви решения на състави на Върховния касационен съд.
Ответниците Г. Т. С. , С. Х. С. , Х. С. Т. и Т. С. Т. са депозирали отговор, в който предлагат да не се допуска касационно обжалване на решението, считайки , че изложението съдържа неяснота относно причината за допустимост на касационната проверка.
Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение, намира, че касационната жалба на “А“ ЕООД недопустима предвид нормата на чл.280, ал.2 ГПК понеже обжалваемият интерес е под минимума определен в текста на процесуалната норма. С чл. 68 ГПК се посочва , че паричната оценка на предмета на делото е цена на иска и по искове за собственост и други вещни права върху имот тя се документира с данъчната оценка, а ако няма такава с доказателства за пазарната цена на вещното право. По конкретното дело е представена данъчна оценка изх. № 1* от 15.03.2006 г. на Д. “П” , община “. установяваща, че оценката е в размер на 92,70 лв. Следователно въззивното решение не подлежи
е подадена срещу определение за което е предвиден инстанционен контрол – чл.274, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 274, ал.3, т.2 ГПК , в срока по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна.
Подадената жалба е по съществен процесуален въпрос , а именно валидността процедурата по вземане на решение от К. , който е колегиален орган на държавна власт, заседавал при непълен състав. В направеното изложение се навеждат доводи за допустимост на касационната проверка при условията на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
ВКС, Четвърто отделение намира, че разглеждането на спорния проблем е от съществено значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, тъй като липсва практика по повдигнатия съществен процесуално правен въпрос .
Разгледана по същество жалбата е основателна и касираното определение е неправилно.
В чл.12, ал.1 и ал.3 от ЗК. е посочено , че К. е колегиален орган на държавна власт със специална компетентност , който се състои от пет члена, които се избират за срок от пет години без да имат право на повече от два последователни мандата. Създаването й е в съответствие с чл.19, ал.4, т.2 от Закона за администрацията, определящ видовете органи на държавна власт според техния състав, т.е. Държавната комисия е орган на държавна власт , която има специална компетентност. Компетентността е основание и проява на административната правосубектност на дадения орган и затова липсата на компетентност е липса на административно правен субект. Компетентността на К. като държавен орган е израз на специалната функция, която й е възложена със закона, в който са очертани властническите й правомощия да се произнася по задачите, включени в предметното му поле. Безспорно нейно правомощие е да направи мотивирано и подкрепено с доказателства искане за налагане на обезпечителни мерки пред окръжния съд по постоянния адрес на лицето, срещу което е повдигнато обвинение по чл.301 – чл.302 от НК съобразно разпоредбата на чл.3, ал.1, т.19 от ЗКУИППД. В настоящия случай срещу Ц. е повдигнато обвинение по посочените текстове с постановление от 17.07.2008 г. на Софийска градска прокуратура и К. е сезирана за извършване на проучване и установяване на имуществото на лицето.
В чл.13 , ал.3 от Закона е посочено, че К. взема решение с мнозинството на членовете си. На 7.08.2008 г. Комисията е заседавала в състав от четири члена и с решение № 175 от същата дата, присъстващите членове единодушно са приели да се образува производство за установяване на имущество, придобито с престъпна дейност от Ц. Комисията със същия протокол е взела последващо решение № 176 от 7.08.2008 г. да направи искане за обезпечаване на иска , който ще бъде предявен по чл.28, ал.1 от ЗК. чрез налагане запор върху паричните средства, предадени с протокол за доброволно предаване от 17.07.2008 г, които се съхраняват в сейф на СГП в “У” АД .
По това второ искане е направена молба за допускане на обезпечение пред Варненския окръжен съд. Съдилищата са намерили, че искането е направено въз основа на решение на административен орган , което е взето в отклонение от процедурните правила защото К. е заседавала в непълен състав и липсва отбелязване, че проведеното заседание е присъствено.
Настоящия състав намира, че взетите решения са валидни тъй като отговарят на изискванията за форма, мотивирани са и са взети с мнозинство от членовете на К. Спазена е и материалната компетентност на К. , която се е произнесла по въпросите, които са й възложени със закон.
Неправилно Варненския апелативен съд е намерил , че липсва документирана процедура по вземането на решението. Извода ,че решението е невалидно защото не е отразено, че е взето в присъствено заседание , поради което следва да се подпише и от петте члена на комисията е неправилен. По делото е представен протокол № 135 от заседанието, проведено на 7.08.2008 г. от който явно личи, че се касае до заседание на К. на което са поставени двата въпроса, по които са се изказали членовете на К. и взетите решения са с мнозинство. Взетото решение е валидно и е годно да породи правни последици, а именно подаване на молба за допускане на обезпечение.
Подадената жалба е основателна и касираното решение следва да се отмени като делото се върне на Варненския апелативен съд за произнасяне по същество.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯВА определение № 354 от 3.10.2008 г. по гр.д. № 329 по описа за 2008 г. на Варненския апелативен съд.
ВРЪЩА делото на Варненския апелативен съд за произнасяне по същество на искането за допускане на обезпечение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: